Живко Петков: В Хебър съм заради Николай Митов
През седмицата Хебър се снабди с четири нови попълнения, само че първият новопостъпил бе не какъв да е, а голмайсторът на Нефтохимик (Бургас) Живко Петков. PlovdivDerby разгласява изявление с Живко Петков, който подвигна Купата и Суперкупата на България с екипа на Черно море преди 5 години.
Роденият в Бургас 27-годишен нападател през предишния сезон се регистрира с 9 попадения за Нафтата, като не съумя да се изяви на терена в последните 12 кръга поради преустановяване на шампионата във Втора лига. Високият 192 см. таран има по няколко изиграни сезона за Поморие) " onmouseover= " doPopUp(this) " onmouseout= " hidePopUp(this) " > Черноморец (Поморие), Черноморец (Бургас), Черно море (Варна) и Поморие. В интервала от 2012 до 2014 година Жиката е състезател на Нефтохимик като приключва сезон 2012/2013, с 14 маркирани гола (на второ място измежду голмайсторите на „ Б” група и е определен за състезател на годината за „ шейховете”. Петков облича зелената фланелка на Нефтохимик и през сезон 2016/2017, когато отборът се подвизава в Първа лига. След това за 2 години футболистът бе част от отбора на Поморие, а през предишното лято се върна в родния си клуб от Бургас.
– Живко, добре пристигнал, кое те накара да приемеш офертата на Хебър?
– Благодаря. Първо треньорът Николай Митов ми се обади, а аз знам по какъв начин работи, слушам единствено положителни мнения за клуба и като правилно отношение, и като условия. И в действителност няма друга такава база в България, с изключение на тази на Лудогорец, изискванията са съвършени.
– Познаваш някои от момчетата и отпреди…
– Футболистите в България се знаем. Колективът е превъзходен. Отпреди се познаваме с Янко Ангелов, Божидар Васев,Тодор Чаворски, Пепо (Петър Дебърлиев, б.р.), Асен (Георгиев, б.р.)… Говорих и с тях и те ми предложиха Пазарджик.
– Как върви подготовката, влизате ли във форма?
– Тренираме на групи, към този момент сме съвсем целия тим и сработването върви добре. Всеки от момчетата, с който приказвам, споделя, че е упражнявал през почивката, аз също го правех, само че е обикновено. Няма по какъв начин да те затворят два месеца и да стоиш без да правиш нищо. Затова и треньорът реши, че би трябвало да стартираме по-рано, да стартираме и с аеробната част, по-късно малко по малко с натоварванията и контролите.
– Николай Митов доста ли е непоколебим?
– Не, не мога да кажа към момента (смее се), тъй като съм нов. Не, не е. А и в този момент тренировките са леки, приятни, има страст и въодушевление в тях. Естествено, той е експерт и си има своите условия, които ще съблюдаваме.
– Започваш да тренираш в „ Нафтекс”, кой те възпламени и имаше ли друга опция с изключение на футбол?
– Не, опция не е имало. Бях на 12. В учебното заведение в Бургас играех футбол, а треньорите на „ Нафтекс” обикаляха и следиха децата и тогава събираха набори 1991-1993-а. Поканиха ме и първият ми треньор беше Пейо Николов, а след него – Владо Стоянов, лека му пръст. Двамата ми дадоха първите стъпки във футбола. После стана по този начин, че клубът се преименува на „ Черноморец”. После отидох в Поморие при Петър Хубчев и по този начин стартира кариерата ми. После продължих да играя в клубове по морето, до момента в който не пристигнах в „ Хебър”.
– Има ли късмет още веднъж Бургас да се върне на футболната карта като един от мощните фактори?|
– За страдание в Бургас го няма това, което виждам в Пазарджик – кмет, локална власт, бизнес, които дружно да развиват футбола. Така се прави. След като това нещо го няма в Бургас, обикновено е футболистите да се разбягват по други тимове. Обикалят в „ Б” и във „ В” група и нямат вероятност за развиване. Много е мъчно, тъй като първото и главното е школата да работи и да има условия за развиване. Да има сериозен вложител и добра тактика и взаимна работа сред общината и локалния бизнес, да се поддържа добра инфраструктура. Но това е дълга тематика, а въпросът в Бургас е доста безизходен.
– Кариерата ти е предходна край морето, само че през 2014-а подвигна Купата на България, а и Суперкупата. В „ Черно море” ли са ти най-хубавите мемоари?
– Да, по този начин е, а тези триумфи ме вършат благополучен, тъй като малко са футболистите у нас, които могат да се похвалят с това достижение. Макар че в последните 6 месеца от контракта ми играех по-малко. Имам отлични мемоари от Варна. Детската ми фантазия беше да печеля купа с „ Нефтохимик”, само че по този начин се случи, че с екипа на „ Черно море” вдигнахме Купата на стадион „ Лазур” – стадионът на „ Нефтохимик”, и се усещах ужасно. Същото беше и след спечелването на Суперкупата. До ден сегашен виждам единствено с хубаво към интервала ми във Варна.
– Обещаваш ли голове-шедьоври и на почитателите в Пазарджик?
– Е, шедьоври (смее се)… На първо време давам обещание единствено да се разпределям, само че головете сами ще дойдат. Защото те са разследване на положителната игра на целия тим. Пожелавам на всички почитатели да са здрави и да идват на всеки мач, с цел да ни поддържат!
Роденият в Бургас 27-годишен нападател през предишния сезон се регистрира с 9 попадения за Нафтата, като не съумя да се изяви на терена в последните 12 кръга поради преустановяване на шампионата във Втора лига. Високият 192 см. таран има по няколко изиграни сезона за Поморие) " onmouseover= " doPopUp(this) " onmouseout= " hidePopUp(this) " > Черноморец (Поморие), Черноморец (Бургас), Черно море (Варна) и Поморие. В интервала от 2012 до 2014 година Жиката е състезател на Нефтохимик като приключва сезон 2012/2013, с 14 маркирани гола (на второ място измежду голмайсторите на „ Б” група и е определен за състезател на годината за „ шейховете”. Петков облича зелената фланелка на Нефтохимик и през сезон 2016/2017, когато отборът се подвизава в Първа лига. След това за 2 години футболистът бе част от отбора на Поморие, а през предишното лято се върна в родния си клуб от Бургас.
– Живко, добре пристигнал, кое те накара да приемеш офертата на Хебър?
– Благодаря. Първо треньорът Николай Митов ми се обади, а аз знам по какъв начин работи, слушам единствено положителни мнения за клуба и като правилно отношение, и като условия. И в действителност няма друга такава база в България, с изключение на тази на Лудогорец, изискванията са съвършени.
– Познаваш някои от момчетата и отпреди…
– Футболистите в България се знаем. Колективът е превъзходен. Отпреди се познаваме с Янко Ангелов, Божидар Васев,Тодор Чаворски, Пепо (Петър Дебърлиев, б.р.), Асен (Георгиев, б.р.)… Говорих и с тях и те ми предложиха Пазарджик.
– Как върви подготовката, влизате ли във форма?
– Тренираме на групи, към този момент сме съвсем целия тим и сработването върви добре. Всеки от момчетата, с който приказвам, споделя, че е упражнявал през почивката, аз също го правех, само че е обикновено. Няма по какъв начин да те затворят два месеца и да стоиш без да правиш нищо. Затова и треньорът реши, че би трябвало да стартираме по-рано, да стартираме и с аеробната част, по-късно малко по малко с натоварванията и контролите.
– Николай Митов доста ли е непоколебим?
– Не, не мога да кажа към момента (смее се), тъй като съм нов. Не, не е. А и в този момент тренировките са леки, приятни, има страст и въодушевление в тях. Естествено, той е експерт и си има своите условия, които ще съблюдаваме.
– Започваш да тренираш в „ Нафтекс”, кой те възпламени и имаше ли друга опция с изключение на футбол?
– Не, опция не е имало. Бях на 12. В учебното заведение в Бургас играех футбол, а треньорите на „ Нафтекс” обикаляха и следиха децата и тогава събираха набори 1991-1993-а. Поканиха ме и първият ми треньор беше Пейо Николов, а след него – Владо Стоянов, лека му пръст. Двамата ми дадоха първите стъпки във футбола. После стана по този начин, че клубът се преименува на „ Черноморец”. После отидох в Поморие при Петър Хубчев и по този начин стартира кариерата ми. После продължих да играя в клубове по морето, до момента в който не пристигнах в „ Хебър”.
– Има ли късмет още веднъж Бургас да се върне на футболната карта като един от мощните фактори?|
– За страдание в Бургас го няма това, което виждам в Пазарджик – кмет, локална власт, бизнес, които дружно да развиват футбола. Така се прави. След като това нещо го няма в Бургас, обикновено е футболистите да се разбягват по други тимове. Обикалят в „ Б” и във „ В” група и нямат вероятност за развиване. Много е мъчно, тъй като първото и главното е школата да работи и да има условия за развиване. Да има сериозен вложител и добра тактика и взаимна работа сред общината и локалния бизнес, да се поддържа добра инфраструктура. Но това е дълга тематика, а въпросът в Бургас е доста безизходен.
– Кариерата ти е предходна край морето, само че през 2014-а подвигна Купата на България, а и Суперкупата. В „ Черно море” ли са ти най-хубавите мемоари?
– Да, по този начин е, а тези триумфи ме вършат благополучен, тъй като малко са футболистите у нас, които могат да се похвалят с това достижение. Макар че в последните 6 месеца от контракта ми играех по-малко. Имам отлични мемоари от Варна. Детската ми фантазия беше да печеля купа с „ Нефтохимик”, само че по този начин се случи, че с екипа на „ Черно море” вдигнахме Купата на стадион „ Лазур” – стадионът на „ Нефтохимик”, и се усещах ужасно. Същото беше и след спечелването на Суперкупата. До ден сегашен виждам единствено с хубаво към интервала ми във Варна.
– Обещаваш ли голове-шедьоври и на почитателите в Пазарджик?
– Е, шедьоври (смее се)… На първо време давам обещание единствено да се разпределям, само че головете сами ще дойдат. Защото те са разследване на положителната игра на целия тим. Пожелавам на всички почитатели да са здрави и да идват на всеки мач, с цел да ни поддържат!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ