Как един съветски шпионин СЛУЧАЙНО става посланик на Коста Рика в Рим, Ватикана и Югославия?
През своя необикновен живот Йосиф Григулевич работи като наемен палач, дипломат и публицист.
На 25 април 1953 година президентът на Югославия Йосип Броз Тито си приказва с новоназначения дипломат на Коста Рика в страната му в Белия замък в Белград след церемонията по връчване на акредитивните писма.
Григулевич и ТитоMuseum of Yugoslavia (CC BY-SA 3.0)
Тито въобще не подозира, че индивидът, който стои до него, е руски разузнавач и наемен палач, квалифициран да го убие при първа заповед от Москва.
Вербуването
Йосип Григулевич постоянно е именуван един от най-ценните сътрудници под прикритие на руското разузнаване. В същото време той е високопродуктивен публицист и учен с изявен интерес към историята.
Шествие на „Червена Испания“ в Барселона, 1937Rijksmuseum
Сред неговите извънредно необикновени гении е и този на талантлив посланик, превъзходен учен и безсърдечен наемен палач: черти, които от време на време се срещат у разнообразни хора, само че рядко се съчетават в един човек.
Григулевич е роден в Литва през 1913 година, когато страната е част от Руската империя. Бъдещият разузнавач израства в караитска еврейска общественост – дребна етно-религиозна група, която се дистанцира от по-масовото еврейско обучение.
Като доста образовани младежи по нова време, младият Григулевич става разгорещен почитател на радикалните хрумвания на интернационалния комунизъм и международната гражданска война, която дава обещание утопични съсловия и бъдеще без народи. За човек, потърпевш от надигащия се шовинизъм и антисемитизъм в Европа, това е съблазнителна вероятност.
На 18-годишна възраст Гиргулевич към този момент е деен деятел на полско-литовското незаконно комунистическо придвижване. По-късно е задържан, хвърлен в пандиза, а по-късно и пратен в изгнание в Париж, където се записва да учи социология в Сорбоната, а в това време взе участие и в дейностите на Коминтерна.
Проспект „Авенида Кориентес“ в Буенос АйресHoracio Coppola
По заповед на Коминтерна младият деятел през 1934 година се мести в Аржентина, с цел да активизира локалната еврейска и полска имигрантска общественост в името на богатството на интернационалното комунистическо придвижване.
През 1936 година върлият вселенски бунтовник отпътува за Испания, с цел да се причисли към републиканските сили, подкрепяни от Съюз на съветските социалистически републики в битката им против националистите. Много скоро Григулевич попада в радара на руското разузнаване.
Година след идването му в Испания Гиргулевич е вербуван от локалния началник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Александър Орлов, който по-късно дезертира в Съединени американски щати, тъй като се опасява от репресиите, набиращи бърза скорост в Съюз на съветските социалистически републики на фона на чистките на Сталин. Въпреки това, Орлов пази статута на Григулевич в загадка, като разрешава на руския разузнавач да работи за шефовете му в Москва.
Нощната тайфа
Лев ТроцкиLegion Media
В нощта на 24 май 1940 година група от 20 въоръжени мъже обкръжават къща в кв. Койоакан в Мексико сити, където живее Лев Троцки, върл политически зложелател на Сталин в заточение. Нападателите са облечени в униформи на мексиканската войска и полиция, въпреки че нямат нищо общо с тях.
Наемните убийци на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) влизат в къщата, намират стаята, в която спи Троцки, и стартират да стрелят по една от стените. Йосиф Григулевич е един от хората, взели участие в проекта за убийството, формиран от шпионина Павел Судоплатов.
Въпреки осеяните с дупки от патрони стени, Троцки оцелява, като се крие под леглото си. Групата, подготвена във военно дело, само че без опит в сходни опити за нападение, не съумява да удостовери гибелта на жертвата и бърза да избяга от мястото на закононарушението, преди да пристигна полицията.
Григулевич и брачната половинка му в Бразилия, 1946 г.Архивна фотография
Години по-късно дъщерята на Григулевич, Надежда, показва облекчение от обстоятелството, че татко ѝ не е съумял в това свое задание.
„Документите, свързани с това (опита за убийство), не престават да са засекретени. Предполагам, че тази интервенция е най-трагичната страница от живота (на Йосиф Григулевич). За благополучие, тя е неуспешна“, Надежда Григулевич.
Неуспешният опит да бъде погубен Троцки вбесява Берия, само че, колкото и да е изненадващо, Сталин взема решение да помилва живота на сътрудниците, взели участие в интервенцията. Вместо това, Григулевич, който получава „Червена звезда“ за различен собствен несполучлив опит за нападение против Троцки, е пратен назад в Аржентина, където прекарва още 8 години, значително пропуснат поради кървавата война, помела Европа през 1940-те.
Посланикът
Свободни източници
Според преподавателя по история от Университета в Мемфис Андрей Знаменски, Григулевич сполучливо се носи по вълната на разрастващата се антикосмополитна акция, подета от Съюз на съветските социалистически републики след войната, и даже я употребява в своя изгода.
Кампанията цели да „изобличи“ „безкоренните космополити“, които постоянно са от еврейски генезис. Въпреки произхода на Григулевич, той съумява да оцелее тази нова акция на гнет, като написа критика на книга с научни основи за преследването на различен еврейски публицист и академик – Лев Зубков.
Говори се, че запитан какво го стимулира да застане на страната на партията и на руското разузнаване в оня стадий от живота си, Григулевич споделя: „Страх! Страхът от възможните последствия, в случай че не направя нищо, в случай че не извърша заповед“.
Въпреки това, той съумява да употребява тази злополучна обстановка в своя изгода.
„Маневрирайки през минно поле от „космополитни капани“, той убеждава шефовете си в своята надеждност и преданост. Така най-сетне получава руско поданство и си обезпечава ново шпионско задание в Италия в края на 1949 г.“, написа Знаменски.
Преструвайки се на нелегално дете на починал благородник от Коста Рика, Григулевич получава костариканско поданство и стартира да поддържа контакти с костариканската общественост в Италия. Неочаквано за всички, той е назначен за дипломат на страната в Рим, Ватикана, а след това и в Югославия.
Дипломатически паспорт на посланика на Коста-Рика в Италии Т. Кастро (И. Григулевич)
„Неговите руски шефове, провинциални бюрократи, отгледани в средата на Големия гнет и несмеещи да вземат самодейността в свои ръце, в началото бяха изцяло ужасени и даже афектирани от сходен авантюризъм и намерено нарушаване на шпионския им протокол. По-късно, обаче, откакто обмислят всичко, са удовлетворени от новия му статут, като го освобождават от няколко стандартни шпионски задачи и го трансформират в снабдител на политически разследващи данни“, написа Знаменски.
През идващите години Григулевич изпраща на Кремъл скъпи разследващи данни, добити с помощта на неповторимата му позиция на задграничен дипломат.
В един миг Григулевич е обсъждан и като вероятен претендент за задача, целяща убийството на Йосип Броз Тито, само че гибелта на Сталин стопира този проект.
Веднага след гибелта на Сталин новите водачи в Москва ненадейно изтеглят Григулевич назад в Съюз на съветските социалистически републики и го гонят от разузнаването, заклеймявайки го като един от околните сътрудници на Сталин.
Соловьов/Sputnik
Въпреки че е зарязан от организацията, на която е посветил живота си, Григулевич възприема това като опция да се отдаде на другата си пристрастеност: историческите проучвания, академичното и известно писане.
През идващите години Григулевич пази дисертация по политиките и финансите на Ватикана и разгласява доста книги и проучвания, отдадени на Католическата черква, Папството, Инквизицията и биографиите на разнообразни латиноамерикански революционери.
През 1960 година Григулевич към този момент се е преоткрил като публицист и академик и става теоретичен помощник в Института по антропология (известен през днешния ден като Институт по антропология и етнография).
Григулевич написа и разгласява нови книги толкоз интензивно и бързо, че потеглят клюки, че наема скрито други писатели – изказване, което по-късно е опровергано.
Йосиф Григулевич умира през 1988 година в Москва.
„Знаете ли кой е последният му героизъм? Всеки – е, съвсем всеки, има някакви гении. Григулевич ги използваше на 1000%. Той нямаше нищо в живота си: нямаше занимания, нямаше развлечения. Помня единствено приведения му тил и писането му … За него развлечението беше четенето“, споделя щерка му Надежда Григулевич.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
На 25 април 1953 година президентът на Югославия Йосип Броз Тито си приказва с новоназначения дипломат на Коста Рика в страната му в Белия замък в Белград след церемонията по връчване на акредитивните писма.
Григулевич и ТитоMuseum of Yugoslavia (CC BY-SA 3.0)
Тито въобще не подозира, че индивидът, който стои до него, е руски разузнавач и наемен палач, квалифициран да го убие при първа заповед от Москва.
Вербуването
Йосип Григулевич постоянно е именуван един от най-ценните сътрудници под прикритие на руското разузнаване. В същото време той е високопродуктивен публицист и учен с изявен интерес към историята.
Шествие на „Червена Испания“ в Барселона, 1937Rijksmuseum
Сред неговите извънредно необикновени гении е и този на талантлив посланик, превъзходен учен и безсърдечен наемен палач: черти, които от време на време се срещат у разнообразни хора, само че рядко се съчетават в един човек.
Григулевич е роден в Литва през 1913 година, когато страната е част от Руската империя. Бъдещият разузнавач израства в караитска еврейска общественост – дребна етно-религиозна група, която се дистанцира от по-масовото еврейско обучение.
Като доста образовани младежи по нова време, младият Григулевич става разгорещен почитател на радикалните хрумвания на интернационалния комунизъм и международната гражданска война, която дава обещание утопични съсловия и бъдеще без народи. За човек, потърпевш от надигащия се шовинизъм и антисемитизъм в Европа, това е съблазнителна вероятност.
На 18-годишна възраст Гиргулевич към този момент е деен деятел на полско-литовското незаконно комунистическо придвижване. По-късно е задържан, хвърлен в пандиза, а по-късно и пратен в изгнание в Париж, където се записва да учи социология в Сорбоната, а в това време взе участие и в дейностите на Коминтерна.
Проспект „Авенида Кориентес“ в Буенос АйресHoracio Coppola
По заповед на Коминтерна младият деятел през 1934 година се мести в Аржентина, с цел да активизира локалната еврейска и полска имигрантска общественост в името на богатството на интернационалното комунистическо придвижване.
През 1936 година върлият вселенски бунтовник отпътува за Испания, с цел да се причисли към републиканските сили, подкрепяни от Съюз на съветските социалистически републики в битката им против националистите. Много скоро Григулевич попада в радара на руското разузнаване.
Година след идването му в Испания Гиргулевич е вербуван от локалния началник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Александър Орлов, който по-късно дезертира в Съединени американски щати, тъй като се опасява от репресиите, набиращи бърза скорост в Съюз на съветските социалистически републики на фона на чистките на Сталин. Въпреки това, Орлов пази статута на Григулевич в загадка, като разрешава на руския разузнавач да работи за шефовете му в Москва.
Нощната тайфа
Лев ТроцкиLegion Media
В нощта на 24 май 1940 година група от 20 въоръжени мъже обкръжават къща в кв. Койоакан в Мексико сити, където живее Лев Троцки, върл политически зложелател на Сталин в заточение. Нападателите са облечени в униформи на мексиканската войска и полиция, въпреки че нямат нищо общо с тях.
Наемните убийци на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) влизат в къщата, намират стаята, в която спи Троцки, и стартират да стрелят по една от стените. Йосиф Григулевич е един от хората, взели участие в проекта за убийството, формиран от шпионина Павел Судоплатов.
Въпреки осеяните с дупки от патрони стени, Троцки оцелява, като се крие под леглото си. Групата, подготвена във военно дело, само че без опит в сходни опити за нападение, не съумява да удостовери гибелта на жертвата и бърза да избяга от мястото на закононарушението, преди да пристигна полицията.
Григулевич и брачната половинка му в Бразилия, 1946 г.Архивна фотография
Години по-късно дъщерята на Григулевич, Надежда, показва облекчение от обстоятелството, че татко ѝ не е съумял в това свое задание.
„Документите, свързани с това (опита за убийство), не престават да са засекретени. Предполагам, че тази интервенция е най-трагичната страница от живота (на Йосиф Григулевич). За благополучие, тя е неуспешна“, Надежда Григулевич.
Неуспешният опит да бъде погубен Троцки вбесява Берия, само че, колкото и да е изненадващо, Сталин взема решение да помилва живота на сътрудниците, взели участие в интервенцията. Вместо това, Григулевич, който получава „Червена звезда“ за различен собствен несполучлив опит за нападение против Троцки, е пратен назад в Аржентина, където прекарва още 8 години, значително пропуснат поради кървавата война, помела Европа през 1940-те.
Посланикът
Свободни източници Според преподавателя по история от Университета в Мемфис Андрей Знаменски, Григулевич сполучливо се носи по вълната на разрастващата се антикосмополитна акция, подета от Съюз на съветските социалистически републики след войната, и даже я употребява в своя изгода.
Кампанията цели да „изобличи“ „безкоренните космополити“, които постоянно са от еврейски генезис. Въпреки произхода на Григулевич, той съумява да оцелее тази нова акция на гнет, като написа критика на книга с научни основи за преследването на различен еврейски публицист и академик – Лев Зубков.
Говори се, че запитан какво го стимулира да застане на страната на партията и на руското разузнаване в оня стадий от живота си, Григулевич споделя: „Страх! Страхът от възможните последствия, в случай че не направя нищо, в случай че не извърша заповед“.
Въпреки това, той съумява да употребява тази злополучна обстановка в своя изгода.
„Маневрирайки през минно поле от „космополитни капани“, той убеждава шефовете си в своята надеждност и преданост. Така най-сетне получава руско поданство и си обезпечава ново шпионско задание в Италия в края на 1949 г.“, написа Знаменски.
Преструвайки се на нелегално дете на починал благородник от Коста Рика, Григулевич получава костариканско поданство и стартира да поддържа контакти с костариканската общественост в Италия. Неочаквано за всички, той е назначен за дипломат на страната в Рим, Ватикана, а след това и в Югославия.
Дипломатически паспорт на посланика на Коста-Рика в Италии Т. Кастро (И. Григулевич)
„Неговите руски шефове, провинциални бюрократи, отгледани в средата на Големия гнет и несмеещи да вземат самодейността в свои ръце, в началото бяха изцяло ужасени и даже афектирани от сходен авантюризъм и намерено нарушаване на шпионския им протокол. По-късно, обаче, откакто обмислят всичко, са удовлетворени от новия му статут, като го освобождават от няколко стандартни шпионски задачи и го трансформират в снабдител на политически разследващи данни“, написа Знаменски.
През идващите години Григулевич изпраща на Кремъл скъпи разследващи данни, добити с помощта на неповторимата му позиция на задграничен дипломат.
В един миг Григулевич е обсъждан и като вероятен претендент за задача, целяща убийството на Йосип Броз Тито, само че гибелта на Сталин стопира този проект.
Веднага след гибелта на Сталин новите водачи в Москва ненадейно изтеглят Григулевич назад в Съюз на съветските социалистически републики и го гонят от разузнаването, заклеймявайки го като един от околните сътрудници на Сталин.
Соловьов/Sputnik Въпреки че е зарязан от организацията, на която е посветил живота си, Григулевич възприема това като опция да се отдаде на другата си пристрастеност: историческите проучвания, академичното и известно писане.
През идващите години Григулевич пази дисертация по политиките и финансите на Ватикана и разгласява доста книги и проучвания, отдадени на Католическата черква, Папството, Инквизицията и биографиите на разнообразни латиноамерикански революционери.
През 1960 година Григулевич към този момент се е преоткрил като публицист и академик и става теоретичен помощник в Института по антропология (известен през днешния ден като Институт по антропология и етнография).
Григулевич написа и разгласява нови книги толкоз интензивно и бързо, че потеглят клюки, че наема скрито други писатели – изказване, което по-късно е опровергано.
Йосиф Григулевич умира през 1988 година в Москва.
„Знаете ли кой е последният му героизъм? Всеки – е, съвсем всеки, има някакви гении. Григулевич ги използваше на 1000%. Той нямаше нищо в живота си: нямаше занимания, нямаше развлечения. Помня единствено приведения му тил и писането му … За него развлечението беше четенето“, споделя щерка му Надежда Григулевич.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ