През седмицата си отиде от един от най-големите ръководители в

През седмицата си отиде от един от най-големите ръководители в цялата история на футбола - Ленарт Йохансон. Няма да сгрешим, в случай че кажем, че актуалният футбол е това, което е, главно поради шведския функционер. Де факто най-популярният спорт нямаше да бъде в настоящия си тип без случилото се на две дати - на 19 април 1990 година и на 15 декември 1995 година. На първата отпред на УЕФА застава Ленарт Йохансон, на втората излиза решението на Европейския съд по делото на Жан-Марк Босман. В професионалната история и на двамата има трагична нишка. И двамата косвено признават след време, че не харесват получения резултат от " опита ", в който са основно настоящо лице. И още нещо - едновременно Йохансон и Босман попадат в неприятен интервал от живота си. През 2007 година босът на УЕФА слиза наскърбен от власт, надвит от Мишел Платини. Горе-долу тогава някогашният белгийски халф има съществени проблеми с алкохола и насоката в живота. Парадоксално е, само че в не едно изявление Йохансон твърди, че е романтик по душа и че е редно, жестоко казано, от футболната баница би трябвало да има и за бедните. Почти всичко направено от него обаче работи в противоположна посока, което точно кара шведа да бъде по едно и също време и горделив, и ненапълно ужасяващ от своето футболно създание - Шампионската лига.

Да, Йохансон е бащата на този блестящ шампионат, който се роди и претърпя редица трансформации точно по негово време. Всъщност, една остаряла легенда гласи, че концепцията за европейско суперсъстезание се пръква на маса в Германия. Преди финала за КЕШ през 1988 година, игран в Хамбург, на среща сред притежателя на Милан Силвио Берлускони, президента на Реал Мадрид Рамон Мендоса и шефа на ПСВ Айндховен Кейс Плугсма се основава идея за конкуренция сред най-могъщите футболни клубове на Стария континент, с групова фаза, повече мачове, повече пари от телевизионни права и всичко останало. През 1992 година концепцията към този момент е действителност - КЕШ стана Шампионска лига и колелото се завъртя.

Може би си спомняте, че още в последния сезон на остарелия шампионат УЕФА вкара две групи по четири тима, два от които се срещнаха непосредствено на финала (Барселона и Сампдория). Такава беше картината и в дебюта на ШЛ. На идната година (1993/94) видяхме странна полуфинална система с два дуела, решени в по една среща. След това (1994/95) Лигата се усили на 16 отбора, само че за всички беше ясно, че това е единствено началото. Три сезона по-късно (1997/98) шампионатът на най-богатите набъбна до цифрата 24. В края на ХХ век Шампионската лига доближи пика на своето развиване - 32 тима и две групови етапи. Всичко това сред 1992 и 1999 година. Разбира се, от дълго време не ставаше дума единствено за първенците от другите страни. Този остарял вид " живя " доникъде на 90-те години, след което топ шампионатите започнаха да пращат в Лигата по два, по три и по четири тима.

Старото умря ненадейно и изрично, новото към момента още търсеше формата си. В един миг даже се стигна до безумната обстановка някои европейски страни да нямат изобщо представител в ШЛ. В този " червен лист " попадна и нашата България - в три поредни сезона първенецът на " А " група отиваше да рита в шампионата за Купата на УЕФА. Действаше се по коефициенти, до момента в който романтиката във футбола беше заровена под бездънен слой от банкноти и упоритости. От европейската централа трансформираха многократно лицето на клубния футбол на континента, освен това единствено за няколко сезона. Действително това докара до доста забавни групи и дуели през годините, само че пък, като че ли по подигравка на ориста, в първия мегасезон на ШЛ (1999/00), с 32 тима и втора групова фаза, се стигна до двоен казус - край сред два тима от една страна (Реал Мадрид и Валенсия), освен това нито единият от финалистите не беше първенец от предния сезон.

Всичко това по времето на Ленарт Йохансон. Трябва да отчетем обаче, че шведът застана отпред на УЕФА в интервал, в който смяната беше като че ли наложителна поради всички процеси, белязали началото на 90-те години. Става дума за измененията на политическата карта, софтуерния взрив, комерсиализацията, глобализацията и така нататък За похлупак пристигна и правилото " Босман " в края на 1995 година, довел до невиждани бизнес-процеси във футбола и дал напълно различен курс на играта. Между другото, УЕФА и ФИФА се борят крепко против решението в интерес на Жан-Марк, който по-късно се дефинира като муха, която от Цюрих и Нион желали да премажат. Може да се каже, че на този декор няма различен президент на УЕФА, плувал в толкоз бурни води, както Ленарт Йохансон.

Балансът сред небогати и богати наподобява е огромният проблем през 17-те години на шведа отпред на европейския футбол. Самият Йохансон е споделял, че е наясно с бедата, само че в същото време тъжната истина гласи, споделяше той, че от памтивека богатите се стремят към това да са още по-богати. Именно това и обещанията, които Мишел Платини даваше на по-малките държавици в края на 2006 година, костваха на Ленарт Йохансон загубата при започване на 2007 година. Загуба, пристигнала и с гласа на България при вота. Тогава шведът твърдеше, че допускането на тимове от по-малките страни в ШЛ няма да реши огромните проблеми пред европейския футбол. Йохансон се беше изказал с подигравка по отношение на програмата на Платини, в която не бил видял нищо значимо, само че в последна сметка от сцената като надвит слезе точно той. Като споменахме България, да кажем, че у нас Ленарт Йохансон не беше уважаван кой знае какъв брой - като тръгнем от закачките на Христо Стоичков по адрес на шефа на УЕФА, почнали още през 90-те години и траяли до международната подготовка през 2005 година, и стигнем до коментара на един сътрудник, нарекъл го в ефир " доста сериозен безсрамник ".

Иначе откъм искра и известност Йохансон и екипът му направиха най-хубавото за ШЛ, пред която, в случай че оставим настрани сантименталната нотка, шампионатът за КЕШ бледнее. Химн, лого, в пъти повече милиони швейцарски франкове, специфични пачове по ръкавите, специфични " ШЛ " топки, съдийска " ШЛ " екипировка, свои надписи и графика в телевизинното лъчение, по-високи стандарти по стадионите и прочие Един съвършен маркетингов артикул за купища, тонове пари. Между другото, поради договорите от остарялото време, финалните мачове в ШЛ получиха своята визия " ШЛ " едвам през 1995 година във Виена. Обърнете внимание, че Аякс и Милан бяха първите финалисти, които във заключителен мач имаха рекламен надпис на гърдите си. С думата " край " е обвързвана и друга иновация на Ленарт Йохансон - премахването на двата финални мача за Купата на УЕФА и пращането на финалистите в среща за трофея на безпристрастен терен. Същото важи и за Суперкупата на Европа. Това може да се впише в позитивните промени от ръководството на шведа.

Друг емблематичен миг, обвързван с европейските клубни шампионати, беше решението в края на 1998 година, че конкуренцията за КНК завършва своето битие. Така в кошчето отиде един извънредно приветлив шампионат, като съгласно някои точно с финалът Лацио - Майорка, финален за КНК, е настъпила напълно комерсиалната епоха във футбола. Защо стопираха КНК? Логично е - слаб интерес от страна на рекламодателите, по-слаб зрителски интерес, оттова по-малко доходи, огромна какофония с набиращата мощ " ШЛ ". Както казахме, точно тук някои сложиха кръст на доста неща във футбола. Междувременно Купата на УЕФА и КНК се сляха в съревнование, първо наречено " Про Къп ", през днешния ден Лига Европа, а Франц Бекенбауер още първоначално го назова оракулски " шампионат на бедните ".

На равнище национални тимове работата на Ленарт Йохансон е надалеч не толкоз спорна. Напротив, точно по времето на скандинавеца броят на финалистите на Европейско състезание претърпя удвояване - от 8 тима на 16 за финалите през 1996 година в Англия. За силата на Йохансон като футболен управленец приказва и извоюваното от Швеция домакинство на Евро'92 през 1988 година (в конкуренция с Испания), когато израсналият по времето на Втората международна война началник е отпред на Шведската футболна асоциация. Още като настоящ необут на УЕФА, Йохансон се беше оповестил срещу увеличението на тимовете на европейски финали - шведът неведнъж беше казвал, че съгласно него форматът " 16 " е съвършен за европейския шампионат. Ръководителите след него обаче явно не мислят по този начин. Още него - за разлика от други Йохансон остана от самото начало настрана от кавги с подкупи, а и не изпадна в никакъв случай в скандална обстановка като тази на Сеп Блатер на финала на Мондиал 2006, когато швейцарецът отхвърли да слезе на терена и да връчи международната купа на италианския тим. Шведският футболен функционер твърдеше и друго - Суперлигата, по сходство на НБА в баскетбола, за която се шуми доста в последните години, би била пагубна за европейския клубен футбол.

Дали наследниците на Ленарт Йохансон обаче няма да прекрачат съдбовната граница и какво ще донесе бъдещето на футбола? Само можем да гадаем.