През пролетта на 1942 година Армията на Андерс“ (не цялата)

Приключенията на добрия мечок Войтек

През пролетта на 1942 година „ Армията на Андерс “ (не цялата) е евакуирана от Съюз на съветските социалистически републики в Иран поради по-топлия климат. Владислав Андерс е полски военачалник, взел участие във Втората международна война, който при евакуирането съумява да изведе дружно с бойците си от рамките на Съюз на съветските социалистически републики и към 20 000 цивилни поляци, депортирани в Съюза след нападението над Полша (1939), част от които откриват в армията свои близки. На 8 април, към този момент в Иран, на железопътна спирка в Хамадан полски бойци срещат юноша, който води със себе си простреляно от ловци малко мече.

Момиче от цивилните бежанци на име Ирена Бокевич, родственик на военачалник Болеслав Венява-Дългошевски, доста харесва мечето и убеждава лейтенант Анатол Тарновски да го откупи. То прекарва идващите три месеца в полския лагер и се радва на грижите на Ирена. През август то е харизано на Втора транспортна артилерия, по-късно преименувана в 22-ра транспортна артилерия, където получава името Войтек.

Войтек в началото има здравословен проблем и не може да преглъща, по тази причина е хранен с кондензирано мляко от остаряла бутилка от водка. След това хапва най-вече плодове, сладко, мед, а постоянно пие и бира, която става обичаното му пиво. Постепенно мечето се научава да пуши (яде) цигари, да пие кафе заран и да козирува, когато го поздравяват. Войтек бързо става амулет на военните в региона. С 22-ра артилерия той пътува в Ирак, Сирия, Палестина и Египет.

Снимка: imgur/coveredinksauce

До борбата в Монте Касино (Италия, януари-май, 1944) мечокът към този момент тежи към 90 кг. За да може да се качи на транспортен съд и да отплава дружно с полския втори корпус от Египет и да се причисли към осма английска войска в борбите в Италия, Войтек публично е притеглен в полската войска и получава чин редови войник, защото талисманите и домашните любимци са неразрешени. Хенрик Зачеревич и Димитр Завлуго са назначени да се грижат за новия си сътрудник.

Мечката, към този момент член на армията със личен сан и сериен номер, живее дружно с бойците. В борбата при Монте Касино тя оказва помощ като носи щайги (по 45 кг всяка) с боеприпаси без да изпусне нито една. Войтек се учи на това, още веднъж когато гледа другите бойци. В преместването на една щайга вземат участие нормално 4 индивида – мечокът се оправя самичък и даже съумява да ги подреди вярно. Заради работата си е нараснал в чин ефрейтор, а главнокомандването позволява емблемата на 22-ра артилерия да бъде мечка, носеща снаряд.

Емблемата на 22-ра артилерия

След края на войната, Войтек отпътува за Бъруикшир, Шотландия, с останалите от 22-ра артилерия. Те са позиционирани на летище покрай Хътън и несъмнено, мечката бързо притегля вниманието на локалните хора и преса. В резултат Полско-шотландската асоциация я прави почетен член.

Демобилизация на 15 ноември 1947 година изпраща Войтек в зоопарка в Единбург, където прекарва остатъка от живота си. Не липсват гости – постоянно публицисти и някогашни полски бойци, някои от които му хвърлят цигари, които мечето да „ изпуши “, изяждайки. Известността му продължава и той става постоянен посетител в детско предаване по BBC.