През пролетта, когато всичко се събужда и всичко край нас

През пролетта, когато всичко се разсънва и всичко край нас цъфти и се изпълва с блян, дивата патица внезапно изчезва. Тази красива птица е добър авиатор, добър плувец и добър гмуркач. Но ето, че когато природата стартира да демонстрира цялата си млада хубост, дивата патица изчезва в блатните тръстики, като че пропада вдън земя!
Понякога нощем ще се чуе нещо да припляска и да прошуми в тръстиките, само че е мъчно да се каже това жаба ли е, или нещо тежко и неразбираемо е паднало от небето. Мигар може да каже някой какво пада нощем от небето! Предмет някакъв ли, създание ли някакво, или някоя божия концепция?
Нищо сходно няма!
В тръстиките, скрита от погледа на всички, линее дивата патица.
Тя мъти там своите дребни и дружно с това сменя перата си, преоблича се. Неугледна е, проскубана и дрипава, по тази причина се и крие от непознати погледи.
Но не щеш ли един ден линеенето свършва. Дивата патица излетява с тропот от тръстиките, с цел да изпита здравината на новите си пера. Тя радостно приветствува своите линеещи посестрими и актуализирания пролетен свят.
Разказвам това, тъй като мисля, че и ние с вас линеехме доста дълго - дори прекомерно дълго - в блатните тръстики, сходно на тази птица... Но не щеш ли идва божи ден, когато е невероятно да се седи повече в тръстиките... Новите пера никнат!... Невъзможно е да седим повече в тази глухота! Невъзможно е повече да се ослушваме и да гадаем за всеки тон към нас дали е божия концепция, галактически предмет ли падна, докладна бележка ли пуснаха отнякъде, нечие основание ли скрито се промъква, или просто жаба цопна във водата.
Позволете ми да попитам:
Не свърши ли и нашето линеене?
Знае се, че никой не може да се изкъпе вместо тебе!
Тогава не е ли време да се раздвижим и ние в тръстиките?
Защото, в случай че това не създадем ние - в този момент и през днешния ден, - няма кой различен да го направи вместо нас!

ЙОРДАН РАДИЧКОВ