Разходите за храна намаляват, но остават с най-голям дял в семейните бюджети
През третото тримесечие на 2024 година приходите на семействата в България бележат сериозен растеж, само че разноските също се усилват, като измененията в разпределението им отразяват някои нови трендове в потреблението и потребностите на семействата.
Според данни на Националния статистически институт (НСИ), тримесечният общ приход на човек от домакинство доближава 3351 лева, което съставлява повишаване с 16.6% по отношение на същия интервал на миналата година.
Работната заплата продължава да бъде главен източник на приход за семействата, формирайки 54.6% от общия приход, като междинната стойност на този доход се е нараснала от 1563 лева на 1830 лева, или със 17.1% на годишна база. Следващият по значителност източник са пенсиите, които съставляват 30.3% от приходите на семействата и се покачват до 1015 лева, което е с 14.4% повече по отношение на същия интервал на 2023 година Значителен растеж се следи и в приходите от независима претовареност – 45.6% нарастване до 265 лева на човек.
Разходите на семействата нарастват приблизително до 3153 лева на човек, което е растеж от 16.2% по отношение на миналата година. Най-голям дял от бюджета на семействата се изразходва за храна и безалкохолни питиета (28%), като в безспорна стойност тези разноски са се нараснали с 13.1%, достигайки 881 лева на човек. Следват разноските за жилище (вода, електрическа енергия, отопление и поддръжка), които възлизат на 15.4% от бюджета и са се повишили с 11.3% по отношение на миналата година.
Забележителен е растежът на разноските за свободно време, културен отдих и обучение, който се усилва с 28.4% до 322 лева, като делът му в общия бюджет се повишава с 1 процентен пункт. Тази смяна подсказва за нараснал интерес към развлечения и културни действия измежду семействата. Разходите за опазване на здравето също бележат забележителен растеж от 24.6% до 183 лева, което може да се изясни с увеличение на здравните потребности и цените в бранша.
Консумацията на съществени хранителни артикули също се трансформира. Наблюдава се повишаване в потреблението на плодове и месо, които са надлежно с 2.5 кг и 0.6 кг повече на човек спрямо предходната година. От друга страна, семействата понижават потреблението на самун и тестени произведения, както и на зеленчуци, въпреки че спадът е дребен.
Данните от Национален статистически институт разкриват няколко основни трендове. Въпреки че приходите на семействата се усилват, то разноските нарастват със подобен ритъм, което допуска, че покачването на цените и инфлацията изискват повече средства за покриване на базови потребности. Растежът на приходите от независима претовареност, както и на разноските за развлечения и обучение, акцентира една по-голяма икономическа интензивност и предпочитание за възстановяване на качеството на живот.
Според данни на Националния статистически институт (НСИ), тримесечният общ приход на човек от домакинство доближава 3351 лева, което съставлява повишаване с 16.6% по отношение на същия интервал на миналата година.
Работната заплата продължава да бъде главен източник на приход за семействата, формирайки 54.6% от общия приход, като междинната стойност на този доход се е нараснала от 1563 лева на 1830 лева, или със 17.1% на годишна база. Следващият по значителност източник са пенсиите, които съставляват 30.3% от приходите на семействата и се покачват до 1015 лева, което е с 14.4% повече по отношение на същия интервал на 2023 година Значителен растеж се следи и в приходите от независима претовареност – 45.6% нарастване до 265 лева на човек.
Разходите на семействата нарастват приблизително до 3153 лева на човек, което е растеж от 16.2% по отношение на миналата година. Най-голям дял от бюджета на семействата се изразходва за храна и безалкохолни питиета (28%), като в безспорна стойност тези разноски са се нараснали с 13.1%, достигайки 881 лева на човек. Следват разноските за жилище (вода, електрическа енергия, отопление и поддръжка), които възлизат на 15.4% от бюджета и са се повишили с 11.3% по отношение на миналата година.
Забележителен е растежът на разноските за свободно време, културен отдих и обучение, който се усилва с 28.4% до 322 лева, като делът му в общия бюджет се повишава с 1 процентен пункт. Тази смяна подсказва за нараснал интерес към развлечения и културни действия измежду семействата. Разходите за опазване на здравето също бележат забележителен растеж от 24.6% до 183 лева, което може да се изясни с увеличение на здравните потребности и цените в бранша.
Консумацията на съществени хранителни артикули също се трансформира. Наблюдава се повишаване в потреблението на плодове и месо, които са надлежно с 2.5 кг и 0.6 кг повече на човек спрямо предходната година. От друга страна, семействата понижават потреблението на самун и тестени произведения, както и на зеленчуци, въпреки че спадът е дребен.
Данните от Национален статистически институт разкриват няколко основни трендове. Въпреки че приходите на семействата се усилват, то разноските нарастват със подобен ритъм, което допуска, че покачването на цените и инфлацията изискват повече средства за покриване на базови потребности. Растежът на приходите от независима претовареност, както и на разноските за развлечения и обучение, акцентира една по-голяма икономическа интензивност и предпочитание за възстановяване на качеството на живот.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ