Другите ККК
През седмицата стана ясно кои ще са целите на българското председателство на Европейския съюз.
В националната стратегия, систематизирана от министър Лиляна Павлова, те са обозначени като " трите К-та " – консенсус, конкурентоспособност и кохезия.
И до момента в който ККК ще бележи най-важните шест месеца от влизането ни в съюза до момента, аз се сещам за едни други ККК, които бележат всекидневието ни в европейска България.
К като корупция. Тя разлага безусловно всяка сфера от живота ни, без значение дали е политическа корупция или дребната корупцийка, която се показва в двайсетачка на катаджията. Корупцията е камшик, който е и горе, и долу, и в ляво, и в дясно. Тя е пропила страната ни, а с нея върви възприятието за безотговорност. Именно поради тази прословута корупция към момента сме под мониторинг.
И популярност Богу, тъй като без този външен напън на розовите чичковци, борбата от дълго време щеше да е изгубена. Борбата с нея обаче минава и през промяна на мисленето. Да стартираме оттова – да не даваш самичък, без да ти желаят, най-малко това. Това е една дребна първа стъпка.
К като произшествия и К като комплекси. Те са свързани и се показват в предпочитание да пренебрегваш разпоредбите, да покажеш, че не си от балъците, които карат с 50 в града, или с 90 отвън града. Да им светиш с къси и дълги " да ти се махнат " от пътя. Това ми е обичано – все някой би трябвало да " ТИ се махне " от пътя, " да ТИ се разкара от лентата ".
Чувство за благосъстоятелност, примесено с възприятие за опустошение – " лентата ТИ " става просто " лентата ", когато си изхвърлиш фаса през прозореца.
Страната ти става " тая страна " сега, в който нещо не ти изнася. Войната по пътищата е доста повече от престъпна хроника. Тя е знак на всичките ни национални комплекси на едно място.
Стремежът да кривнеш от закона, да кръшнеш на дамата, да нашамариш детето, да се скараш с брат си за парцел, всичко това кулминира зад кормилото и води до крах.
Така идва и третото К – като крайности. Това е психическото положение да си на нож със заобикалящата те среда. Да посягаш даже на учителката, а след това да пишеш на стената и трибуквието с К с правописна неточност, тъй като да учиш не е съвременно.
Да мразиш турците, руснаците, американците. Да ненавиждаш европейците – " те не тебе ще ти кажат ". Да мислиш, че Путин и Тръмп имат демоничен проект за понижаване на популацията в Пети микрорайон на " Люлин " и заран да гледаш към небето с убеждението, че " отново са пръскали ".
Характерна линия за преместване на личната ни отговорност върху всичко и всички, оправдаваща персоналните несполуки. Да приказваш за Барозу като съседа от втория етаж.
Това е същинският български Ку-клукс-клан, трите К-та или просто българското кукуруку. Затова не се смейте на трите К на председателството, те са тъкмо в десетката. Защото като цяло К-тата бележат всекидневието ни тук и в този момент.
В националната стратегия, систематизирана от министър Лиляна Павлова, те са обозначени като " трите К-та " – консенсус, конкурентоспособност и кохезия.
И до момента в който ККК ще бележи най-важните шест месеца от влизането ни в съюза до момента, аз се сещам за едни други ККК, които бележат всекидневието ни в европейска България.
К като корупция. Тя разлага безусловно всяка сфера от живота ни, без значение дали е политическа корупция или дребната корупцийка, която се показва в двайсетачка на катаджията. Корупцията е камшик, който е и горе, и долу, и в ляво, и в дясно. Тя е пропила страната ни, а с нея върви възприятието за безотговорност. Именно поради тази прословута корупция към момента сме под мониторинг.
И популярност Богу, тъй като без този външен напън на розовите чичковци, борбата от дълго време щеше да е изгубена. Борбата с нея обаче минава и през промяна на мисленето. Да стартираме оттова – да не даваш самичък, без да ти желаят, най-малко това. Това е една дребна първа стъпка.
К като произшествия и К като комплекси. Те са свързани и се показват в предпочитание да пренебрегваш разпоредбите, да покажеш, че не си от балъците, които карат с 50 в града, или с 90 отвън града. Да им светиш с къси и дълги " да ти се махнат " от пътя. Това ми е обичано – все някой би трябвало да " ТИ се махне " от пътя, " да ТИ се разкара от лентата ".
Чувство за благосъстоятелност, примесено с възприятие за опустошение – " лентата ТИ " става просто " лентата ", когато си изхвърлиш фаса през прозореца.
Страната ти става " тая страна " сега, в който нещо не ти изнася. Войната по пътищата е доста повече от престъпна хроника. Тя е знак на всичките ни национални комплекси на едно място.
Стремежът да кривнеш от закона, да кръшнеш на дамата, да нашамариш детето, да се скараш с брат си за парцел, всичко това кулминира зад кормилото и води до крах.
Така идва и третото К – като крайности. Това е психическото положение да си на нож със заобикалящата те среда. Да посягаш даже на учителката, а след това да пишеш на стената и трибуквието с К с правописна неточност, тъй като да учиш не е съвременно.
Да мразиш турците, руснаците, американците. Да ненавиждаш европейците – " те не тебе ще ти кажат ". Да мислиш, че Путин и Тръмп имат демоничен проект за понижаване на популацията в Пети микрорайон на " Люлин " и заран да гледаш към небето с убеждението, че " отново са пръскали ".
Характерна линия за преместване на личната ни отговорност върху всичко и всички, оправдаваща персоналните несполуки. Да приказваш за Барозу като съседа от втория етаж.
Това е същинският български Ку-клукс-клан, трите К-та или просто българското кукуруку. Затова не се смейте на трите К на председателството, те са тъкмо в десетката. Защото като цяло К-тата бележат всекидневието ни тук и в този момент.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ