През седмицата Русия реши да спре подаването на газ за

През седмицата Русия реши да спре подаването на газ за двама от относително дребните си европейски клиенти - Полша и България. Това разумно породи доста терзание измежду бизнеса и жителите, само че и разбуни политическия кошер у нас по метод, в който доста мъчно можем да отсеем истината от неистината и политическите спекулации.

В момента общите доходи за Москва от износа на газ за Европа са към 400 милиона евро дневно. България и Полша на този декор съставляват едвам 8% от общото количество на вноса в Европа.

Големият въпрос, който цяла Европа си задава сега, е кои страни ще са идващите? Защото е ясно, че прекъсването на газа е обвързвано с наближаването на датите за заплащането по конфиденциалните контракти на страните-членки с " Газпром ". В този смисъл, тезата, която обществено лансираха български политици - за какво подаването на газ стопира единствено за България и Полша, официално е обвързвана със самите периоди за заплащане, а чак по-късно с позициите, които тези страни са заели във връзка с войната в Украйна.

Ако Москва е поредна в желанията си, България и Полша няма да са единствените. Предупреждението на немския канцлер Олаф Шолц от четвъртък, че германците би трябвало да са подготвени за вид, при който Москва стопира подаването на газ, го потвърждава. Проблемът е, че Европа към този момент не има вяра на Русия, а прекъсването на доставките за България и Полша единствено наля масло в огъня. В Брюксел разчетоха прекъсването на доставките за двете си членки като " изнудване " и опит за извиване на ръце, само че освен към София и Варшава, а към целия съюз.

И тук идва един сериозен проблем, с който би се сблъскала Русия - с какъв брой от тези 400 милиона евро дневно е подготвена да се елементарни Москва, в случай че спре доставките за огромните си клиенти в Европа? Защото сходна стъпка би нанесла големи провали освен върху стопанските системи в Европа, само че и върху съветската.

Данните демонстрират, че съветската стопанска система е по-малка с 20% единствено от стопанската система на Италия.

Все още няма страна в Европейски Съюз, която е приела заплащането в рубли. За Брюксел предстоят тежки, само че и доста незабавни решения - да вземем за пример финансови обезщетения за по-скъпата газ в страните, отрязани от Русия, с цел да имат съветските дейности най-малък резултат върху стопанските системи им.

Това би трябвало да е задача номер едно пред българските ръководещи сега. Да обезпечат средства от Брюксел, тъй като Полша и България няма да са проблем, който да не може да бъде обезщетен финансово по доста бърз метод.

Колкото до контрастиращите позиции на министър председател и президент, на които ставаме очевидци сега, имам една концепция, която първоначално може да ви се стори невероятна, само че в случай че се замислим за момент, ще открием логиката. Ако министър председателят пояснява " българския интерес " като неразривна част от интереса на Европейския съюз и НАТО, а президентът Радев го приема като лавиране сред Русия и Европа и незаемане на безапелационна позиция против съветската експанзия, за какво българският президент не изиска среща с Владимир Путин в Москва? Сигурен съм, че Кремъл би приветствал сходна концепция и би го приел с удоволствие.

И споделям това безусловно съществено, тъй като сходен ход може да се преглежда и като късмет за президента да се включи в дипломатическите старания на европейски водачи, като Емануел Макрон или австрийския канцлер Карл Нехамер в убеждаването на Русия да спре войната в Украйна. Само по този начин цените на газ, нефт и първични материали могат да тръгнат още веднъж надолу. Петков се срещна със Зеленски, дано Радев потърси среща с Путин. Със сигурност Москва прави оценка неговата позиция сега...

Тук президентът ще има шанса да трансформира думите си в каузи, тъй като е време е за каузи - и на запад, и на изток.