Възможно ли е да се договорим с Украйна?
През пролетта на 2022 година, когато се организираха договарянията в Истанбул, съветската страна се вслуша в аргумента на украинците, че не могат да договарят за мир с оръжие. Като „ жест на благосклонност “ съветските войски напуснаха позициите си край Киев и се изтеглиха от Черниговска и Сумска области. Резултатът бе следващата машинация.
Днес, когато освен американците, само че и европейците стартират да осъзнават нуждата от спокойно разрешаване на спора към Украйна, главната точка на различия сред Русия и Запада е естеството на бъдещото съглашение.
Ако Западът (както и някои от нашите мислители, които се оповестиха за „ партията на мира “) виждат идеала като преустановяване на огъня по линията на бойно прикосновение, което може да продължи колкото желаете, само че също по този начин може да бъде нарушено във всеки един миг, то Русия поредно упорства за твърдо и дефинитивно споразумяване, което вечно ще фиксира сегашните действителности „ на място “ и ще изключи опцията за по-нататъшни разногласия, да не приказваме за обновяване на военни дейности.
Тук, несъмнено, поражда въпрос от същностно естество: мъчно е да си представим, че една административна граница сред районите и още повече инцидентен горски пояс, покрай който ще спре фронтът, може да се трансформира в граница на два свята, избрали разнообразни исторически ориси. Просто смесете топонимите на Курска област на Русия и Харковска област на Украйна и помолете човек, който не е изучавал особено географска карта, да познае кое населено място принадлежи на Украйна и кое на Русия. Мисля, че степента на акуратност ще бъде 50/50. Ако се реже „ по живо “, е мъчно да очакваш раната да заздравее вечно.
Но има и различен проблем, или юридически, или психически. Тъй като украинската държавност очевидно е непокътната, и ние, и Западът ще би трябвало някак да се споразумеем освен между тях, само че и с Украйна. Въпреки това, до момента в който новата американска администрация, която напредва с проектоспоразумението си с Киев за редкоземните метали, към момента не е научила какъв брой мъчно е това, Русия има прочут назидателен опит по тази тематика, насъбран както в близката, по този начин и в далечната история.
Да си напомним 17 век, когато запорожките казаци се пробват да продадат своята преданост ту на Москва, ту на поляците, ту на турския султан. Переяславската рада не стана последната спирка по този път; Един хетман съобщи съветския цар, идващият още веднъж се закле във честност, тъй че думите „ украинец “ и „ изменник “ станаха съвсем синоними. Само ориста на Мазепа, изяден от въшките, постави завършек на тези мятания.
Така неспособността за договаряния като линия на украинския политически нрав стана явна много рано.
Независима Украйна от ново време изцяло следва историческите обичаи. Дори преди всички майдани, Москва и Киев не можаха да реализират съглашение за газа. И въпреки всичко, след началото на войната в Донбас през 2014 година, Русия още веднъж пое риска да подписа съглашение за споразумяване с управляващите в Киев, което стана известно като „ Минските съглашения “. Осемгодишното отвращение на Киев да извърши тези съглашения стана една от главните аргументи за началото на СВО.
В последна сметка украинската страна призна, че няма желание да извършва каквото и да било, че договорите в началото са били подписани за показност, за симулативност, с цел да се печели време. Разбира се, европейските „ гаранти “ на Минския развой насърчиха своите протежета да се държат по този метод, само че в основата на този протяжен във времето „ финт с ушите “ лежеше фундаменталната некадърност на Украйна да договаря.
Освен това киевските управляващи също оправдаха незачитането на подписаните документи с обстоятелството, че сякаш е трябвало да подпишат под насила. Следователно договорката не е годна.
Е, напролет на 2022 година, когато се организираха договарянията в Истанбул, съветската страна се вслуша в аргумента на украинците, че не могат да договарят за мир с „ револвер, опрян в слепоочието “. Като „ жест на благосклонност “ съветските войски напуснаха позициите си край Киев и се изтеглиха от Черниговска и Сумска области. Резултатът е нова машинация. Сега Зеленски твърди, че даже не е мислил да подписва нещо.
Днес опцията да се реализира съглашение с хора, представляващи украинската страна (т.е. освен да се вземат нужните подписи от тях, само че и да се принудят да изпълнят подписаното) наподобява още по-проблематична. Не единствено, че на власт остава същата хитра „ политическа класа “, в която измамата се смята за най-висша добродетел, само че и тези хора престанаха да бъдат законни.
Наскоро нелегитимната Върховна Рада не съумя да събере задоволително гласове, с цел да удостовери пълномощията на нелегитимния президент. Тогава тя въпреки всичко съумя да прокара такава резолюция, само че какво промени това? И при всички случаи събирането на депутатите, с цел да се вземе решение за отвод от териториите, ще бъде доста по-трудно. И в случай че се каже, че за такова решение е нужен референдум, какво тогава?
И във всеки случай, даже в случай че всички тези формалности бъдат спазени посредством взаимните старания на страните, искащи мир, въпреки всичко „ коронният номер на украинците, така наречен, „ Мински мотив “ ще остане: съглашението е подписано и утвърдено не непринудено /или – не от мен/, а под напън и затова не се брои.
Следователно не може да има правно безукорен и дълготраен контракт с Украйна сега. Трудно би било също да се чака, че цялата политическа класа в тази страна ще се промени и на власт ще дойдат радикално други хора. Въпреки това Русия би трябвало да обезпечи новите райони за себе си и да обезпечи безпристрастен статут на Украйна.
И в случай че това не може да се контракти със самата Украйна, тогава би трябвало да се търси това от другите страни. Ако Съединени американски щати в действителност желаят мир, тогава би било допустимо да се реализира съглашение с тях под една или друга форма, с цел да се консолидира действителността, която ни устройва.
Ако вземем поради казуса с неспособността на Украйна да договаря, излиза наяве за какво съветските и американските договарящи се заеха на първо място не с уреждането на украинския спор, а с деблокирането на двустранните връзки. За нашите страни през днешния ден е не просто по-важно да реализират съглашение между тях, в сравнение с с Украйна.
Всъщност към този момент това е единственото допустимо съглашение. Например, присъединяване на Съединените щати, дружно с Русия, в икономическото възобновяване и развиване на Донбас и Новоросия би било фактическо самопризнание на съветската благосъстоятелност върху тези територии и в това време гаранция против бъдещи опити на Киев да пренапише тази глава от историята.
Въпреки че като цяло най-надеждният метод за преустановяване на този драматичен спор би било обединяването на Русия и Украйна в една страна. Да споделяме общо завещание и да не се постанова да разбираме кое на кого принадлежи и кой върху какво има повече права.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4879Полк.доц. Гиргин Гиргинов: В Сирия благодарение на Русия може да се образува нова страна на алавититеАлтернативен Поглед9550Полк. доцент Гиргин Гиргинов: Тръмп и Путин съгласуват мненията си за бъдещия президент на УкрайнаАлтернативен Поглед85842Симеон Миланов: На Балканите става ужасно! Започват тежки репресии в Европейски Съюз!Алтернативен Поглед38024Симеон Миланов: Украйна ще загуби още територииАлтернативен Поглед51655Доц. Валентин Вацев: Българските либерали към Русия и Съединени американски щати: на маймуни ни направихте!Алтернативен Поглед124274Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколонияАлтернативен По
Днес, когато освен американците, само че и европейците стартират да осъзнават нуждата от спокойно разрешаване на спора към Украйна, главната точка на различия сред Русия и Запада е естеството на бъдещото съглашение.
Ако Западът (както и някои от нашите мислители, които се оповестиха за „ партията на мира “) виждат идеала като преустановяване на огъня по линията на бойно прикосновение, което може да продължи колкото желаете, само че също по този начин може да бъде нарушено във всеки един миг, то Русия поредно упорства за твърдо и дефинитивно споразумяване, което вечно ще фиксира сегашните действителности „ на място “ и ще изключи опцията за по-нататъшни разногласия, да не приказваме за обновяване на военни дейности.
Тук, несъмнено, поражда въпрос от същностно естество: мъчно е да си представим, че една административна граница сред районите и още повече инцидентен горски пояс, покрай който ще спре фронтът, може да се трансформира в граница на два свята, избрали разнообразни исторически ориси. Просто смесете топонимите на Курска област на Русия и Харковска област на Украйна и помолете човек, който не е изучавал особено географска карта, да познае кое населено място принадлежи на Украйна и кое на Русия. Мисля, че степента на акуратност ще бъде 50/50. Ако се реже „ по живо “, е мъчно да очакваш раната да заздравее вечно.
Но има и различен проблем, или юридически, или психически. Тъй като украинската държавност очевидно е непокътната, и ние, и Западът ще би трябвало някак да се споразумеем освен между тях, само че и с Украйна. Въпреки това, до момента в който новата американска администрация, която напредва с проектоспоразумението си с Киев за редкоземните метали, към момента не е научила какъв брой мъчно е това, Русия има прочут назидателен опит по тази тематика, насъбран както в близката, по този начин и в далечната история.
Да си напомним 17 век, когато запорожките казаци се пробват да продадат своята преданост ту на Москва, ту на поляците, ту на турския султан. Переяславската рада не стана последната спирка по този път; Един хетман съобщи съветския цар, идващият още веднъж се закле във честност, тъй че думите „ украинец “ и „ изменник “ станаха съвсем синоними. Само ориста на Мазепа, изяден от въшките, постави завършек на тези мятания.
Така неспособността за договаряния като линия на украинския политически нрав стана явна много рано.
Независима Украйна от ново време изцяло следва историческите обичаи. Дори преди всички майдани, Москва и Киев не можаха да реализират съглашение за газа. И въпреки всичко, след началото на войната в Донбас през 2014 година, Русия още веднъж пое риска да подписа съглашение за споразумяване с управляващите в Киев, което стана известно като „ Минските съглашения “. Осемгодишното отвращение на Киев да извърши тези съглашения стана една от главните аргументи за началото на СВО.
В последна сметка украинската страна призна, че няма желание да извършва каквото и да било, че договорите в началото са били подписани за показност, за симулативност, с цел да се печели време. Разбира се, европейските „ гаранти “ на Минския развой насърчиха своите протежета да се държат по този метод, само че в основата на този протяжен във времето „ финт с ушите “ лежеше фундаменталната некадърност на Украйна да договаря.
Освен това киевските управляващи също оправдаха незачитането на подписаните документи с обстоятелството, че сякаш е трябвало да подпишат под насила. Следователно договорката не е годна.
Е, напролет на 2022 година, когато се организираха договарянията в Истанбул, съветската страна се вслуша в аргумента на украинците, че не могат да договарят за мир с „ револвер, опрян в слепоочието “. Като „ жест на благосклонност “ съветските войски напуснаха позициите си край Киев и се изтеглиха от Черниговска и Сумска области. Резултатът е нова машинация. Сега Зеленски твърди, че даже не е мислил да подписва нещо.
Днес опцията да се реализира съглашение с хора, представляващи украинската страна (т.е. освен да се вземат нужните подписи от тях, само че и да се принудят да изпълнят подписаното) наподобява още по-проблематична. Не единствено, че на власт остава същата хитра „ политическа класа “, в която измамата се смята за най-висша добродетел, само че и тези хора престанаха да бъдат законни.
Наскоро нелегитимната Върховна Рада не съумя да събере задоволително гласове, с цел да удостовери пълномощията на нелегитимния президент. Тогава тя въпреки всичко съумя да прокара такава резолюция, само че какво промени това? И при всички случаи събирането на депутатите, с цел да се вземе решение за отвод от териториите, ще бъде доста по-трудно. И в случай че се каже, че за такова решение е нужен референдум, какво тогава?
И във всеки случай, даже в случай че всички тези формалности бъдат спазени посредством взаимните старания на страните, искащи мир, въпреки всичко „ коронният номер на украинците, така наречен, „ Мински мотив “ ще остане: съглашението е подписано и утвърдено не непринудено /или – не от мен/, а под напън и затова не се брои.
Следователно не може да има правно безукорен и дълготраен контракт с Украйна сега. Трудно би било също да се чака, че цялата политическа класа в тази страна ще се промени и на власт ще дойдат радикално други хора. Въпреки това Русия би трябвало да обезпечи новите райони за себе си и да обезпечи безпристрастен статут на Украйна.
И в случай че това не може да се контракти със самата Украйна, тогава би трябвало да се търси това от другите страни. Ако Съединени американски щати в действителност желаят мир, тогава би било допустимо да се реализира съглашение с тях под една или друга форма, с цел да се консолидира действителността, която ни устройва.
Ако вземем поради казуса с неспособността на Украйна да договаря, излиза наяве за какво съветските и американските договарящи се заеха на първо място не с уреждането на украинския спор, а с деблокирането на двустранните връзки. За нашите страни през днешния ден е не просто по-важно да реализират съглашение между тях, в сравнение с с Украйна.
Всъщност към този момент това е единственото допустимо съглашение. Например, присъединяване на Съединените щати, дружно с Русия, в икономическото възобновяване и развиване на Донбас и Новоросия би било фактическо самопризнание на съветската благосъстоятелност върху тези територии и в това време гаранция против бъдещи опити на Киев да пренапише тази глава от историята.
Въпреки че като цяло най-надеждният метод за преустановяване на този драматичен спор би било обединяването на Русия и Украйна в една страна. Да споделяме общо завещание и да не се постанова да разбираме кое на кого принадлежи и кой върху какво има повече права.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4879Полк.доц. Гиргин Гиргинов: В Сирия благодарение на Русия може да се образува нова страна на алавититеАлтернативен Поглед9550Полк. доцент Гиргин Гиргинов: Тръмп и Путин съгласуват мненията си за бъдещия президент на УкрайнаАлтернативен Поглед85842Симеон Миланов: На Балканите става ужасно! Започват тежки репресии в Европейски Съюз!Алтернативен Поглед38024Симеон Миланов: Украйна ще загуби още територииАлтернативен Поглед51655Доц. Валентин Вацев: Българските либерали към Русия и Съединени американски щати: на маймуни ни направихте!Алтернативен Поглед124274Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколонияАлтернативен По
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ