Хватката, която състезанието и идентичността имат върху моите студенти
През пролетта на 2023 година, в тесна класна стая в долината на Хъдсън, аз научих бакалавърския семинар за смелостта да мисля за раса по нелевен метод. Той се въртеше към четенето на книги от Фредерик Дъглас, Джеймс Уелдън Джонсън и Алберт Мъри. These minds had shaped and refined my thinking about the idea of America, the fundamentally mongrel populations that inhabit it, as well as the yet-to-be-perfected flesh-and-blood nation of the future we might one day bring forth in unison.
Early in the semester, as I waxed exuberant about the unifying possibilities of the 2008 election, I беше посрещнат от конферентна маса, позвънена с празни погледи. For my clever and earnest students, I realized, the earth-shattering political achievements of the beleaguered but still unfolding present were nothing but the vaguest rumor of an abstract history.
“Professor, ” a diligent young woman from Queens...
Прочетете целия текст »
