През това лято акцент в работата на археолозите ще бъде производственият център в „Провадия – Солницата“
През това лято един от акцентите в работата на археологическия екип ще бъде индустриалният център, сподели учен Васил Николов, началник на разкопките в най-стария солодобивен и градски център в Европа - „ Провадия – Солницата “. Новият сезон в обекта през днешния ден бе публично открит, като посетителите имаха опция да прегледат и галерия с детски произведения, въодушевени от праисторическото населено място.
Основните задания през тази година ще бъдат няколко, в това число ще се работи и за социализацията на обекта, уточни Николов. Според него преди всичко ще бъдат археологическите изследвания, като ще продължат разкопките върху могилата. Ученият напомни, че от интервала на късния халколит в региона има остатъци от доста къщи. Разкритите постройки са доста забавни, не е изключено от тях да излязат и нови находки, сподели Николов. Той посочи, че задачата е първо да се направи сондаж, посредством който да се получи информация за пластовете в могилата, както и в периферията ѝ.
Археолозите ще търсят и улицата, свързвала преди хилядолетия северната и южната врата на дебелата крепостна стена. При натрупването на надгробната могила траките са разрушили останките от стената и би трябвало да открием южния ѝ вход, уточни ученият.
За индустриалния център той напомни, че преди две години археолозите откриха нови уреди за рандеман на сол от шестото хилядолетие преди Христа. Около соления извор, който е бил употребен в тези времена, има пластове от уреди, които би трябвало да бъдат „ раздиплени “, уточни Николов.
Той персонално не изключва изненади за екипа при изследванията на индустриалния център. Преди две години открихме нов вид уреди, които са единствено с два канала, излизат нови съдове, с по-различна форма, сподели Николов. Той обаче изключва опцията да се окаже, че индустриалният център е по-стар, в сравнение с се смята сега. Селището е от 5600 години преди Христа, индустриалният център е основан малко по-късно - към 5200 години преди новата епоха. Тогава производството е изнесено от селището, само че няма задоволително непокътнати скотски кости, с цел да се уточни точният интервал, изясни ученият.
Според него хората, произвеждали сол край днешна Провадия преди повече от седем хилядолетия, са пристигнали с подготвена бизнес идея. Те са били подготвени да създават и да търгуват, счита Николов. По думите му античните са пристигнали с керамични съдове, правени по шаблон - доста тънки, по 3-4 милиметра, изпечени от подобаваща глина. Неговата позиция е, че производителите, живели край днешна Провадия, сами са измислили по какъв начин да развият бизнеса си. Тогава е нямало от къде да копират, трябвало е да бъдат новаторски, посочи ученият. По същия метод им се е наложило да „ измислят “ и крепостните стени, да създадат радиалните структури, с цел да пазят това, което имат, и да отблъскват всички искащи да им вземат поминъка и благосъстоянията.
През това лято археолозите няма да оставят без внимание и останките от постройките на тракийския благородник, който също е произвеждал сол в региона. За екипа е от извънредно значение и консервацията и реставрацията на недвижимите структури, посочи още ръководителят на разкопките. Според него задачата не е просто да се вършат изследвания, а всичко да бъде непокътнато за бъдещето. Това е повода да влагаме толкоз старания както за консервирането, по този начин и за социализацията на Солницата, акцентира Николов. Той напомни, че тя не е туристически обект, а праисторически монумент в развой на изследване от доста години. Въпреки това гости могат да влизат. „ Искаме в действително време да демонстрираме на хората това, което откриваме и да им обясняваме. Не единствено да гледат, а да схванат за какво откритията в Солницата са толкоз значими, за какво българите би трябвало да бъдат горди с това, че това е един от паметниците в праисторическа Европа, който бих определил като черешката на тортата “, уточни ученият.
От тази година посетителите на Солницата към този момент могат да гледат и клипове по какъв начин се е произвеждала солта преди хилядолетия. Издигнат е специфичен купол, в който ще бъдат прожекциите. Той е изработен по план на Историческия музей в Провадия, уточни Николов. По думите му финансирането в забележителна степен е от Министерството на културата, с присъединяване на Община Провадия и на археологическия екип. В момента разполагаме с пет клипа за технологията на производството на сол през шестото и петото хилядолетие преди Христа, само че ще бъдат създадени още, сподели Николов.
Неговото предпочитание е да бъдат сменени, а и обогатени, постерите, които описват и демонстрират какво са представлявали античното населено място и произвеждане. Трябва да бъде дооправена и алеята за посетителите, основана с поддръжката на „ Провадсол “ АД.
Това, че в археологически обект в развой на изследване, каним хората да дойдат и да схванат смисъла на този монумент за европейската история бе главната причина Европейската комисия да ни присъди Знак за европейското завещание, сподели още Николов. По думите му малко са археологическите обекти, които имат такова отличие на Стария континент, може би седем или осем. „ Оценката за Солницата като обект с извънредно значение за историята на Европа е значимо самопризнание - за проучванията на праисторията по българските земи, за това, което сме посочили, че сме потвърдили, че тук се развива първата европейска цивилизация “, добави ученият. И уточни с оскърбление, че екипът е получил поздравления за полученото отличие от всевъзможни родни и непознати институции, само че не и от Община Провадия.
Основните задания през тази година ще бъдат няколко, в това число ще се работи и за социализацията на обекта, уточни Николов. Според него преди всичко ще бъдат археологическите изследвания, като ще продължат разкопките върху могилата. Ученият напомни, че от интервала на късния халколит в региона има остатъци от доста къщи. Разкритите постройки са доста забавни, не е изключено от тях да излязат и нови находки, сподели Николов. Той посочи, че задачата е първо да се направи сондаж, посредством който да се получи информация за пластовете в могилата, както и в периферията ѝ.
Археолозите ще търсят и улицата, свързвала преди хилядолетия северната и южната врата на дебелата крепостна стена. При натрупването на надгробната могила траките са разрушили останките от стената и би трябвало да открием южния ѝ вход, уточни ученият.
За индустриалния център той напомни, че преди две години археолозите откриха нови уреди за рандеман на сол от шестото хилядолетие преди Христа. Около соления извор, който е бил употребен в тези времена, има пластове от уреди, които би трябвало да бъдат „ раздиплени “, уточни Николов.
Той персонално не изключва изненади за екипа при изследванията на индустриалния център. Преди две години открихме нов вид уреди, които са единствено с два канала, излизат нови съдове, с по-различна форма, сподели Николов. Той обаче изключва опцията да се окаже, че индустриалният център е по-стар, в сравнение с се смята сега. Селището е от 5600 години преди Христа, индустриалният център е основан малко по-късно - към 5200 години преди новата епоха. Тогава производството е изнесено от селището, само че няма задоволително непокътнати скотски кости, с цел да се уточни точният интервал, изясни ученият.
Според него хората, произвеждали сол край днешна Провадия преди повече от седем хилядолетия, са пристигнали с подготвена бизнес идея. Те са били подготвени да създават и да търгуват, счита Николов. По думите му античните са пристигнали с керамични съдове, правени по шаблон - доста тънки, по 3-4 милиметра, изпечени от подобаваща глина. Неговата позиция е, че производителите, живели край днешна Провадия, сами са измислили по какъв начин да развият бизнеса си. Тогава е нямало от къде да копират, трябвало е да бъдат новаторски, посочи ученият. По същия метод им се е наложило да „ измислят “ и крепостните стени, да създадат радиалните структури, с цел да пазят това, което имат, и да отблъскват всички искащи да им вземат поминъка и благосъстоянията.
През това лято археолозите няма да оставят без внимание и останките от постройките на тракийския благородник, който също е произвеждал сол в региона. За екипа е от извънредно значение и консервацията и реставрацията на недвижимите структури, посочи още ръководителят на разкопките. Според него задачата не е просто да се вършат изследвания, а всичко да бъде непокътнато за бъдещето. Това е повода да влагаме толкоз старания както за консервирането, по този начин и за социализацията на Солницата, акцентира Николов. Той напомни, че тя не е туристически обект, а праисторически монумент в развой на изследване от доста години. Въпреки това гости могат да влизат. „ Искаме в действително време да демонстрираме на хората това, което откриваме и да им обясняваме. Не единствено да гледат, а да схванат за какво откритията в Солницата са толкоз значими, за какво българите би трябвало да бъдат горди с това, че това е един от паметниците в праисторическа Европа, който бих определил като черешката на тортата “, уточни ученият.
От тази година посетителите на Солницата към този момент могат да гледат и клипове по какъв начин се е произвеждала солта преди хилядолетия. Издигнат е специфичен купол, в който ще бъдат прожекциите. Той е изработен по план на Историческия музей в Провадия, уточни Николов. По думите му финансирането в забележителна степен е от Министерството на културата, с присъединяване на Община Провадия и на археологическия екип. В момента разполагаме с пет клипа за технологията на производството на сол през шестото и петото хилядолетие преди Христа, само че ще бъдат създадени още, сподели Николов.
Неговото предпочитание е да бъдат сменени, а и обогатени, постерите, които описват и демонстрират какво са представлявали античното населено място и произвеждане. Трябва да бъде дооправена и алеята за посетителите, основана с поддръжката на „ Провадсол “ АД.
Това, че в археологически обект в развой на изследване, каним хората да дойдат и да схванат смисъла на този монумент за европейската история бе главната причина Европейската комисия да ни присъди Знак за европейското завещание, сподели още Николов. По думите му малко са археологическите обекти, които имат такова отличие на Стария континент, може би седем или осем. „ Оценката за Солницата като обект с извънредно значение за историята на Европа е значимо самопризнание - за проучванията на праисторията по българските земи, за това, което сме посочили, че сме потвърдили, че тук се развива първата европейска цивилизация “, добави ученият. И уточни с оскърбление, че екипът е получил поздравления за полученото отличие от всевъзможни родни и непознати институции, само че не и от Община Провадия.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ