Шокиращи очаквания: Още поне три месеца висока инфлация
През идващите 3 месеца се чака продължаващо повишаване на цените, предвижда бизнесът през май съгласно постоянните анкети за бизнес климата на Национален статистически институт. Тази оценка изцяло съответствува с проучването за цените на производителите, които се считат за ранен предвестител на инфлацията.
През април междинното нарастване на тези цени доближава 40,2% на годишна база, като предходния месец беше 36,1%, а още един месец по-рано - 32,3%.
Увеличението се дължи най-много на цените на производител в енергетиката, които нарастват с 93,7% на годишна база.
Тези числа не значат, че повишаването безусловно ще е същото, това е по-скоро оценка на самите производители за цената, на която съгласно тях би трябвало да продават продукцията си.
Освен в енергетиката този показател се повишава по-забележимо в химическата индустрия - с 34,4%, в производството на метали - с 30,9%, на дървен материал - с 29,8%. При производството на храни повишаването е с 22,3%.
Като цяло бизнес климатът се утежнява през май, неговият показател понижава с 0.7 пункта по отношение на април. Мениджърите на промишлените, строителните и комерсиалните компании сочат като основно усложнение несигурната икономическа среда. Единствено в областта на услугите упованията на ръководителите са положителни.
Според мениджърите в индустрията през последния месец има известно нарастване на поръчките за произвеждане, което обаче не е съпроводено с нараснали упования на индустриалната интензивност през идващите три месеца. Основният фактор, който затруднява активността на индустриалните компании, е несигурната икономическа среда, посочена като основна причина за несигурността от 61,7% от предприятията.
На второ място е дефицитът на работна мощ. Влошаването на бизнес климата в строителството е още по-голямо, като там мениджърите се оплакват и от покачването на цените на строителните материали.
От 1 юли би трябвало да признат пакет от ограничения в поддръжка на работещите и цялото общество, само че с акцент върху повдигане на минималната заплата и приходите на хората. Такова държание е наложено заради неконтролируемо повишаване ускорение на инфлационните процеси. Това е мнението на КНСБ за анти спешните ограничения, които предлага държавното управление с актуализацията на бюджета от 1 юли.
У нас нивото на инфлация е 14,4%, до момента в който междинните европейски равнища са 8,1%. По този метод страната ни се подрежда на 5-то място с най-високи равнища на инфлация от всички страни членки на Европейски Съюз. Преди нас са все още са единствено Латвия (13,1%), Чехия (13,2%) Литва (16,6%) и Естония (19,1%). Освен това България заема водеща позиция за растеж на цените при питателните артикули с 21%, пред нас е единствено Литва с 22,1%. За съпоставяне във Франция този растеж е 4.3%, Ирландия от 3.6%, а приблизително за ЕС-27 е от 8.9%.
В този интернационален ценови подтекст препоръчаните ограничения като форма на компенсиране на приходите и понижената покупателна дарба на българското население към този момент могат да бъдат избрани като закъснели и незадоволителни, написа в мнение КНСБ за антикризисните ограничения.
" На първо място показваме противоречие с метода, по който този пакет бе показан и обявен в общественото пространство, без да е подложен на координиране и полемика със всички членове на НСТС. Социалният разговор изисква въпросите на виталното ниво, благосъстоянието и покупателната дарба да се разискват с представителите на служащите, чиновниците и работодателите. Според нас в реда на нещата е тези въпроси първо да бъдат разисквани в границите на НСТС и едвам по-късно да бъдат обявени в общественото пространство ", пишат от КНСБ.
На второ място – общата стойност на целия пакет от ограничения като чист фискален резултат, е оценена на 2,14 милиарда лева, от които 1,61 милиарда лева по-високи разноски и 529 млн. лева по-малко доходи по отношение на заложените параметри в признатия бюджет " 2022 ". Според КНСБ сходни равнище на упоритост е прекомерно ниско на фона на възходящата инфлация и упования краен резултат върху стопанската система и жителите. Припомняме, че при заложен действителен напредък от 4,8% и средногодишна инфлация от 5,8% в Бюджет 2022, Брутният вътрешен продукт на страната бе планувано да нарасне от 130 милиарда лева до 143 милиарда лева по настоящи цени. След направената промяна от страна на МФ в прогнозите си за средногодишен Идеологически подривни центрове, а точно – 10,4%, то обикновената сметка демонстрира, че Брутният вътрешен продукт на България ще бъде с към 6,7 до 7 милиарда лева повече по настоящи цени по отношение на заложените параметри преди няколко месеца.
При актуалната преразпределителна роля на страната като дял от Брутният вътрешен продукт през разноските, това значи, че най-малко 3 милиарда лева повече доходи ще се калкулират поради този номинален растеж на Брутният вътрешен продукт вследствие от високата инфлация. Тези 3 милиарда лева са най-малкият вероятен спомагателен доход, тъй като по всичко наподобява, че ще се наложи още една промяна на средногодишния инфлационен показател в идните месеци с най-малко няколко процентни пункта нагоре. Следователно, сумата би могла да бъде и повече. Но даже и сега имаме разполагаем най-малко още 1 милиарда лева, който се образува от разликата сред чистия фискален резултат от препоръчаните ограничения и спомагателните доходи, които ще се генерират.
Нещо повече, заложените финансови разноски са 8,2 милиарда лева, които е съвсем несъмнено, че няма по какъв начин да бъдат изпълнени. Това е наклонност от години, само че сега те са рекордно високи за сметка на други пера, като да вземем за пример разноските за “Персонал” и “Работни заплати”. Те също биха могли да се употребяват като спомагателен буфер за финансиране на повече ограничения в поддръжка на приходите и покупателната дарба на хората. КНСБ изрично не приема метода, който се следва от години, да се залагат дефицити и да се регистрират остатъци най-после на бюджетната година. Точно заради тази причина считаме сегашния пакет от ограничения, в неговата целокупност, за закостенял.
На трето място – тематиката за минималната работна заплата отсъства изобщо от пакета ограничения. Според нас нарастване ѝ от 1 април на 710 лева е извънредно незадоволително и то единствено ще затвърди статуквото от 42-43% съответствие със междинната заплата през 2022 година Допълнителен наш мотив за второ покачване на МРЗ през тази година е, че към април 2022 година, когато влезе в действие новият й размер, този растеж към този момент бе изцяло обезценен от галопиращата инфлация. Към момента, даже с планувания растеж на МРЗ, тя не подхожда на „ заплата за прехрана “, каквото е нашето искане от доста време и каквато е посоката на посланията в плана на Директива на Европейска комисия по тематиката.
Припомняме, че МРЗ през 2021 година набъбна с 6,6%, а прирастът на СРЗ за 2021 година е близо 11% (1520 лева.). Този растеж от 6,6% на МРЗ бе най-ниският от 9 години насам, а в това време междинният приръст на СРЗ съвсем всяка година е над 10%. Рискуваме да изпаднем в същата обстановка и през 2022 година с този единствен растеж от 9,2%. Не считаме, че повдигането два пъти на МРЗ е казус. През 2008 година това се случи също, като тогава също имахме сходни нива на инфлация. Необходим е изпреварващ растеж на МРЗ по отношение на СРЗ, с цел да може да се подтиква и включването на работната мощ в пазара на труда и икономическия напредък като цяло.
На последващо място, не виждаме политика по приходите от труд в бюджетната сфера. Настояваме за растеж от най-малко 15% на заплатите в бюджетните браншове, а за организациите работещи „ на терен “ той да бъде малко повече, с оглед тежката работа и сензитивното закъснение на междинните хонорари в тях. Според нас, държавното управление би трябвало да употребява всички вероятни принадлежности и механизми за влияние, с оглед ускорение конвергенцията в заплащането на труда, изключително в изискванията на растяща инфлация. От показаните ограничения обаче прозира една преобладаващо пасивна настройка, защото предлаганите ограничения не кореспондират с тези наши претенции.
През април междинното нарастване на тези цени доближава 40,2% на годишна база, като предходния месец беше 36,1%, а още един месец по-рано - 32,3%.
Увеличението се дължи най-много на цените на производител в енергетиката, които нарастват с 93,7% на годишна база.
Тези числа не значат, че повишаването безусловно ще е същото, това е по-скоро оценка на самите производители за цената, на която съгласно тях би трябвало да продават продукцията си.
Освен в енергетиката този показател се повишава по-забележимо в химическата индустрия - с 34,4%, в производството на метали - с 30,9%, на дървен материал - с 29,8%. При производството на храни повишаването е с 22,3%.
Като цяло бизнес климатът се утежнява през май, неговият показател понижава с 0.7 пункта по отношение на април. Мениджърите на промишлените, строителните и комерсиалните компании сочат като основно усложнение несигурната икономическа среда. Единствено в областта на услугите упованията на ръководителите са положителни.
Според мениджърите в индустрията през последния месец има известно нарастване на поръчките за произвеждане, което обаче не е съпроводено с нараснали упования на индустриалната интензивност през идващите три месеца. Основният фактор, който затруднява активността на индустриалните компании, е несигурната икономическа среда, посочена като основна причина за несигурността от 61,7% от предприятията.
На второ място е дефицитът на работна мощ. Влошаването на бизнес климата в строителството е още по-голямо, като там мениджърите се оплакват и от покачването на цените на строителните материали.
От 1 юли би трябвало да признат пакет от ограничения в поддръжка на работещите и цялото общество, само че с акцент върху повдигане на минималната заплата и приходите на хората. Такова държание е наложено заради неконтролируемо повишаване ускорение на инфлационните процеси. Това е мнението на КНСБ за анти спешните ограничения, които предлага държавното управление с актуализацията на бюджета от 1 юли.
У нас нивото на инфлация е 14,4%, до момента в който междинните европейски равнища са 8,1%. По този метод страната ни се подрежда на 5-то място с най-високи равнища на инфлация от всички страни членки на Европейски Съюз. Преди нас са все още са единствено Латвия (13,1%), Чехия (13,2%) Литва (16,6%) и Естония (19,1%). Освен това България заема водеща позиция за растеж на цените при питателните артикули с 21%, пред нас е единствено Литва с 22,1%. За съпоставяне във Франция този растеж е 4.3%, Ирландия от 3.6%, а приблизително за ЕС-27 е от 8.9%.
В този интернационален ценови подтекст препоръчаните ограничения като форма на компенсиране на приходите и понижената покупателна дарба на българското население към този момент могат да бъдат избрани като закъснели и незадоволителни, написа в мнение КНСБ за антикризисните ограничения.
" На първо място показваме противоречие с метода, по който този пакет бе показан и обявен в общественото пространство, без да е подложен на координиране и полемика със всички членове на НСТС. Социалният разговор изисква въпросите на виталното ниво, благосъстоянието и покупателната дарба да се разискват с представителите на служащите, чиновниците и работодателите. Според нас в реда на нещата е тези въпроси първо да бъдат разисквани в границите на НСТС и едвам по-късно да бъдат обявени в общественото пространство ", пишат от КНСБ.
На второ място – общата стойност на целия пакет от ограничения като чист фискален резултат, е оценена на 2,14 милиарда лева, от които 1,61 милиарда лева по-високи разноски и 529 млн. лева по-малко доходи по отношение на заложените параметри в признатия бюджет " 2022 ". Според КНСБ сходни равнище на упоритост е прекомерно ниско на фона на възходящата инфлация и упования краен резултат върху стопанската система и жителите. Припомняме, че при заложен действителен напредък от 4,8% и средногодишна инфлация от 5,8% в Бюджет 2022, Брутният вътрешен продукт на страната бе планувано да нарасне от 130 милиарда лева до 143 милиарда лева по настоящи цени. След направената промяна от страна на МФ в прогнозите си за средногодишен Идеологически подривни центрове, а точно – 10,4%, то обикновената сметка демонстрира, че Брутният вътрешен продукт на България ще бъде с към 6,7 до 7 милиарда лева повече по настоящи цени по отношение на заложените параметри преди няколко месеца.
При актуалната преразпределителна роля на страната като дял от Брутният вътрешен продукт през разноските, това значи, че най-малко 3 милиарда лева повече доходи ще се калкулират поради този номинален растеж на Брутният вътрешен продукт вследствие от високата инфлация. Тези 3 милиарда лева са най-малкият вероятен спомагателен доход, тъй като по всичко наподобява, че ще се наложи още една промяна на средногодишния инфлационен показател в идните месеци с най-малко няколко процентни пункта нагоре. Следователно, сумата би могла да бъде и повече. Но даже и сега имаме разполагаем най-малко още 1 милиарда лева, който се образува от разликата сред чистия фискален резултат от препоръчаните ограничения и спомагателните доходи, които ще се генерират.
Нещо повече, заложените финансови разноски са 8,2 милиарда лева, които е съвсем несъмнено, че няма по какъв начин да бъдат изпълнени. Това е наклонност от години, само че сега те са рекордно високи за сметка на други пера, като да вземем за пример разноските за “Персонал” и “Работни заплати”. Те също биха могли да се употребяват като спомагателен буфер за финансиране на повече ограничения в поддръжка на приходите и покупателната дарба на хората. КНСБ изрично не приема метода, който се следва от години, да се залагат дефицити и да се регистрират остатъци най-после на бюджетната година. Точно заради тази причина считаме сегашния пакет от ограничения, в неговата целокупност, за закостенял.
На трето място – тематиката за минималната работна заплата отсъства изобщо от пакета ограничения. Според нас нарастване ѝ от 1 април на 710 лева е извънредно незадоволително и то единствено ще затвърди статуквото от 42-43% съответствие със междинната заплата през 2022 година Допълнителен наш мотив за второ покачване на МРЗ през тази година е, че към април 2022 година, когато влезе в действие новият й размер, този растеж към този момент бе изцяло обезценен от галопиращата инфлация. Към момента, даже с планувания растеж на МРЗ, тя не подхожда на „ заплата за прехрана “, каквото е нашето искане от доста време и каквато е посоката на посланията в плана на Директива на Европейска комисия по тематиката.
Припомняме, че МРЗ през 2021 година набъбна с 6,6%, а прирастът на СРЗ за 2021 година е близо 11% (1520 лева.). Този растеж от 6,6% на МРЗ бе най-ниският от 9 години насам, а в това време междинният приръст на СРЗ съвсем всяка година е над 10%. Рискуваме да изпаднем в същата обстановка и през 2022 година с този единствен растеж от 9,2%. Не считаме, че повдигането два пъти на МРЗ е казус. През 2008 година това се случи също, като тогава също имахме сходни нива на инфлация. Необходим е изпреварващ растеж на МРЗ по отношение на СРЗ, с цел да може да се подтиква и включването на работната мощ в пазара на труда и икономическия напредък като цяло.
На последващо място, не виждаме политика по приходите от труд в бюджетната сфера. Настояваме за растеж от най-малко 15% на заплатите в бюджетните браншове, а за организациите работещи „ на терен “ той да бъде малко повече, с оглед тежката работа и сензитивното закъснение на междинните хонорари в тях. Според нас, държавното управление би трябвало да употребява всички вероятни принадлежности и механизми за влияние, с оглед ускорение конвергенцията в заплащането на труда, изключително в изискванията на растяща инфлация. От показаните ограничения обаче прозира една преобладаващо пасивна настройка, защото предлаганите ограничения не кореспондират с тези наши претенции.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ