Да бъдеш по-малкият брат в тениса
През тази седмица една от хубавите истории в тениса е тази на Якопо Беретини. По-малкият брат на Матео в никакъв случай не бе печелил даже сет в едвам четирите си участия в квалификации на равнище АТР, само че в Акапулко прекатурна тази наклонност. Световният №842 получи уайлд кард от уредниците на шампионата от категория АТР 500 с помощта на фамозния си батко и се възползва по най-хубавия метод – победи двама много по-високоранкирани противници, с цел да стигне до първото си присъединяване в съществена скица, а там най-хубавата седмица в кариерата му продължи. Якопо се пребори за продобиване на втория сет против Оскар Оте, а след пробива на 0 в решителната част, германецът се отдръпна поради травма.
Всичко това ще изпрати по-малкия Беретини назад в топ 500. Той към този момент е бил там, защото рекордното му класиране е №282 от 2021-а. Да доближи до триумфите на брат си обаче наподобява в областта на фантастиката и взетият единствено един гейм против Алекс де Минор, сякаш потвърждава това. Якопо е на 24 и, макар че имаше много травми в последните години, които забавиха развиването му, е ясно, че не има капацитета на Матео.
И тук идва огромният въпрос, който мъчно може да има еднопосочен отговор – преимущество ли е да имаш сполучлив тенисист за брат или пък сестра, в случай че занапред опитваш да се докажеш в същия спорт? На пръв взор плюсовете са явни и не са маловажни. Да вземем за образец Якопо Беретини. Никой нямаше да му даде уайлд кард за шампионата в Акапулко, в случай че не бе брат на Матео.
Освен това Якопо употребява услугите на треньора и физиотерапевта на брат си, когато пътува с него – нещо, което със своите доходи в тениса нямаше по какъв начин да си разреши. Стилната екипировка също е обезпечена поради рекламния контракт на Матео.
Всичко това е прелестно, само че на корта си самичък (поне на сингъл) и там известната фамилия не играе чак толкоз положителна роля . Дори в противен случай – погледите са ориентирани към теб, напрежението е по-голямо и може да докара до неуспех. Всъщност, гледайки към историята на тениса, би трябвало да кажем, че по-чести са случаите, в които дребните братя не съумяват да доближат до триумфите на огромните.
Може би най-пресният подобен образец е този със семейство Циципас. Докато Стефанос към този момент може да се похвали с два финала в Големия шлем, 9 АТР трофеи и постигане до №3 в света, то 2 години по-малкият му брат Петрос продължава да търси своето място под слънцето в тениса. Но го търси благодарение на Стефанос. До момента в кариерата си Петрос е получил над 100 предложения от уредници за присъединяване в професионални шампионати на друго равнище . Само в АТР е играл с уайлд кард 17 пъти на двойки и 2 пъти на сингъл.
По всичко наподобява, че след неуспехите на сингъл той към този момент е напълно съсредоточен върху това да направи добра кариера при тандемите, където сега е №131.
За това какъв брой е мъчно да се докажеш с към този момент фамозна фамилия, доста могат да кажат и по-малките братя на Новак Джокович – Марко и Джордже, които пробваха да пробият в тениса, само че без необикновен триумф. Марко доближи до №571 на сингъл. Игра 9 пъти на равнище АТР посредством уайлд кард и записа една победа в квалификации. Джордже пък в никакъв случай не влезе в топ 1000. За него най-големият триумф бе достигането до четвъртфинал на двойки в Пекин в тандем с Новак.
И двамата сложиха рано завършек на кариерите си, виждайки, че няма по какъв начин даже да се приближат до триумфите на към този момент 22-кратния първенец от Големия шлем. „ Винаги съм се опитвал да бъда част. Многото ми триумфи в юношеския и професионалния тур добави в допълнение напрежение върху тях и упования. Беше доста мъчно за тях да се оправят с такива упования “. Думите са на Новак Джокович и дават отговор съвършено на въпроса какви са негативите от съществуването на фамозен брат в същия спорт.
И въпреки всичко – има ги и другите образци. Макар и по-рядко, се случва по-малкият да задмине достиженията на баткото. В това отношение незабавно можем да споменем две двойки братя – Мъри и Звереви.
При гордостта на Шотландия е доста мъчно да назовем кариерата на по-големия с една година Джейми като по-неуспешна, поради обстоятелството, че той e някогашен №1 на двойки и седемкратен първенец от Големия шлем. И въпреки всичко, по-малкият Анди е тенисистът, който целият свят познава като член на „ Голямата четворка “ и като единствения тенисист, съумял да доближи до №1 в конкуренцията на Федерер, Надал и Джокович.
При Звереви приказваме за двама тенисисти, достигали до топ 30 на сингъл . И до момента в който Миша бе там за малко, то 10 години по-малкият Александър се трансформира в един от топ тенисистите на нашето съвремие с вяра най-хубавото занапред да следва.
Има и други забавни модерни образци. Поне досега 24-годишният Майкъл Имер има по-успешна кариера от 26-годишния Елиас. Тепърва ще вършим по-сериозни заключения и за най-младите братя на тура – Франсиско и Хуан Мануел Серундоло.
В женския тенис сигурно можем да открием още доста образци за сестри, в това число и за такива, при които по-малката има по-успешната кариера. За да не вършим публикацията прекомерно дълга обаче, ще приключим с най-успешната двойка брат и сестра. Това несъмнено са Марат Сафин и Динара Сафина – единствените в историята брат и сестра, достигали до №1 в международната класация .
Е, споделете и вашето мнение – преимущество или минус е да имаш фамозен брат или сестра в тениса , в случай че искаш да пробиеш? И кои са другите забавни образци, които не споменахме?
