През предстоящия мандат Върховният съд ще гледа Съединените щати срещу Мур, дело, което може да определи конституционността на хипотетичен данък върху богатството. Като се имат предвид годините му на приятелство с милиардери благодетели, едно нещо изглежда съвсем ясно: съдия Кларънс Томас трябва да се оттегли от делото. Коментатори, които омаловажават приемането на огромни подаръци от Томас, питат: Може би изглежда зле, но защо има значение? Мур ни казва високо и ясно.
Мур включва разпоредба на данъчния законопроект на Тръмп от 2018 г., която въвежда „задължителен данък за репатриране“ за всеки данъкоплатец в САЩ, който притежава акции в чуждестранна корпорация, дори ако данъкоплатецът никога не е изтеглил парите, но автоматично ги реинвестира. Зад този привидно неясен проблем стои решаващ конституционен въпрос: Дали 16-та поправка, която позволява на федералното правителство да облага с данък „дохода“, позволява ли на правителството да облага активите на данъкоплатците, ако те всъщност не са получили парите в брой?< /p>
С други думи, може ли федералното правителство да наложи данък върху богатството? Това има реални последици както за бюджета, така и за неравенството. Наистина, повечето хора със свръхвисоко богатство притежават активите си: правят инвестиции и ги държат. Когато умрат, данъкът на техните наследници се изчислява не върху сумата на печалбата, спечелена от първоначалната цена, а сумата на печалбата, спечелена от стойността му към момента на смъртта на първоначалния купувач. По този начин стотици милиарди долари остават необложени с данъци - което е точно начинът, по който мултимилиардерите го харесват. Сенатор Елизабет Уорън се застъпва за федерален данък върху богатството от години и тя далеч не е сама: сенатор Рон Уайдън, председател на финансовия комитет на Сената, който пише данъците, предложи подобни предложения, както и президентът Байдън.
Тук се намесва Томас. Както ProPublica подробно документира, малка група милиардери, включително Харлан Кроу, Дейвид Сокол, покойният Уейн Хуизенга и Пол „Тони“ Новели, са предоставили изключителни предимства на Томас, включително най-малко 38 дестинации почивки, 26 полета с частни самолети, шест полета с хеликоптер, пътувания с яхта (включително до Бахамските острови), дузина VIP пропуски за спортни събития и много, много повече. Сегашната ни данъчна система върши чудесна работа с облагането на вашите и моите заплати, но оставя огромни богатства напълно необложени – често за поколения. Хора като Crow, Sokol и Novelly (както и наследниците на Huizenga) много биха искали да остане така. Томас скоро може да има възможност да им помогне. (Заслужава да се отбележи, че съдията Самуел Алито също има свои собствени много реални опасения за конфликти.)
Нищо от това не е спекулативно. Както обясняват данъчните експерти Реувен С. Ави-Йона и Стивън М. Розентал:
Съдилищата са разрешавали в продължение на много десетилетия на Конгреса да облага с данък неразпределения инвестиционен доход на корпорация към контролиращи акционери на лични чуждестранни инвестиционни компании и CFC (и Конгресът продължава да облага тези неразпределени печалби). Тези правила не позволяват на богати американци и американски мултинационални компании да използват чуждестранни корпорации като неограничени традиционни индивидуални пенсионни сметки.
Но, както обясняват допълнително Ави-Йона и Розентал, Мур „може да принуди Конгреса да пренапише основни части на нашите международни, преходни и финансови данъчни режими.“ Кроу, Сокол и Новели също имат дълбоки интереси към тези правила.
Отново се връщаме към Томас; 28 USC 455 изисква отвод на всеки съдия, чиято „безпристрастност може разумно да бъде поставена под съмнение“ или който „има някакъв интерес, който може да бъде значително засегнат от изхода на производството“. Не е възможно да се повярва, че човек, който е приел — и продължава да приема — буквално десетки баснословно скъпи подаръци и ваканции от милиардери — и чиято майка все още живее в къща, която милиардер, Кроу, купи за нея, би бил безпристрастен към делото че цялата милиардерска класа има такъв първостепенен и специфичен интерес.
Дори съдията Антонин Скалия може да се съгласи. В меморандума си от март 2004 г., обяснявайки защо не би си направил отвод в случай, в който ответникът е неговият добър приятел вицепрезидент Дик Чейни, Скалиа отбеляза, че „приятелството е основание за отвод на съдия, когато личното състояние или личната свобода на приятел е въпросът.“ Мур е точно такъв случай. Други изключително богати приятели на Кроу и Томас потенциално могат да загубят милиарди долари, ако съдът се произнесе в полза на данъците върху богатството.
Важно е, че имаме съвсем скорошен пример, който да следваме. Съдия Кетанджи Браун Джаксън, преди да бъде издигната в съда, обяви, че няма да гледа делото относно утвърдителните действия в Харвардския университет. Преди това тя е служила в Съвета на надзорниците на Харвардския университет, по-големият и по-малко мощен от двата ръководни органа на университета. В това си качество тя не получи компенсация и бордът не участваше в решенията за прием. Но за голям ужас на привържениците на положителните действия, Джаксън каза, че това може да създаде привидност на конфликт на интереси и не участва в случая (въпреки че тя участва в придружаващото дело относно Университета на Северна Каролина).
Нека сравним двете. Може да се твърди, че тъй като Джаксън е имал официална връзка с Харвард, а Томас няма официална връзка с приятелите си милиардери, Джаксън е трябвало да се оттегли, а Томас не го прави. Подобен аргумент обаче превръща етиката в посмешище. Когато тя се отказа, Джаксън вече не беше свързан с Харвард. Не е получавала възнаграждение за това, че е надзирател. Томас, от друга страна, все още получава пищни подаръци от своите приятели милиардери. Харланд Кроу купи дома на майка си за нея.
Както адвокатите по делото казват на съдебните заседатели: Използвайте здравия си разум. Кой има по-голямо влияние върху въпросния съдия: Харвардският университет или приятелите милиардери на Томас? Има ли по-голяма вероятност някой да предпочита своята алма матер или хора, които продължават да им дават милиони долари в подаръци, награди и услуги? Дали някой би бил по-склонен да предпочете най-близките си приятели, които буквално са му издигнали светилища, или институция, с която няма истинска лична връзка? Да зададете тези въпроси означава да им отговорите.
Човек може да си представи очевидното възражение: Къде спира това? Върховният съд се занимава с въпроси, които засягат богатите хора през цялото време. Трябва ли Томас да се оттегли от всички тях?
Тесният отговор е: Разбира се, че не. Мур не е обичайното ви дело във Върховния съд или дори масовото данъчно дело във Върховния съд. Това намесва един от най-горещите въпроси във федералната данъчна политика, който има пряко отношение към хората със свръхвисоко богатство. То е уместно и заслужава разглеждане от Върховния съд на първо място, именно поради огромното му значение за милиардерите.
Но по-широкият отговор е: Ами ако стане? Може би отговорът трябва да е, че ако искате да бъдете съдия във Върховния съд, не можете да станете „държан човек“ на малка група милиардери. По някакъв начин всеки друг съдия от Върховния съд го е избягвал, поне доколкото знаем. Визията за изключително могъщо правосъдие, което получава милиони долари под формата на подаръци от приятели и след това се произнася по дело, което може да донесе огромни ползи на тези приятели, е точно примерът за взаимосвързан елит, от който се страхуват милиони американци.
Кроу каза, че е „някак странно да мислиш, че ако си съдия във Върховния съд, не можеш да имаш приятели“. Точно така. Това, което правосъдието не може да направи, е да се произнесе по случай, който може да даде на тези приятели огромни ползи. Ако тези приятели може да са по-малко заинтересовани от приятелството, ако е справедливо да се оттегли, добре, това е целият проблем.
Вижте коментарите
