През тази година се навършват 30 години от създаването на

През тази година се навършват 30 години от основаването на Общинския детски комплекс в Бургас, прочут в наши дни като ЦПЛР (Център за поддръжка на личностно развитие). По този мотив се организират разнообразни начинания, а една от тях е на ръководителя на школата по изобразително изкуство към структурата - Денислав Белчев. Той провежда галерия, където посетителите ще могат да видят както негови произведения, по този начин и творби на негови сегашни и някогашни възпитаници, студенти и работещи художници-илюстратори. Ще бъдат изложени нови творби на самия Белчев, както и на негови ученици. Ще бъде показано и основаното от школата през годините. Художникът е част от някогашния Общински детски комплекс над 20 години, а сега в школата се образоват над 50 деца.

Изложбата ще се състои на следващия ден, 11 ноември от 18:00 ч., в изложба " Богориди " в Бургас.

От " Фокус " поговорихме с Денислав Белчев преди вълнуващото събитие, което ще означи 30-годишнината от основаването на Общинския детски комплекс.

- Когато стартирахте работа в школата, вярвахте ли, че ще изминат 21 години, а в този момент ще отбелязвате 30-годишен празник?

- Определено не. Аз работех като преподавател по изобразяване в СУ " Добри Чинтулов ", а настрана от това имах и лекторски часове. Тогавашният шеф на Общинския детски комплекс ми предложи да развия школата по-сериозно. Отначало нещата се случиха като на смешка. Имах непрекъсната работа и го одобрих като предизвикателство, с цел да забележим какво ще се случи. Нещата се случиха без доста да ги мисля. Просто правех това, което трябваше да върша. И в последна сметка се получиха.

- Спомняте ли си с какъв брой деца започнахте?

- Идеята на директорката тогава бе да се обхване централната част на града, извънкласната активност на децата от този регион. Събраха се може би 4-5 групи с по 10-15 деца. След това започнаха да взимат награди, някои от тях станаха студенти и по този начин до ден сегашен.

- Повишил ли се е ползата към школата през годините?

- Мога да кажа, че е постоянен през годините, само че и се покачва. Има хора, които са почнали като деца на 7-8-годишна възраст, а по-късно са съумели да се осъществят като художници-илюстратори. Някои от тях мога да нарека даже свои сътрудници. Мисля, че реализацията на тези хора оказва помощ за повишение на интереса към школата.

- Имате ли визия какъв брой деца са минали през школата?

- Нямам визия. Знам броя на тези, които в следствие са станали студенти. Около 360-380 индивида са минали през мен. Станаха художници, архитекти, дизайнери, графични дизайнери и други. В последна сметка върша това, което съм учил и което мога.

- Какво Ви донесе тази школа през годините?

- Със сигурност ме е обогатила като човек, като персона, като художник и учител. Както към този момент загатнах, работех като преподавател по изобразяване, само че там нещата са напълно разнообразни - влизаш в час, излизаш от час, пишеш оценки и така нататък В школата работата е разнообразна и доста виновна, тъй като тук би трябвало да има резултати от състезания, при кандидатстванията на кандидат-студентите.

- Представяте ли си живота Ви без тази школа, до какъв брой тя е част от Вас?

- Труден въпрос (смее се). Със сигурност е някаква част от мен, само че истината е, че аз самият желая да рисувам. Може би посредством това, че рисувам свои произведения, възпламенявам и тях по някакъв метод. Работата е взаимна.

- Какви произведения рисуват Вашите възпитаници?

- Зависи от възрастта. При дребните постоянно ги оставям сами да решат какво желаят да вършат. Понякога има случаи, в които би трябвало да се прави нещо за конкурс, само че през останалото време като художник се пробвам да не се меся в желанията им, а просто им оказвам помощ. При по-големите деца е малко по-различно. При тях постоянно се рисува с избрана тематика, преди приемен изпит или за преодоляване на избрана техника - дали въгленът, дали туш перото, дали лавито, маслото или нещо друго.

- Какво е нужно за изработката на една сходна галерия?

- Рядко вършим сходни общи изложения, тъй като няма по какъв начин да направиш сходна изява с качествени творби за един или два дни. Самото изкуство е такова. Ние не сме театрални актьори. При нас нещата се случват в тишина, постепенно, с отношение към детайла, с цел да се получи нещо качествено.