Какви ще са последствията при минимална заплата от 933 лева?
През идната година да се организира договаряне на минималната работна заплата по стопански действия , които да надградят законово открития в този момент механизъм за страната, както и да се реализира тестване на адекватността на размера със Заплата за прехрана. За това упорстват от КНСБ по отношение на нарастването на минималната заплата, което се предлага от държавното управление. То планува тя да стане 933 лв. от 1 януари следващата година .
През последните две години действителният растеж на минималната работна заплата беше негативен, което се дължи на достигнатите високи равнища на средногодишна инфлация от 15.3% през 2022 година и 14,3% през 2023 година Разбира се, тук става въпрос за общия показател на потребителските цени, до момента в който редица витално значими артикули от първа нужда нарастват с двуцифрени проценти.
Тези артикули са част от дребната потребителска кошниц а, към която е насочено обичайно по-голямата част от потреблението на българските семейства, изключително на минимални приходи. Това от своя страна докара до спад на действителната покупателна дарба на работещите на минимална заплата за първи път от 10 години, през които имаше повишаване, въпреки то да бе гладко и незадоволително, показват още от КНСБ.
Според синдиката растежът на МРЗ през 2023 година с 12.2%, не съумя да покрие насъбраната средногодишна инфлация, което значи, че близо половин милион работещи българи на минимална заплата са изгубили покупателна дарба и се постанова да лимитират своето ползване. Ограничаването на това ползване ясно се вижда и от формалните статистки за динамичността на вътрешното търсене по доходните децилни групи.
Според КНСБ повишаването на размера на МРЗ с 19.6% за 2024 година се чака да компенсира тези загуби и да ограничи рисковете от възходящото неравноправие , беднотия измежду работещите и стесняване на вътрешното ползване. Прогнозните калкулации за 2024 година при предстояща средногодишна инфлация от към 5.2%, дават прочут оптимизъм. При тези условия действителният растеж на МРЗ през 2024 година по отношение на миналата се чака да бъде от 13.7%, а по отношение на 2020 от 11%. Това прави по 2,75% действителен растеж приблизително за всяка от годините, което съгласно КНСБ е недопустимо от позиция на задачите за конвергенция към средноевропейските стойности по възнаграждение на труда, задачите в Директивата за съответни минимални работни заплати и издръжката на живота.
Негативно въздействие от повишението на МРЗ върху заетостта на нискоквалифицираните служащи не се открива, а придвижването на двете променливи в една и съща посока по-скоро е в поддръжка на изказванието, че е налице подтикващ резултат на МРЗ върху заетостта, настояват от синдиката. Възможно е това да се дължи и на редица други конюнктурни фактори или подхванати ограничения или политики, само че никога не може да става въпрос за рисково повишаване на МРЗ, ограничаващо опцията за претовареност на нискоквалифицираните служащи.
КНСБ не приема едностранната оценка за отрицателно въздействие на растежа на МРЗ върху консолидирания държавен бюджет – показват се нужните спомагателни разноски, без да се регистрира предстоящото усъвършенстване на стимулативната ѝ роля, както и покачването на приходите от налози и социално-осигурителни вноски.
