Как една научна презентация предизвика световна мания по киселото мляко
През пролетта на 1905 година парижани се втурват към новооткрит магазин на луксозния величествен бул. покрай Театър дьо Водевил. Те се насочат натам не за кроасани или камамбер, а за кофички кисело мляко, за които считат, че могат да предотвратят стареенето. По това време фикс идея за кисело мляко бързо се разпростира и от двете страни на Атлантическия океан, а източникът му е непредвиден – биолог от съветски генезис, който по-късно ще получи Нобелова премия по физиология и медицина.
Иля Мечников от Института Пастьор по нехайство започва манията по киселото мляко, когато на 8 юни 1904 година в обществена лекция споделя, че стареенето е породено от нездравословни бактерии в червата. Той по-късно приканва публиката си да вари плодовете и зеленчуците и по различен метод да предотвратяват навлизането на нездравословни бактерии в тялото. Още повече, той твърди, че в червата би трябвало да се култивират потребни бактерии, а това се реализира най-добре посредством консумация на кисело мляко.
Мечников и неговите помощници демонстрират, че киселото мляко не се скапва заради киселинността му: В своите опити микробите превръщаха млечната захар в млечна киселина, което от своя страна убива микроби, причиняващи изгниване. Той спекулира, че в случай че тези микроби създават идентична киселинност в човешкото черво, те биха могли да спрат „ чревната гнилост “, която съгласно него предизвиква стареенето. Най-добрият претендент, съгласно него, е по този начин нареченият бациликус булгарикус – бактерия, открита в киселото мляко от България.
На идващия ден лекцията е на първа страница на вестниците и огромната тематика на Париж. Мечников е показал концепциите си като догадка, само че това не си проличава от текстовете в пресата. „ Тези от вас, благи дами и блестящи господа, които не желаят да остаряват или да умрат, ето скъпата рецепта: яжте кисело мляко! “, написа известният френски ежедневник Le Temps.
И новината скоро се популяризира и оттатък френските граници. В Англия списание Pall Mall организира изявление с Мечников под заглавието „ Може ли старостта да се излекува? “ А в Съединените щати вестник Chicago Daily Tribune афишира в публикация със заглавие „ Киселото мляко е балсам: Тайната на дългия живот, открита от проф. Мечников “, че „ всеки, който желае да доближи дълбока напреднала възраст, се предлага от проф. Мечников да следва образеца на българите, които се отличават със своето дългоденствие и употребяват огромни количества от тази евтина и елементарно приготвяна напитка “.
Скоро реклами в Le Figaro към този момент канят обществеността „ да опитат вкусното българско подквасено мляко, което популярният професор Мечников предлага за угнетяване на пагубните последствия от старостта “, изпращайки парижани до този магазин покрай Театър дьо Водевил.
Театър дьо Водевил
Неспособен да отговори на напора от писма, в които го молят за информация за новия балсам на младостта, през есента на 1905 година Мечников разгласява листовка, в която се пробва да изясни какво в действителност се случва. „ Ясно е, че не гледаме на млечните микроби като на балсам на дълголетието или като средство против стареене “, написа той. „ Този въпрос ще бъде решен единствено в по-близко или по-далечно бъдеще. “
Но е прекомерно късно. Изявлението в брошурата не може да потуши жадност за кисело мляко. Бидейки на ниска цена и безвредно, то има безапелационно преимущество пред досегашните способи за удължение на живота, като прахове, които съдържат злато, които китайският император пие в търсене на величие, или пък кръвопреливане, с което в двора на Луи XIV са се опитвали да се подмладят.
Консервирането на мляко по този метод се практикува от древността в доста топли региони по света. Вкусът и текстурата на крайния артикул зависят от употребяваните бактерии, а в случай че се употребява и квас, която ферментира част от млечната захар в алкохол, киселото мляко може даже да стане алкохолно. В края на 19 век от време на време се популяризират на сходни ферментирали артикули като, да вземем за пример, кумис, напитка от степите на Централна Азия, приготвена от кобилово мляко, която се употребява за поддържане за хората с туберкулоза и други заболявания. Повечето западноевропейци и американци обаче пробват такива млека единствено по време на екзотични пътувания. „ Ако човек не може да свикне с киселото мляко, той не е за Кавказ “, предизвестява английски планинар в книга от 1896 година за района.
Но лекцията на Мечников провокира извънредно търсене на бактериални култури, които вкисват млякото. Лекари от целия свят телеграфираха на Института Пастьор или даже персонално пътуват до Париж. Сред вторите е един американец с огромни мустаци, който ръководи санаториум в Батъл Крийк, Мичиган, в който практикува личната си версия за здравословен метод на живот, основана на вегетарианска диета, извършения и полово самоограничение – неговото име е Джон Харви Келог, създателят на едноименната компания за мюсли закуски.
И както при всяко лекарство, лекарите предизвестяват за странични резултати. „ Може би е добре да насочим вниманието на тези, които желаят да опитат това лекуване с кисело мляко, към обстоятелството, че авансово би трябвало да се уверят, че са годни за това, и затова би трябвало да се съветват с доктор “, написа в Lancet. А в The British Medical Journal: „ Йогуртът може да се употребява за неопределен срок без нездравословни резултати, в случай че дозата не е прекомерно огромна – 1 кг дневно не трябва да се надвишава. “
Понякога лекарите излагат и остри рецензии на обещанието за удължение на живота, което подхранва нервността по млякото измежду необятната общност. „ Foods and Their Adulteration “, авторитетна книга, оповестена във Филаделфия, прибавя към изданието си от 1907 година нов раздел „ Кисело мляко и дългоденствие “, в който създателят, Харви Уили, се пробва да разсее мистиката към връзката сред киселото мляко и дълголетието. „ Прекалените изказвания “, той написа, „ служат единствено да докарат целия предмет на използването на кисело мляко към справедливо пренебрежение. “ Но лесната рецепта за дългоденствие е прекомерно примамлива, с цел да бъде изоставена бързо.
Когато Мечников получава Нобелова премия през 1908 година – за новаторските си проучвания върху имунитета, които организира в продължение на към две десетилетия, преди да се заеме с тематиката за стареенето – апетитът към киселото мляко единствено нараства. Освен това, Мечников в допълнение възпламенява въображението на всички, като твърди в своите писания, че в случай че науката откри метод да „ излекува “ стареенето, хората могат да живеят 150 години.
