Над 1100 лева е необходимият доход за издръжка на един работещ
През септември нужният чист месечен приход на работещ човек, живеещ самичък, би трябвало да е най-малко 1103 лв., с цел да може да покрие разноските за прехрана, включващи храна, жилище, обучение, опазване на здравето, облекло, превоз. Брутната заплата за прехрана е от 1421 лева Спрямо декември предходната година има нарастване на заплатата за прехрана с 56 лв. за живеещ самичък работещ човек. Спрямо предходното тримесечие нарастването е 34 лв.. През юни нужният чист месечен приход на работещ от едночленно семейство беше 1069,25 лева, а брутната заплата за прехрана - 1378 лв.. Това сочат данните на Института за обществени и синдикални проучвания (ИССИ) към КНСБ
Доходите на двамата работещи възрастни в типичното българско семейство, което сега е от двама възрастни работещи и едно дете до 14 година, би трябвало да са по 1279 лв. брутна работна заплата на всеки от работещите, с цел да може фамилията да живее обикновено. Чисто двамата би трябвало да получават по 992 лв.. Очакванията на КНСБ са, че в края на годината заплатата за прехрана на един служащ от тричленно семейство ще надвиши 1000 лв..
Заплатата за прехрана е измерител на приход от труд, който разрешава на наетия служащ и неговото семейство базисен, само че социалноприемлив стандарт на живот. Доходите, получени от заплата, би трябвало да бъдат задоволителни, с цел да се обезпечи интензивно присъединяване в публичния и обществения живот; да вземем за пример, би трябвало да обезпечи " средствата и свободното време за присъединяване в гражданския живот на нацията ", както и на съответни средства от позиция на храна и заслон.
Увеличаването на цените на питателните артикули въздейства върху покачването на издръжката.
По-забележимо повишаване от началото на годината се следи при групите " Хляб и зърнени храни " - с 4.2 %. Общото нарастването на цените на хлебните произведения е с 8.6 на 100, при брашното - с 10.1 %, заяви Виолета Иванова от ИССИ.
Храните в групата " Мляко и млечни артикули " са поскъпнали с 4.2 на 100, като по-силно изразено е нарастването при групата на сирената (краве и овче) - с 5.3 %. " Животински и растителни масла " нарастват с 16.3 на 100, като единствено слънчогледовото олио, в границите на девет месеца, се повиша с към 30 процента; зеленчуци - с 15.4 на 100, по-осезаемо повишаване се следи при зеле, домати, краставици, картофи (в диапазон 22-30 на сто). Наред със сезонните зеленчуци, сензитивно повишаване се следи при зрял боб (7.5 на сто) и леща (17.3 на сто).
Виолета Иванова уточни още, че нашите зеленчукопроизводители към този момент предизвестиха, че заради повишаването на цените на природния газ тяхната продукция става неконкурентоспособна на българския пазар и ще се усили вносът от прилежащи страни.
Повишението на питателните артикули се е отразило и върху повишаването на цените на услугите в заведения за публично хранене, които доближават растеж до 9.4 на 100. По-силно е изразено повишаването в заведения за бързо хранене - със 7.6 на 100, и кафенета/сладкарници - с 14.8 на 100.
Нарастват стоките от първа нужда, които обичайно участват на българската софра и имат по-високи нормативни разноски в домакинските бюджети.
В България 1.660 млн. души живеят под прага на беднотия и са с лимитирано ползване, чувството при тях е за по-висока инфлация, в сравнение с демонстрира общият показател на потребителските цени, съгласно ИССИ. По думите на Виолета Иванова, не са оправдали упованията, че инфлацията ще е преходна, в противен случай - чака се да продължи доникъде на 2022 година, и това ще се отрази най-вече на нискодоходните групи.
Основните фактори, които въздействат върху ускореното повишаване на потребителските цени са: скок на цените на петрола с 55 на 100 от началото на годината, на природния газ - към 5 пъти, на цената на електрическата енергия за бизнеса - към 4 пъти, растеж на цените на производител в индустрията - с 20 на 100 през септември на годишна база.
От КНСБ още веднъж повдигнаха тематиката за минималната работна заплата. На минимална работна заплата през юни 2021 година са назначени 502 380 души, съгласно представени от тях данни. Същевременно, заплатата за прехрана пораства и хората на минимална заплата сега не остават с никакъв наличен приход след разноските за храна и отопление.
Доходите на двамата работещи възрастни в типичното българско семейство, което сега е от двама възрастни работещи и едно дете до 14 година, би трябвало да са по 1279 лв. брутна работна заплата на всеки от работещите, с цел да може фамилията да живее обикновено. Чисто двамата би трябвало да получават по 992 лв.. Очакванията на КНСБ са, че в края на годината заплатата за прехрана на един служащ от тричленно семейство ще надвиши 1000 лв..
Заплатата за прехрана е измерител на приход от труд, който разрешава на наетия служащ и неговото семейство базисен, само че социалноприемлив стандарт на живот. Доходите, получени от заплата, би трябвало да бъдат задоволителни, с цел да се обезпечи интензивно присъединяване в публичния и обществения живот; да вземем за пример, би трябвало да обезпечи " средствата и свободното време за присъединяване в гражданския живот на нацията ", както и на съответни средства от позиция на храна и заслон.
Увеличаването на цените на питателните артикули въздейства върху покачването на издръжката.
По-забележимо повишаване от началото на годината се следи при групите " Хляб и зърнени храни " - с 4.2 %. Общото нарастването на цените на хлебните произведения е с 8.6 на 100, при брашното - с 10.1 %, заяви Виолета Иванова от ИССИ.
Храните в групата " Мляко и млечни артикули " са поскъпнали с 4.2 на 100, като по-силно изразено е нарастването при групата на сирената (краве и овче) - с 5.3 %. " Животински и растителни масла " нарастват с 16.3 на 100, като единствено слънчогледовото олио, в границите на девет месеца, се повиша с към 30 процента; зеленчуци - с 15.4 на 100, по-осезаемо повишаване се следи при зеле, домати, краставици, картофи (в диапазон 22-30 на сто). Наред със сезонните зеленчуци, сензитивно повишаване се следи при зрял боб (7.5 на сто) и леща (17.3 на сто).
Виолета Иванова уточни още, че нашите зеленчукопроизводители към този момент предизвестиха, че заради повишаването на цените на природния газ тяхната продукция става неконкурентоспособна на българския пазар и ще се усили вносът от прилежащи страни.
Повишението на питателните артикули се е отразило и върху повишаването на цените на услугите в заведения за публично хранене, които доближават растеж до 9.4 на 100. По-силно е изразено повишаването в заведения за бързо хранене - със 7.6 на 100, и кафенета/сладкарници - с 14.8 на 100.
Нарастват стоките от първа нужда, които обичайно участват на българската софра и имат по-високи нормативни разноски в домакинските бюджети.
В България 1.660 млн. души живеят под прага на беднотия и са с лимитирано ползване, чувството при тях е за по-висока инфлация, в сравнение с демонстрира общият показател на потребителските цени, съгласно ИССИ. По думите на Виолета Иванова, не са оправдали упованията, че инфлацията ще е преходна, в противен случай - чака се да продължи доникъде на 2022 година, и това ще се отрази най-вече на нискодоходните групи.
Основните фактори, които въздействат върху ускореното повишаване на потребителските цени са: скок на цените на петрола с 55 на 100 от началото на годината, на природния газ - към 5 пъти, на цената на електрическата енергия за бизнеса - към 4 пъти, растеж на цените на производител в индустрията - с 20 на 100 през септември на годишна база.
От КНСБ още веднъж повдигнаха тематиката за минималната работна заплата. На минимална работна заплата през юни 2021 година са назначени 502 380 души, съгласно представени от тях данни. Същевременно, заплатата за прехрана пораства и хората на минимална заплата сега не остават с никакъв наличен приход след разноските за храна и отопление.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ