През Средновековието медицинската наука все още е доминирана от древните

През Средновековието здравната просвета към момента е доминирана от античните трудове на Хипократ от V век и Гален от Пергамон от II век. На дамите към този момент се гледа малко по-сериозно като на лечителки и носителки на мъдрост за женското тяло и здраве. Но все пак, когато става дума за заболявания и здраве, на респект са познанията на мъжете, а дамите са подценявани. И те стартират да основават свои неофициални мрежи за другарство и предаване на медицински знания като метод да се практикува медицина скрито и да предават скъпи препоръки.
The Disaff Gospels, оповестена за първи път във Франция към 1480 година, е сбирка от „ евангелия “ по отношение на бременността, раждането и здравето. Създадена е по време на секрети срещи на френски дами, които се събират с вретената да предат лен.
Тези дами, най-вече от районите на Фландрия и Пикардия, се срещали през дългите нощи сред Коледа и началото на февруари, с цел да съберат мъдростта на своите предшественици и да я предадат на дамите, идващи след тях. Смята се, че срещите са били проведени от локален селяндур, който е избрал шест по-възрастни дами. Всяка от тях разказвала своя опит и споделяла препоръки по редица тематики като бременност, раждане и брак. Бил нает и писар, който записвал всяка казана дума. Преди този исторически миг лечебните похвати се предавали единствено измежду селските дами – от уста на уста. Изказът в The Disaff Gospels е национален и наличен:

На младите дами в никакъв случай не би трябвало да им се дават да ядат заешки глави, тъй като има заплаха те да се сетят за тях и да се изплашен откакто се омъжат, изключително до момента в който са бременни. В подобен случай сигурно децата им ще се родят със сцепена джука.

Историите са достоверни и разказани тъкмо така, както са споделени. Жените разискват национални мъдрости, свързани с домашния живот, като една от главните секции е за бременността и репродуктивното здраве:

Приятели, в случай че желаете да разберете дали една жена е бременна, би трябвало да я помолите да пикае в леген и по-късно да поставите резе или ключ в него, само че по-добре е да употребявате резе – оставете това резе в легена с урината за три или четири часа. След това изхвърлете урината и махнете резето. Ако видите отпечатъка от резето на легена, бъдете сигурни, че дамата е бременна. Ако не, тя не е бременна.

Историците Катлийн Гарей и Мадлен Джей означават, че тези текстове са написани по саркастичен метод, а писарят си е разрешил да опише разказвачките като идиотки, сластни и даже рискови.
Много от дамите лечителки, председателстващи тези събирания, били считани за вещици или с някакви полови отклонени. 
До 1400 година медицинските текстове са били излъчени за поколенията единствено от мъже. Средновековните дами не са имали престиж или статут на подготвени медицински експерти, само че някои, изключително във висшите съсловия, сформират рецептурници с национална медицина за здраве и благоденствие. Един подобен ръкопис е Диетата на кралица Изабела от началото на 15-ти век - сбирка от предписания за поддържане на здравето и битка с заболяванията.
Жените си разменяли здравни препоръки и писане на писма. Историците събрали тези антични документи, едно от тях е от 1455 година В него жена на име Алис Крейн написа на приятелката си Маргарет Пастън, с цел да я попита дали е удовлетворена от лечитeля си или да й прати незабавно своите рекомендации. 
През 16-и и 17-и век здравната специалност става още по-институционализирана. Жените губят огромна част от уважението, което са спечелили като лечители. Мнозина считали, че има нещо демонично в лечителските им качества и почнали гоненията на вещици. Неформалните обществени мрежи – седенките с диалози с здравна устременост – се прекратили за няколко века. 
Днес дамите към момента постоянно разчитат на сестри, майки и приятелки за надеждна информация и за взимане на решения по отношение на тяхното полово и репродуктивно здраве. В международен мащаб зависимостта от обществените мрежи постоянно е нараснала в селските региони, където неграмотността и неналичието на достъп до подготвени експерти и обучение са спънка в здравната култура.
Тази публикация е оповестена в The Conversation