Чудовище зад маската на дете
През пролетта на 1968 година в един от регионите на град Нюкасъл почнали да се случват съществени нещастни случаи. На 11 май 3-годишно момче паднало от покрива, където той си играел с момиче на име Мери Бел. Момчето останало живо, само че получило съществени пострадвания.
Скоро в полицията се обърнали майките на три шестгодишни деца с жалбата, че по време на детски игри Мери Бел души децата им. Полицай посетил въпросната Мери Бел и й прочел лекция за връзките с другите деца.
На 25 май 1968 година момчета, играещи си в изоставена къща, намерили тялото на 4-годишния Мартин Браун. След няколко дни Мери Бел отишла в дома на семейство Браун и попитала може ли да види Мартин.
Майката се разплакала и споделила: „ Не, блага, Мартин е мъртъв “. „ Знам. Исках да го видя в гроба “.
На 31 юли 1968 година липсващ 3-годишният Брайън Хоу. Скоро разкрили. Хлапето било удушено, стомахът му бил раздран, в краката имал многочислени прорези.
Изхождайки от характера на контузиите, специалистите открили, че килърът е физически слаб човек, допустимо и дете.
Скоро Мери Бел била приета за отговорна в убийствата на децата и изпратена в пандиза „ Мур Корт “, с цел да изкара доживотната си присъда. В съда тя декларирала, че е убивала „ единствено поради удоволствието, получено от убийствата “.
Ключова роля във образуването на свирепост и садизъм у мери Бел изиграло, несъмнено, нейното образование. Майка й я родила на 17 години незнайно от кого. Майката постоянно изчезвала за няколко дни, оставяйки Мери сама.
Мери Бел излязла на независимост поради прошка през 1980 година и получила опция да смени името си, с цел да стартира нов живот.
На нея са отдадени две книги, написани от Гита Серени -„ Случаят на Мери Бел: Портрет на детето, което беше убито ”. (1972 година) и „ Нечутите крясъци: Историята на Мери Бел “ (1998 година).
Първата книга разказва единствено жестоките закононарушения, осъществени от Мери, а втората съдържа нейна подробна биография, включва и диалози на авторката с героинята, разкази на нейни родственици и хора, познаващи я от пандиза.
Във втората книга авторката се пробвала да проучва въздействието върху образуването на характера на Мери от оня метод на живот, който водел нейната майка – продажница, профилирана в доминирането.
Правителството на Блеър се пробвало да спре излизането на втората книга. Основание за възбраната се явявало наредбата на закона, според който нарушителите не би трябвало да получават приходи от своите закононарушения, а съгласно сведенията на булевардната преса Мери Бел получила значителен хонорар за присъединяване си в написването на книгите. Според някои – 50 000 лири. Но въпреки всичко книгата видяла бял свят.
Джуна Ричардсън, майка на Мартин Браун, декларирала, че законът би трябвало да бъде изменен, с цел да не се допусне печеленето на пари от закононарушения. „ Аз съм изцяло опустошена. Умът ми не побира за какво на това създание е позволено да получава пари за кръвта на моето нещастно дете и Брайън Хоу… “
