8 индийци, получили наградата за мир на СССР
През сталинско време руското управление взема решение да връчва почетна награда за мир на чужденци.
През цялото време на съществуването си тя е присъдена и на жители на другарска Индия.
Международната награда „За подсилване на мира сред народите“ е една от най-престижните награди в Съветския съюз. Тя е учредена през 1949-а и до 1955 година се назовава Сталинска, а след развенчаването на култа към личността на Сталин става Ленинска.
Всяка година премията се присъжда на 5-10 жители на която и да било страна по света, без значение от техните политически, религиозни и расови разлики, „за изключителни заслуги в битката против подпалвачите на война и за укрепването на мира“. Лауреатът получава орден, диплом и парична награда (около $25 000 по курса от тези години). Специален комитет взема решение на кого да бъде присъдена премията. През цялото време на съществуването си премия е присъдена, с изключение на на други, на осем, деветима и на тези осем индийци.
Сайфудин Китчлу през 1952
Китчлу на награждаването в МоскваВладимир Савостянов/ТАСС
Кашмирец-мюсюлманин, Сайфудин Китчлу (1888-1963) е юрист, бори се за независимостта на Индия и е последовател на концепцията на Махатма Ганди, или по-просто казано, на ненасилствената форма на гражданско непокорство. По-късно той оглавява Индийския съвет на мира, а също става и вицепредседател на Световния съвет на мира (тази организация, както в следствие оказва се, Съюз на съветските социалистически републики спонсорира тайно). Китчлу посещава Москва за церемонията по награждаване, а също така е в индийската делегация за погребението на Сталин.
Сахиб Синг Сокхей през 1953
Сокхей на награждаването в КремълВасилий Егоров/ТАСС
Сър, професор, генерал-майор, Сахиб Синг Сокхей (1887-1971) получава здравно обучение и учи в университета в Единбург, а като доктор даже взе участие в Първата международна война. Нещо повече, той става прочут като един от създателите на фармакологията в Индия и прави значително за всеобщото произвеждане на ваксини и препарати срещу чума, холера и малария. Той е и член на Съвета на щатите – горната палата на индийския парламент. Активно отстоява идеята на мира, членува в Индийския съвет на мира и Световния съвет на мира.
Чандрасекхара Венката Раман през 1957
Свободни източници
Физик и брахман по генезис, Чандрасекхара Венката Раман (1888-1970) е създател и дълги години президент на Индийската академия на науките. През 1930 година той става първият академик от Индия (и от Азия), получил Нобелова премия за физика – „за работата по разсейването на светлината и откриването на резултата, наименуван в негова чест“ (Ефекта на Раман). През 1947 година става и член-кореспондент на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики.
Рамешвари Неру през 1961
Членът на президиума на Съветския комитета за отбрана на мира Нина Попова (отдясно) посреща Рамешвари Неру на московското летище, 1961Валентин Кунов/ТАСС
Обществен деятел, госпожа Рамешвари Неру (1886-1966) е известна най-много като феминистка и създателка на женското придвижване в Индия и се бори за равноправието на дамите. Нейният обществено-политически живот включва и идеята на мира и разоръжаването. Тя неведнъж посещава Съюз на съветските социалистически републики за присъединяване в конференции по въпросите на отбраната на мира. За активността си е наградена и с влиятелната държавна премия – Падма бхушан, и със руската награда за мир.
Аруна Асаф Али през 1965
Аруна Асаф Али по време на награждаването на фона на бюста на Владимир ЛенинВасилий Егоров/ТАСС
Революционерката Аруна Асаф Али (1909-1996) интензивно се бори за независимостта на Индия, за което англичаните даже желаят да я арестуват, само че тя минава в конспиративност. За разлика от почитателите на Ганди, Асаф Али приканва към дейна гражданска война. През 1950-те тя става член на комунистическата партия на Индия, а също така основава националната федерация на дамите (и даже посещава Съюз на съветските социалистически републики, с цел да приказва на заседание на женския комитет). Освен това Аруна е вицепрезидент на Общоиндийската асоциация за взаимност на страните от Азия и Африка. За активността си тя е наградена в Съюз на съветските социалистически републики освен с наградата за мир, само че и с ордена „Дружба на народите“.
Ромеш Чандра през 1968
Ромеш Чандра на Всесъюзната конференция на последователите на мира в Москва, 1979Лев Иванов/Sputnik
Общественият деятел Ромеш Чандра (1919-2016) самоуверено може да бъде наименуван огромен другар на Съюз на съветските социалистически републики. Той изцяло споделя позицията на Съветския съюз по въпросите на мира и разоръжаването и нерядко приказва на конференции в Москва, а основния конкурент на Съюз на съветските социалистически републики – НАТО, смята за „голяма опасност за мира в целия свят“. Чандра има леви възгледи и членува в компартията на Индия.
Леонид Брежнев награждава Ромеш Чандр със „Златен орден за мир“ на името на имени Ф. Жолио-Кюри, 1975Юрий Абрамочкин/Sputnik
В средата на 1960-те той е общоприет секретар, а по-късно и ръководител на Световния съвет за мир и заема този пост чак до 1990 година. Съветският съюз награждава Чандра освен с наградата за мир, само че и с ордена „Ленин“ и ордена „Дружба на народите“.
Кумар Падма Шивашанкар Менон през 1979
Кумар Менон на връчването на наградата в МоскваЛев Иванов/Sputnik
Почти 10 години Кумар Падма Шивашанкар Менон (1898-1982) е дипломат на Индия в Съюз на съветските социалистически републики и съумява да построи връзки на доверие с Йосиф Сталин и с Никита Хрушчов (макар и да подлага на критика руската преса за това, че отразява единствено формалното мнение на партията). По-късно, през 1960-70-те години, Менон е ръководител на Индийско-съветското културно общество, а също така заема висока служба в Световния съвет на мира.
Индира Ганди през 1985
Отляво надясно: Първата жена космонавт в света Валентина Терешкова, първата жена министър-председател на Индия Индира Ганди, летецът-космонавт Светлана Савицкая в Звездното градче, 1982Юрий Абрамочкин/Sputnik
Индира Ганди (1917-1984) се употребява със особено отношение в Съюз на съветските социалистически републики. Съветските жители и изключително измежду дамите се възхищават на това, че тя става първата жена премиер-министър на Индия. Ганди нееднократно посещава Съюз на съветските социалистически републики и се среща с Леонид Брежнев (освен това участва на погребението му), а също посреща и руска делегация в Делхи.
След убийството ѝ тя е наградена посмъртно със руската награда за мир. В Москва се открива и площад, наименуван в нейна чест (в непосредственост се намира и площадът, който носи името на Джавахарлал Неру, бащата на Ганди).
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
През цялото време на съществуването си тя е присъдена и на жители на другарска Индия.
Международната награда „За подсилване на мира сред народите“ е една от най-престижните награди в Съветския съюз. Тя е учредена през 1949-а и до 1955 година се назовава Сталинска, а след развенчаването на култа към личността на Сталин става Ленинска.
Всяка година премията се присъжда на 5-10 жители на която и да било страна по света, без значение от техните политически, религиозни и расови разлики, „за изключителни заслуги в битката против подпалвачите на война и за укрепването на мира“. Лауреатът получава орден, диплом и парична награда (около $25 000 по курса от тези години). Специален комитет взема решение на кого да бъде присъдена премията. През цялото време на съществуването си премия е присъдена, с изключение на на други, на осем, деветима и на тези осем индийци.
Сайфудин Китчлу през 1952
Китчлу на награждаването в МоскваВладимир Савостянов/ТАСС
Кашмирец-мюсюлманин, Сайфудин Китчлу (1888-1963) е юрист, бори се за независимостта на Индия и е последовател на концепцията на Махатма Ганди, или по-просто казано, на ненасилствената форма на гражданско непокорство. По-късно той оглавява Индийския съвет на мира, а също става и вицепредседател на Световния съвет на мира (тази организация, както в следствие оказва се, Съюз на съветските социалистически републики спонсорира тайно). Китчлу посещава Москва за церемонията по награждаване, а също така е в индийската делегация за погребението на Сталин.
Сахиб Синг Сокхей през 1953
Сокхей на награждаването в КремълВасилий Егоров/ТАСС
Сър, професор, генерал-майор, Сахиб Синг Сокхей (1887-1971) получава здравно обучение и учи в университета в Единбург, а като доктор даже взе участие в Първата международна война. Нещо повече, той става прочут като един от създателите на фармакологията в Индия и прави значително за всеобщото произвеждане на ваксини и препарати срещу чума, холера и малария. Той е и член на Съвета на щатите – горната палата на индийския парламент. Активно отстоява идеята на мира, членува в Индийския съвет на мира и Световния съвет на мира.
Чандрасекхара Венката Раман през 1957
Свободни източници Физик и брахман по генезис, Чандрасекхара Венката Раман (1888-1970) е създател и дълги години президент на Индийската академия на науките. През 1930 година той става първият академик от Индия (и от Азия), получил Нобелова премия за физика – „за работата по разсейването на светлината и откриването на резултата, наименуван в негова чест“ (Ефекта на Раман). През 1947 година става и член-кореспондент на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики.
Рамешвари Неру през 1961
Членът на президиума на Съветския комитета за отбрана на мира Нина Попова (отдясно) посреща Рамешвари Неру на московското летище, 1961Валентин Кунов/ТАСС
Обществен деятел, госпожа Рамешвари Неру (1886-1966) е известна най-много като феминистка и създателка на женското придвижване в Индия и се бори за равноправието на дамите. Нейният обществено-политически живот включва и идеята на мира и разоръжаването. Тя неведнъж посещава Съюз на съветските социалистически републики за присъединяване в конференции по въпросите на отбраната на мира. За активността си е наградена и с влиятелната държавна премия – Падма бхушан, и със руската награда за мир.
Аруна Асаф Али през 1965
Аруна Асаф Али по време на награждаването на фона на бюста на Владимир ЛенинВасилий Егоров/ТАСС
Революционерката Аруна Асаф Али (1909-1996) интензивно се бори за независимостта на Индия, за което англичаните даже желаят да я арестуват, само че тя минава в конспиративност. За разлика от почитателите на Ганди, Асаф Али приканва към дейна гражданска война. През 1950-те тя става член на комунистическата партия на Индия, а също така основава националната федерация на дамите (и даже посещава Съюз на съветските социалистически републики, с цел да приказва на заседание на женския комитет). Освен това Аруна е вицепрезидент на Общоиндийската асоциация за взаимност на страните от Азия и Африка. За активността си тя е наградена в Съюз на съветските социалистически републики освен с наградата за мир, само че и с ордена „Дружба на народите“.
Ромеш Чандра през 1968
Ромеш Чандра на Всесъюзната конференция на последователите на мира в Москва, 1979Лев Иванов/Sputnik
Общественият деятел Ромеш Чандра (1919-2016) самоуверено може да бъде наименуван огромен другар на Съюз на съветските социалистически републики. Той изцяло споделя позицията на Съветския съюз по въпросите на мира и разоръжаването и нерядко приказва на конференции в Москва, а основния конкурент на Съюз на съветските социалистически републики – НАТО, смята за „голяма опасност за мира в целия свят“. Чандра има леви възгледи и членува в компартията на Индия.
Леонид Брежнев награждава Ромеш Чандр със „Златен орден за мир“ на името на имени Ф. Жолио-Кюри, 1975Юрий Абрамочкин/Sputnik
В средата на 1960-те той е общоприет секретар, а по-късно и ръководител на Световния съвет за мир и заема този пост чак до 1990 година. Съветският съюз награждава Чандра освен с наградата за мир, само че и с ордена „Ленин“ и ордена „Дружба на народите“.
Кумар Падма Шивашанкар Менон през 1979
Кумар Менон на връчването на наградата в МоскваЛев Иванов/Sputnik
Почти 10 години Кумар Падма Шивашанкар Менон (1898-1982) е дипломат на Индия в Съюз на съветските социалистически републики и съумява да построи връзки на доверие с Йосиф Сталин и с Никита Хрушчов (макар и да подлага на критика руската преса за това, че отразява единствено формалното мнение на партията). По-късно, през 1960-70-те години, Менон е ръководител на Индийско-съветското културно общество, а също така заема висока служба в Световния съвет на мира.
Индира Ганди през 1985
Отляво надясно: Първата жена космонавт в света Валентина Терешкова, първата жена министър-председател на Индия Индира Ганди, летецът-космонавт Светлана Савицкая в Звездното градче, 1982Юрий Абрамочкин/Sputnik
Индира Ганди (1917-1984) се употребява със особено отношение в Съюз на съветските социалистически републики. Съветските жители и изключително измежду дамите се възхищават на това, че тя става първата жена премиер-министър на Индия. Ганди нееднократно посещава Съюз на съветските социалистически републики и се среща с Леонид Брежнев (освен това участва на погребението му), а също посреща и руска делегация в Делхи.
След убийството ѝ тя е наградена посмъртно със руската награда за мир. В Москва се открива и площад, наименуван в нейна чест (в непосредственост се намира и площадът, който носи името на Джавахарлал Неру, бащата на Ганди).
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ