Морис Тиле – борецът, който може би е истинският Шрек
През целия си живот Морис Тиле се радва на релативно сполучлива кариера в професионалната битка. Той печели две трофеи в тежка категория и e бомба в боксофис класациите на върха на кариерата си през 40-те години на предишния век.
Но с течение на десетилетията звездата на Тиле става все по-забравена – най-малко до момента в който един избран анимационен воин не става извънредно известен за една нощ, което довежда до съпоставения сред към този момент забравения „ френски ангел “ и актуалния анимационен огър Шрек.
Това е странната, само че същинска история на бореца от средата на 20-ти век с акромегалия, който бе популярен приживе, само че бе увековечен с помощта на Шрек.
Роден през 1904 година в семейство на френски родители в Уралските планини на територията на днешна Русия, Морис Тиле печели прозвището си „ Ангел “, когато е дете, заради херувимския си тип. Баща му умира, когато е още доста дребен, оставяйки майка му да го отглежда сама. Когато Руската гражданска война прекатурва страната, Тиле и майка му се реалокират от Уралските планини в Реймс, Франция.
Когато Тиле е на 17 години, стартира да вижда, че краката, ръцете и главата му се подуват, наподобява без причина. Последвалото посещаване при доктор разкрива, че е развил акромегалия, рядко положение, при което хипофизната жлеза отделя прекалено много HGH или човешки хормон на растежа. Резултатът постоянно е уголемени крака, сънна апнея и даже цялостна смяна във външния тип – тъкмо това се случи и с младия Морис, написа TIME.
Въпреки възходящия боязън, че в никакъв случай няма да бъде сполучлив човек заради все по-чудовищния си външен тип, Тилет получава тапия по право от университета в Тулуза. Но в никакъв случай няма да преследва същинската си фантазия да стане юрист – вместо това той избира да влезе във френския флот, като става инженер и служи 5 години.
През 1937 година пътува до Сингапур, където се среща с професионалния герой Карл Пожело, който го убеждава да влезе в „ бизнеса “. И с това се ражда една легенда…
Първоначално Морис Тиле тренира за герой в обичаната си Франция. Но Втората международна война го принуждава да емигрира в Съединените щати през 1939 година Само една година по-късно притегля вниманието на основания в Бостън промоутър Пол Баузър. Макар и значително пропуснат през днешния ден, Баузър е Винс Макмеън на своето време и даже печели посмъртния прякор „ Мозъка “ през 2006 година, откакто акция от отдадени почитатели на кеча вади нескрито достиженията му.
Баузър разпознава капацитета в младия Тиле и го записва в серия от борби, където той е посочен като „ главното събитие “. В продължение на 19 следващи месеца Тиле – под името „ Френският ангел “ – е неукротим и печели купата Световен първенец в тежка категория на AWA през май 1940 година, която ще задържи повече от 2 години. През 1942 година също печели и Световното състезание в тежка категория в Монреал, Канада.
Но по времето, когато печели втората си международна купа в тежка категория, Морис – който в това време е разгласен и за „ Най-грозният човек в битката “ – стартира да страда от влошено здраве. На всичкото от горната страна, стартират да се появяват и негови имитатори, което, несъмнено, размива въздействието му.
Тиле води последния си мач през 1953 година, когато губи от Берт Асирати. Само една година по-късно почива в Чикаго, Илинойс на 51-годишна възраст.
И това щеше да е краят на историята на Морис, в случай че Шрек се беше появил. През 2001 година добросърдечното страшилище, озвучено от възпитаника на SNL Майк Майърс, се появява на огромния екран и почитателите с по-орлов взор незабавно виждат приликите сред анимационния воин и Най-грозния човек в битката.
Продуцентите на кино лентата нито удостоверяват, нито отхвърлят вдъхновението, само че The Huffington Post разполага с доста фотографски доказателства, които допускат, че Тилет вероятно в действителност е бил „ същинският Шрек “.
Всеки случай, необятно подценяваното въздействие на Морис Тилет върху американския спорт и просвета не може да бъде отречено и до през днешния ден.
