През целия си живот съм била от хората, които дават.

" През целия си живот съм била от хората, които дават. Майка, щерка, другар. Човекът, който оказва помощ, даже когато самият той е изтощен.  Усмивката, опората, силата, на която другите разчитат. Докато един ден животът ми не се раздели на две. Преди и след диагнозата рак ". С тези думи се обръща към България Диляна Трайкова, която се бори с рак на дебелото черво, а броени дни я разделят от животоспасяващата интервенция. 

Диляна има едвам 5 дни да събере близо 70 хиляди евро, нужни за лекуването ѝ - донори са помогнали с 24 000 евро, само че са нужни още близо 46 000 евро. 

С прочувствена обява Трайкова споделя за битката с заболяването, отчеянието вярата и потребността от поддръжка.

Тя споделя, че от момента на оповестяването на диагнозата ѝ всекидневието ѝ се трансформира в поредност от лекувания, проучвания, очакване и въпроси без отговор. Най-тежката борба, както сама споделя, не е единствено физическата, а вътрешната – страхът дали ще има на следващия ден, дали още веднъж ще може да се смее без болежка и да прегръща хората, които обича.

Въпреки моментите на обезсърчение, безсънните нощи и сълзите, които идват без предизвестие, Диляна не се отхвърля. Всяка заран намира сили да стане, да се усмихне и да си каже, че ще се оправи, даже когато страхът я задушава. Тя се бори освен за себе си, а за фамилията си, за околните си и за правото си на живот.

" Имаше моменти, в които сълзите идваха без предизвестие. Нощи, в които болката не ми позволяваше да заспя. Дни на обезсърчение, когато вярата изглеждаше далечна и недостижима. И макар всичко… не се отхвърлих ", споделя Трайкова.

Но борбата с рака е освен прочувствено и физически изтощителна – тя е и финансово непостижима. Лечението е дълго и извънредно скъпо, включващо процедури, лечения, медикаменти, пътувания и спомагателни проучвания, които надвишават опциите на едно семейство.

" Лечението е дълго и извънредно скъпо – процедури, лечения, медикаменти, пътувания, спомагателни проучвания. Всичко това надвишава опциите на едно семейство. Колкото и мощна да съм, не мога да се оправя сама ", споделя Трайкова.

Затова Диляна се обръща към хората с открит и почтен вик за помощ – не за жалост, а за поддръжка, вяра и късмет да живее.

" Всяко подаяние, без значение от размера си, е глътка въздух и още една крачка към лекуването. Всяко шерване е протегната ръка. Всяка добра мисъл е мощ, която ми оказва помощ да не се предавам ", приканва тя. 

Операцията ѝ е планувана за 19 януари, оповестяват от " Дари вяра ".

Повече за акцията, както и методите, по които може да помогнете - вижте на. 

Вижте и целия зов на Диляна:

" Казвам се Диляна. През целия си живот съм била от хората, които дават. Майка, щерка, другар. Човекът, който оказва помощ, даже когато самият той е изтощен.

Усмивката, опората, силата, на която другите разчитат. Докато един ден животът ми не се раздели на две. Преди и след диагнозата рак.

Дума, за която никой не е квалифициран. Дойде безшумно, само че донесе със себе си болежка, боязън и неустановеност. От този миг нищо към този момент не е същото. Дните ми се извършиха с лекувания, проучвания, очакване и безчет въпроси без отговор. Най-тежката борба е вътре в мен.

Битката със страха дали ще има на следващия ден. Дали още веднъж ще се дръзвам без болежка. Дали ще мога още дълго да прегръщам хората, които обичам. Имаше моменти, в които сълзите идваха без предизвестие. Нощи, в които болката не ми позволяваше да заспя. Дни на обезсърчение, когато вярата изглеждаше далечна и недостижима. И макар всичко… не се отхвърлих. Всяка заран намирам сили да стана. Да се усмихна.

Да си кажа „ Ще се оправя “, даже когато страхът ме задушава. Боря се освен за себе си, а за фамилията си, за околните си, за живота и бъдещето си.

Но тази борба е жестока и несправедлива. Лечението е дълго и извънредно скъпо – процедури, лечения, медикаменти, пътувания, спомагателни проучвания. Всичко това надвишава опциите на едно семейство. Колкото и мощна да съм, не мога да се оправя сама.

Днес нуждая се от вас. Не от страдание. А от поддръжка. От вяра. От късмет да пребивавам.

Всяко подаяние е още една опция за лекуване. Още един ден битка. Още една стъпка към успеха. Вашата помощ може да бъде разликата сред боязън и вяра, сред изтощение и религия, сред край и ново начало. Нека бъдете част от моята борба. Нека ми покажете, че не съм сама. Благодаря ви от сърце. "