9 британци, получили наградата за МИР на СССР
През сталинско време руското управление взема решение да връчва премия за мир на чужденци и то без значение от техните политически възгледи.
Международната премия „За подсилване на мира сред народите“ е една от най-престижните в Съветския съюз. Премията е учредена през 1949 година и до 1955 година се назовава Сталинска, а след развенчаването на култа към личността на Сталин носи името на Ленин.
Всяка година премията се присъжда на 5-10 жители на която и да било страна по света, без значение от техните политически, религиозни и расови разлики, „за изключителни заслуги в битката против подпалвачите на война и за укрепването на мира“. Лауреатът получава орден, диплом и парична награда (около $25 000 по курса от тези години). През цялата история на съществуването си премията, с изключение на на жители на други страни, е присъдена на осем и на тези деветима британци.
Хюлет Джонсън през 1951
Хюлет Джонсън на връчването на премията за мир в МоскваВасилий Егоров, Владимир Савостянов/ТАСС
Видният набожен деятел и настоятел на Кентърбърийския събор Хюлет Джонсън (1874—1966) намерено поддържа революцията в Русия и руската власт. Той споделя, че „истинският християнин не може да бъде зложелател на комунизма“. Заради благосклонностите си към болшевиките в родината му отношението към него е внимателно и даже раздразнително. Наричат го „Червения декан на Кентърбъри“. Съветската награда за мир, която му връчват през 1951-а, още повече разклаща престижа му и специфичните служби демонстрират сериозен интерес. Под натиска на обществеността той даже е заставен да напусне високия си пост на настоятел.
Между другото през същата година премията е връчена на различен изтъкнат духовник – американеца.
Моника Фелтън през 1951
Моника Фелтън на връчването на наградата за мирВасилий Егоров, Владимир Савостянов/ТАСС
Британската писателка (1906-1970) е известна със своята антивоенна и феминистка позиция. Тя посещава разнообразни страни като представителка на Международната демократична федерация на дамите (в която вземат участие и руските жени) за да бъде укрепен мирът. Тя даже съчувства на Северна Корея и заради тази причина във Англия я подозират в измяна на родината. В Съюз на съветските социалистически републики пък показват респект към активността ѝ с отсъждане на премията за мир.
Джон Дезмънд Бернал през 1953
Професор Джон Бернал на Международния симпозиум по висше обучение в Москва, 1962Михаил Озерский/Sputnik
Професорът по физика Джон Дезмънд Бернал (1901-1971) доста пъти посещава научни срещи в Съюз на съветските социалистически републики (и даже става почетен професор на МГУ). Той се изпълва със благосклонност към страната и персонално към Сталин. Бернал няколко години е президент на Световния съвет на мира, самостоятелна антиимпериалистична организация, която подлага на критика военните дейности на Съединени американски щати (и която, както по-късно се обяснява, Съюз на съветските социалистически републики скрито спонсорира). Така той оказва помощ на Съюз на съветските социалистически републики да понижи рисковете от нова световна война и от нуклеарната опасност и по тази причина получава руската премия за мир през 1953 година.
Денис Ноуел Прит през 1954
Денис Прит (отдясно) на връчването на наградата за мир в МоскваН. Максимов/Sputnik
Адвокатът Денис Прит (1887-1972) още през 1930-те години най-активно поддържа Съюз на съветските социалистически републики, Сталин и даже огромния гнет и съветско-финландската война. Дълги години той оглавява английското Общество за културни връзки с Съюз на съветските социалистически републики. През 1950-те по време на Студената война Прит става извънредно неизвестен във Англия поради опълчването му на НАТО, по тази причина пък през 1954 година Съюз на съветските социалистически републики го поддържа с почетната награда за мир.
Айвър Монтегю през 1959
Монтегю на Световния конгрес на миролюбивите сили в Москва, 1973Юрий Абрамочкин/Sputnik
Английският благородник и кино режисьор Айвър Монтегю (1904-1984) е член на изпълнителния комитет на Британската комунистическа партия. През 20-те години на предишния век с помощта на връзки с комунистическите среди той се среща със Сергей Айзенщайн, кино колос на своето време. Заедно отиват да завладеят Холивуд и снимат взаимния си филм „Щурмът на Ла Сараз“. Монтегю намерено симпатизира на Съюз на съветските социалистически републики и членува в същия Световен съвет на мира, а през 1959 година получава руската премия за мир.
Гордън Шефър през 1965
Шефър (в центъра) на церемонията по награждаването в МоскваВасилий Егоров/ТАСС
Журналистът и герой за мир Гордън Шефър (1905-1997) дълги години е ръководител на Британския комитет на мира и ратува за разоръжаване. Той е и член на президиума на Световния съвет на мира. През 1964 година идва в Москва със брачната половинка си (на фотографията отдясно) на награждаването с ленинска премия за мир.
Ерик Хенри Стонли Бъроп през 1972
Бъроп (отдясно) в компания на руски учени на съвещание на федерацията на научните служащи в Москва, 1973Александър Чепрунов/Sputnik
Спецслужбите назовават физика, роден в Австралия и професор в Лондонския университет Ерик Бъроп, разрушителен pink, безусловно „розов“, т.е. не напълно червен, който симпатизира на комунистите. Бъроп работи над Манхатънския план на Съединени американски щати по основаването на нуклеарна бомба и е измежду първите, които показват паника по въпросите на сигурността. Активно взе участие в интернационалните конгреси, в това число и в Съюз на съветските социалистически републики, с цел да притегли вниманието на обществеността по тази тематика.
През 1972 година Бъроп е награден със руската награда за мир, а през 1970-те години той нееднократно посещава Москва, с цел да се включи в работата на разнообразни научни съвещания, както и на събирания по въпросите на мира.
Джеймс Олдридж през 1973
Отляво надясно: Джеймс Олдридж, руският стихотворец Константин Симонов и режисьорът Александър Герасимов в Москва, 1965Михаил Озерский/Sputnik
Джеймс Олдридж (1918-2015) е публицист от австралийски генезис (1918-2015). В един от най-известните си романи „Дипломат“ (1949) той споделя за работата на руските и британските дипломати по време на иранската гражданска война от 1945 година. Олдридж симпатизира на Съюз на съветските социалистически републики и за това е скъп оттатък Желязната завеса и награден с наградата за подсилване на мира. Посещава Москва няколко пъти, участва на интернационалния московски кинофестивал, на конгреса на миролюбивите сили и даже участва на конгреси на писателите на Съюз на съветските социалистически републики.
Дороти Кроуфут Ходжкин през 1987
Дороти Ходжкин на всесъюзна конференция на учени за избавлението на човечеството от опасността от нуклеарна война, за разоръжаване и мир в Москва, 1983Владимир Вяткин/Sputnik
Химичката Дороти Ходжкин (1910-1994) поддържа близки връзки и работи взаимно по научни планове с различен притежател на руската премия за мир – Джон Бернал.
Лауреат на Нобелова премия за химия (1964) в продължение на осем години тя оглавява Пъгуошското придвижване на учени за мир, в което са канени и руски професори. Дороти получава руската награда за мир през 1987 година, а още от 1976-а тя е задграничен член на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Международната премия „За подсилване на мира сред народите“ е една от най-престижните в Съветския съюз. Премията е учредена през 1949 година и до 1955 година се назовава Сталинска, а след развенчаването на култа към личността на Сталин носи името на Ленин.
Всяка година премията се присъжда на 5-10 жители на която и да било страна по света, без значение от техните политически, религиозни и расови разлики, „за изключителни заслуги в битката против подпалвачите на война и за укрепването на мира“. Лауреатът получава орден, диплом и парична награда (около $25 000 по курса от тези години). През цялата история на съществуването си премията, с изключение на на жители на други страни, е присъдена на осем и на тези деветима британци.
Хюлет Джонсън през 1951
Хюлет Джонсън на връчването на премията за мир в МоскваВасилий Егоров, Владимир Савостянов/ТАСС
Видният набожен деятел и настоятел на Кентърбърийския събор Хюлет Джонсън (1874—1966) намерено поддържа революцията в Русия и руската власт. Той споделя, че „истинският християнин не може да бъде зложелател на комунизма“. Заради благосклонностите си към болшевиките в родината му отношението към него е внимателно и даже раздразнително. Наричат го „Червения декан на Кентърбъри“. Съветската награда за мир, която му връчват през 1951-а, още повече разклаща престижа му и специфичните служби демонстрират сериозен интерес. Под натиска на обществеността той даже е заставен да напусне високия си пост на настоятел.
Между другото през същата година премията е връчена на различен изтъкнат духовник – американеца.
Моника Фелтън през 1951
Моника Фелтън на връчването на наградата за мирВасилий Егоров, Владимир Савостянов/ТАСС
Британската писателка (1906-1970) е известна със своята антивоенна и феминистка позиция. Тя посещава разнообразни страни като представителка на Международната демократична федерация на дамите (в която вземат участие и руските жени) за да бъде укрепен мирът. Тя даже съчувства на Северна Корея и заради тази причина във Англия я подозират в измяна на родината. В Съюз на съветските социалистически републики пък показват респект към активността ѝ с отсъждане на премията за мир.
Джон Дезмънд Бернал през 1953
Професор Джон Бернал на Международния симпозиум по висше обучение в Москва, 1962Михаил Озерский/Sputnik
Професорът по физика Джон Дезмънд Бернал (1901-1971) доста пъти посещава научни срещи в Съюз на съветските социалистически републики (и даже става почетен професор на МГУ). Той се изпълва със благосклонност към страната и персонално към Сталин. Бернал няколко години е президент на Световния съвет на мира, самостоятелна антиимпериалистична организация, която подлага на критика военните дейности на Съединени американски щати (и която, както по-късно се обяснява, Съюз на съветските социалистически републики скрито спонсорира). Така той оказва помощ на Съюз на съветските социалистически републики да понижи рисковете от нова световна война и от нуклеарната опасност и по тази причина получава руската премия за мир през 1953 година.
Денис Ноуел Прит през 1954
Денис Прит (отдясно) на връчването на наградата за мир в МоскваН. Максимов/Sputnik
Адвокатът Денис Прит (1887-1972) още през 1930-те години най-активно поддържа Съюз на съветските социалистически републики, Сталин и даже огромния гнет и съветско-финландската война. Дълги години той оглавява английското Общество за културни връзки с Съюз на съветските социалистически републики. През 1950-те по време на Студената война Прит става извънредно неизвестен във Англия поради опълчването му на НАТО, по тази причина пък през 1954 година Съюз на съветските социалистически републики го поддържа с почетната награда за мир.
Айвър Монтегю през 1959
Монтегю на Световния конгрес на миролюбивите сили в Москва, 1973Юрий Абрамочкин/Sputnik
Английският благородник и кино режисьор Айвър Монтегю (1904-1984) е член на изпълнителния комитет на Британската комунистическа партия. През 20-те години на предишния век с помощта на връзки с комунистическите среди той се среща със Сергей Айзенщайн, кино колос на своето време. Заедно отиват да завладеят Холивуд и снимат взаимния си филм „Щурмът на Ла Сараз“. Монтегю намерено симпатизира на Съюз на съветските социалистически републики и членува в същия Световен съвет на мира, а през 1959 година получава руската премия за мир.
Гордън Шефър през 1965
Шефър (в центъра) на церемонията по награждаването в МоскваВасилий Егоров/ТАСС
Журналистът и герой за мир Гордън Шефър (1905-1997) дълги години е ръководител на Британския комитет на мира и ратува за разоръжаване. Той е и член на президиума на Световния съвет на мира. През 1964 година идва в Москва със брачната половинка си (на фотографията отдясно) на награждаването с ленинска премия за мир.
Ерик Хенри Стонли Бъроп през 1972
Бъроп (отдясно) в компания на руски учени на съвещание на федерацията на научните служащи в Москва, 1973Александър Чепрунов/Sputnik
Спецслужбите назовават физика, роден в Австралия и професор в Лондонския университет Ерик Бъроп, разрушителен pink, безусловно „розов“, т.е. не напълно червен, който симпатизира на комунистите. Бъроп работи над Манхатънския план на Съединени американски щати по основаването на нуклеарна бомба и е измежду първите, които показват паника по въпросите на сигурността. Активно взе участие в интернационалните конгреси, в това число и в Съюз на съветските социалистически републики, с цел да притегли вниманието на обществеността по тази тематика.
През 1972 година Бъроп е награден със руската награда за мир, а през 1970-те години той нееднократно посещава Москва, с цел да се включи в работата на разнообразни научни съвещания, както и на събирания по въпросите на мира.
Джеймс Олдридж през 1973
Отляво надясно: Джеймс Олдридж, руският стихотворец Константин Симонов и режисьорът Александър Герасимов в Москва, 1965Михаил Озерский/Sputnik
Джеймс Олдридж (1918-2015) е публицист от австралийски генезис (1918-2015). В един от най-известните си романи „Дипломат“ (1949) той споделя за работата на руските и британските дипломати по време на иранската гражданска война от 1945 година. Олдридж симпатизира на Съюз на съветските социалистически републики и за това е скъп оттатък Желязната завеса и награден с наградата за подсилване на мира. Посещава Москва няколко пъти, участва на интернационалния московски кинофестивал, на конгреса на миролюбивите сили и даже участва на конгреси на писателите на Съюз на съветските социалистически републики.
Дороти Кроуфут Ходжкин през 1987
Дороти Ходжкин на всесъюзна конференция на учени за избавлението на човечеството от опасността от нуклеарна война, за разоръжаване и мир в Москва, 1983Владимир Вяткин/Sputnik
Химичката Дороти Ходжкин (1910-1994) поддържа близки връзки и работи взаимно по научни планове с различен притежател на руската премия за мир – Джон Бернал.
Лауреат на Нобелова премия за химия (1964) в продължение на осем години тя оглавява Пъгуошското придвижване на учени за мир, в което са канени и руски професори. Дороти получава руската награда за мир през 1987 година, а още от 1976-а тя е задграничен член на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ