През септември 1885г. нашият народ заличи границите, натрапени от Берлинския

През септември 1885г. нашият народ заличи границите, натрапени от Берлинския конгрес. Без да чакат утвърждението на Великите сили, българите започнаха найзначимата стъпка към единението на нашия народ, в изконните му земи. С мисъл и кураж. С дружни старания и удивителна политическа зрялост, която реализира задачата съвсем без кръвопролития. Това сподели президентът в приветствието си по случай Деня на Съединението по време на формалните празнувания в град Пловдив.

" 136 години от този момент. Какви са уроците за нас през днешния ден? Време е да се излекуваме от комплексите за политическа неизбежност, тъй като ние сме посочили, че можем да реализираме огромни цели. Да го вършим цивилизовано. Успели сме в предишното. Можем го и през днешния ден. Съединението на България се случва единствено 7 години след възкръсването на страната ни, по тази причина имам вяра, че през днешния ден, 136 години по-късно, ние сме узрели да надмогнем всички исторически разделения, в името на демокрацията и просперитета на страната ни. Ключът е в духа на съединението. В възприятието, че сме един народ ", съобщи президентът.
Патриарх Неофит: Днес обществото ни е водено не от правилото на съединението, а от духа на разделянето
" В деня на Съединението на славната ни Българска страна се обръщаме към всички вас с отеческа любов и откровен привет. Сърцата ни се изп...

" Егоизмът не трябва да подрива съзнанието, че въпреки че сме разнообразни, сме един народ. Нашите разлики не са мотив за ерес, а част от благосъстоянието и капацитета на нацията. Актът на Съединението е най-вдъхновяващият епизод на дръзката ни политическа история. Това не е мъртва история, а урок по единство в името на свободата, достолепието и добруването на отечеството ", сподели още президентът.

Тържествената заря-проверка бе кулминационната точка на честванията на 136-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия и празник на Пловдив. На церемонията с изключение на президента участваха вицепрезидентът Илиана Йотова, кметът на града Здравко Димитров, министри от служебния кабинет, политици, общественици и жители.

Честванията под тепетата започнаха церемониален молебен в катедралния храм „ Света Богородица “, отслужен от негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.

Тържествено бе открит монумент на Гаврил Кръстевич - български възрожденец, правист и историк, османски арбитър и валия, труженик за културното отделяне на българите в Османската империя, един от учредителите на Българската екзархия. Пламенно слово за живота и делото на бележития българин произнесе Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който малко преди този момент отслужи церемониален молебен в катедрален храм „ Успение Богородично “.
Митрополит Николай: Не съдете, с цел да не бъдете съдени
За повече приемливост и самообладание прикани митрополит Николай в речта си за Съединението след тържествения молебен. В двора на катедралн...

Пред самия монумент, който се намира в двора на най-голямата черква в града, ръководителят на Общинския съвет Александър Държиков връчи званието „ Почетен жител на град Пловдив “ посмъртно на Гаврил Кръстевич на шефа на Историческия музей Стефан Шивачев. Решението на Общинския съвет за това почитане е по отношение на навършването на 150 години от оповестяване на самостоятелна Българска Екзархия. На събитието участваха още народни представители, заместник-кметове, общински съветници, генерал-майор Явор Матеев, пълководец на Съвместното командване на специфичните интервенции, заместител регионалният шеф - Даниела Николова, общественици, жители.

По-късно те сервираха венци и цветя пред паметника на Захари Стоянов и паметната плоча на кап. Райчо Николов. На пощад Централен ред Военния клуб комитет „ Родолюбие “ по традиция пресъздаде паметните събития от 6- ти септември 1885 година, а в Регионален исторически музей, зала „ Съединение “ бе показана експозиция „ Пловдив по пътя към модерния свят “.

Още от ОБЩЕСТВО: