През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85

През седмицата научихме, че Столична община към този момент е конфигурирала 85 филтъра на комини в квартал " Факултета ", а още през лятото бе планувана социална поръчка за съвсем 8 милиона лв. за общо 2000 бройки. Те би трябвало да избавят софиянци от замърсяването на въздуха, което печките в бедните квартали неизбежно генерират всяка зима. 
Да, главният източник на замърсяване на въздуха с тънък прахуляк, а и други надалеч по-неприятни субстанции, в България е отоплението на семействата с твърди горива. Не, инсталирането на филтри на всеки комин не е най-ефективното решение на казуса. Всъщност съставлява учебникарски образец за безсмислено разхищаване на обществени средства. Неслучайно Националната стратегия за възстановяване качеството на атмосферния въздух 2018 – 2024 година не включва такава мярка. Това написа в собствен разбор специалистът Боян Рашев за изданието Sustainability.bg.

Става въпрос за електростатични филтри за дребни горивни съоръжения, употребяващи дървесина, пелети, стърготини и тресчици, с температура на димните газове до 400 градуса. Добавянето на каквото и да е друго гориво – от въглища, през дограма и мебели до пластмасови и текстилни боклуци – води до нарушение работата на филтъра и го прави неспособен.
Филтрите лимитират единствено излъчванията на тънък прахуляк. Ефективността им може да доближи над 99% (в промишлени инсталации), само че не надвишава 80% в семействата при слаб и непрекъснат режим на горене и към 40% – при мощен режим на горене (разпалване).
Емисиите на серни и азотни оксиди, въглероден моноксид, тежки метали и летливи органични съединения по никакъв метод не се лимитират от филтрите.
Праховите частици се натрупват във формата на едри люспи по стените на филтъра. Тези наслагвания се отстраняват при периодическото разчистване на комина, т.е. изискват демонтиране, разчистване и наново инсталиране или съществени оперативни разноски на всеки 2 години.
Електрофилтрите използват електричество (колкото непрекъснато включена крушка), при работа са източник на звук, а заради високото напрежение водят до формиране на озон.
И най-после, само че не на последно място, единичният разход за инсталиране на коминен филтър доближава съвсем 4000 лева, а множеството къщи имат по 2-3 печки и съответния брой комини.
Комбинацията от всичко това прави филтрите неуместно решение за ограничение на замърсяването на въздуха, изключително когато приказваме за енергийно-бедни семейства, които няма по какъв начин да обезпечат ефикасната им и дълготрайна работа. Последната може да се обезпечи единствено в публични здания (институции, детски градини, училища) или търговски обекти (ресторанти, сервизи, цехове), само че там това би трябвало да се случи с вменяване на такова обвързване и следващ надзор, а не да бъде финансирано.
След няколко лимитирани опита, на никое място по света към този момент няма значими обществени стратегии за инсталиране на филтри на семейства. Проучване на Denkstatt от 2018 година доближи до контакт с 14 значими производителя на филтри в Европа като след това се оказа, че действително на пазара е останал единствено един. Затова и Националната стратегия за възстановяване качеството на атмосферния въздух 2018 – 2024 година залага подмяната на остарели печки на твърдо гориво с по-ефективни или цялостна подмяна на отоплението с газово или централно.
Столична община има план и финансиране за подмяната на старите печки за твърдо гориво на 20000 семейства с нови и по-ефективни. Това ще понижи замърсяването на тънък прахуляк и всевъзможни други субстанции към 3 пъти на домакинство като ще обезпечи и доста по-ниски разноски за гориво за бъдеще – доста по-добър резултат от филтрите за хора, които си броят стотинките. Както демонстрира долната графика на Американската организация за околна среда обаче, в дълготраен проект това не е решение, тъй като остава доста замърсяване, което при физико-географските условия на София ще продължава да води до чести епизоди на доста замърсен въздух през зимата. Неслучайно, отоплението на твърди горива в огромните градове в Развития свят е по-скоро изключение, като на доста места дори от дълго време е неразрешено.
Газов казан емитира толкоз тънък прахуляк за цялостен отоплителен сезон, колкото една остаряла печка на дърва за 8 часа, нова ефикасна печка за 1 денонощие или пелетна печка за 3 денонощия.
Тези сметки се отнасят единствено за директните излъчвания, които излизат през комина. Твърдото гориво обаче оставя и доста пепел, която нормално се изхвърля – на улицата, в общия резервоар, на двора. Тази пепел постоянно също се разнася от вятъра и прибавя още повече нечистотия, която тук не е включена. Освен това, колкото и дейно да се случва, изгарянето на твърди горива (вкл. пелети) води до значими излъчвания на серни и азотни оксиди, въглероден моноксид, тежки метали и летливи органични съединения, които при газа са оскъдни. 
Ако общината разполага с още 8 милиона лв., които желае да влага в ограничения за възстановяване качеството на въздуха, то най-смисленото деяние е подпомагането на газификацията на цели квартали. Това се отнася изключително доста за кварталите в покрайнините на града, където има доста платежоспособни семейства, които се отопляват на твърди горива, просто тъй като нямат различен избор. А имат огромно ползване на сила и надлежно общите им прахови излъчвания евентуално надвишават тези от Факултета. Тези хора нямат потребност от финансиране, а от физически достъп до чисто гориво.
Не, слагането на коминни филтри на семействата като мярка за понижаване на замърсяването не е обосновано нито от екологична, нито от социално-икономическа позиция. Остава отворен въпросът за какво се прави, приключва анализът на Боян Рашев.