Атанас Мангъров: Грипът протича тежко
През предходните две години заболелите бяха по-малко, тъй като децата не ходеха на учебно заведение и детска градина
Доц. доктор Атанас Мангъров, д.м., е шеф на Клиниката за лекуване на детски инфекциозни заболявания към СБАЛИПБ „ Проф. Ив. Киров ” ЕАД - София. Доцент е към Катедрата по инфекциозни заболявания, паразитология и тропическа медицина, придобива и научната степен „ претендент на медицинските науки “. Дисертацията му, която се ползва в цялата страна, е на тематика „ Съвременна рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческата и ранната детска възраст ”.
За интервала, през който доцент Мангъров практикува в Инфекциозна болница, детската смъртност е намаляла повече от 20 пъти. Терапията, която той основава, е известна с наименованието „ банката на Мангъров ”. Член е на Българското сдружение по инфекциозни заболявания и Националния съвещателен екип по инфекциозни заболявания. Автор е на голям брой научни писания.
Защо се усилиха и то доста случаите на варицела през този сезон? Как протича това заболяване и има ли потребност от характерно лекуване? Грипът ли е водещата вирусна зараза през последните седмици и дали протича по-тежко от предходни години доцент Мангъров дава отговор в изявление за.
- Доц. Мангъров, за какво през последните дни и седмици се повишиха толкоз доста случаите на варицела?
- Случаите са доста, тъй като варицелата е мощно заразно заболяване. Това е въздушно-капкова зараза, при която контагиозният показател е близо 100%. Т.е., когато в една стая има инфектиран или болен с варицела и в нея влезе различен човек, който не е преболедувал, вероятността да се болести е близо 100%.
Конкретно на въпроса ви: в действителност това, което се следи през тази година, е нормалната обстановка, нормалното положение с равнището на заболеваемост от варицела. Защото в нашата страна от край време случаите на варицела са сред 25 000 и 37-38 хиляди годишно. Най-много бяха, в случай че не се неистина, през 2014 година – 37 хиляди и няколко стотин. За миналата към този момент 2022 година в страната са регистрирани близо 27 хиляди случая на варицела, 26 хиляди и няколко стотин по-конкретно.
По-предишната фактически болните с варицела бяха доста по-малко – 6 хиляди. Но повода за това беше, че децата не ходеха на учебно заведение и детски градини, стояха си у дома, заради което вероятността да се заразят, беше доста по-малка. И различен значим фактор, който би трябвало да се означи: допреди 3 години ние бяхме единствената страна в Европейския съюз, в която нямаше дори записана ваксина за варицела.
Т.е. човек и да искаше, не можеше да си купи ваксина за това заболяване. И към момента тази ваксина е малко известна и децата просто ще боледуват. Да не пропуснем да кажем, че и възрастни, които не са прекарали заболяването, също боледуват. Който на остарели години изкара варицела, нормално дълги години си спомня за това.
- Да призовем тогава родителите да имунизират децата си за варицела, при изискване, несъмнено, че има такава налична, макар че не е наложителна.
- Да, не е наложителна, само че е хубаво да я има и да се имунизират децата, тъй като варицелата е продължителна болест. При това заболяване продължителността е 9-10 дни. Т.е., наложителната карантина е 9 дни
Това е времето, през което болните са заразни.
Тя протича на талази, които нормално са три. Всяка вълна е с нови обриви, ново утежняване на положението и повишаване на температурата. Началото на болестта нормално стартира с един-два дни предварителни признаци: неразположение, температура. Но моментът, в който стартира да се регистрира карантината, е появяването на обривите. Оттам стартират да се броят 9 дни за карантина.
- Доц. Мангъров, а по какъв начин се лекува варицелата?
- По принцип, при хората, които са с естествен имунен статус, т.е., тези, които не са имунокомпрометирани, тя е самоограничаващо се заболяване и отминава от единствено себе си. Т.е., не се нуждае от някакво лекуване. Варицелата протича доста тежко при хора, които са с онкохематологично заболяване: при деца с левкемии, с лимфоми. При такива деца протича извънредно тежко и, за жалост, неведнъж приключва със гибел. Затова при тези случаи могат да се употребяват препарати от вида на ацикловир, само че техният резултат е повече от подозрителен.
Това е противовирусен препарат, който с цел да бъде ефикасен, би трябвало да се даде надали не преди да се появят признаците на болестта. И, както споделих, успеваемостта му е ниска.
- А подвигат ли висока температура всички деца, пипнали варицела?
- При всеки от случаите болестта протича самостоятелно. Има доста леки форми, които са съвсем незабележими. Има и такива, които протичат с многодневна (9-10) дни висока температура до 40 градуса.
Освен това не е извънредно на 6-7-ми ден при една варицела да се вдигне още веднъж висока температура, просто тъй като това е естественият ход на болестта. Но не значи безусловно пораждане на затруднения.
- Отбелязват ли се от време на време затруднения при всекидневно протичане на болестта?
- В множеството случаи, изключително в детската възраст, не се следят някакви затруднения. Но въпреки всичко може да има такива. От една страна, затруднения пораждат в хода на самата варицела. Като там най-неприятното затруднение е директното засягане на централната нервна система (на мозъка) от варицелния вирус.
Това се открива елементарно, то просто се вижда, тъй като детето, болният човек, става неконтактен и изпада в кома. Такъв случай имаше преди 10-ина години в Смолян, където едно детенце беше умряло някъде на 4-я ден от началото на болестта. Веднага бързам да кажа обаче, че това са извънредно редки случаи. Други, също редки затруднения, само че по-често срещани и тежки от тези енцефалити, за които стана дума, това са така наречен постварицелни церебелити.
Това са положения, при които антителата, с които организмът се бори, обезврежда варицелния вирус, стартират да изяждат обвивките на нервите в дребния мозък. Все едно че изгарят инсталациите на проводниците на компютъра и той стартира да дава накъсо. В случая с заболяването децата стартират да губят равновесие, да не могат да вървят. Тези положения са обратими. Но обратът настава от няколко седмици до няколко месеца.
Какви съответни рекомендации бихте дали във връзка с варицелата?
- Специално за варицелата има две благоприятни условия: едната е човек да чака, да се болести, да се разболее, да изтърпи признаците, вълните на заболяването, до момента в който тя отмине. Другата опция е просто да се имунизира за варицела и да не се разболее. Това считам, че е много съответно. Ще ми се в умозаключение отново да напомня, че на остарели години варицелата се прекара доста тежко.
И още един значим миг: при хората, които са изкарали варицела, може да се развие след време херпес-зостер. Защото и двете болести се провокират от един и същи вирус. Когато човек за първи път се срещне с този вирус, кара варицела – болестта, което описахме и коментирахме.
Като при забележителна част от хората вирусът варицела-зостер си остава в латентно положение в спиналните ганглии на гръбначния мозък. И по аргументи, които не са доста ясни, се реактивира. Тогава се получава същият обрив както при варицелата, само че локализиран в тази част от кожата, където се инервира съответният нерв.
- И това може да се случи във всеки един миг от живота на индивида, даже след доста години и десетилетия, доколкото съм чувала?
- Може, да. Обикновено на остарели години се случва, тъй като тогава към този момент е налице изтощеност и положения, свързани с угнетяване на имунитета.
Скарлатината също се води като детска шарка, нали това е главната ни тематика през днешния ден. Само ще отбележа, че се предизвиква от хемолитични стрептококи, които отделят в кръвта токсин. Именно този токсин провокира обрива и запомнете: в случай че няма обрив, стрептококовото заболяване не е скарлатина.
По мотив информацията от Националния център по заразни и паразитни заболявания по отношение на зачестили случаи на скарлатина в Европа се показва, че през 52-та седмица на 2022 година у нас са регистрирани 45 случая на скарлатина, като от началото на годината са регистрирани общо 1082 случая. За същия интервал на предходната година са регистрирани 182 случая. Което демонстрира, че и у нас са зачестили случаите на това заболяване.
- Какви дечица доминират като пациенти при вас към днешна дата?
- Сега сега „ заведението предлага “ грип. В момента може би 80 на 100 от тези, които влизат в болница, са с грип. Особено измежду децата.
- Защо имам чувството, че тази година грипът протича по-тежко?
- Тежко протича, да. Но грипът си протича тежко всяка година. Просто това е същинска болест, при която 10-ина дни болният човек има висока температура, главоболие, болки по мускули и по стави, повръщане, обща изнемощялост. И продължава по-дълго, в сравнение с човек му се желае.
Един същински грип не минава за 2 дни, а за седмица-10-ина дни, дори в някои случаи и повече. При грипа постоянно се следят затруднения от страна на дихателната система и на нервната система. Наскоро млад мъж от Търново, на 31 години, е умрял от грипен енцефалит, доколкото разбрах. Същото това тежко затруднение, за което загатнах към този момент.
- Вие нееднократно през последните години повтаряхте, че грипните затруднения са не по-малко тежки от ковидните.
- Те са даже по-тежки. Но другото, което отличава грипа от ковида, е, че инфлуенцата визира по-тежко хората в млада възраст, децата най-много. Докато ковидът засягаше най-много тези в зряла и изключително в напредналата възраст.
- Може ли да се каже, че коронавирусната пандемия има връзка с избухналите в този момент други вирусни болести?
- Има връзка, само че не толкоз със самата пандемия, в сравнение с с ограничаващите ограничения, които бяха подхванати. Това е все едно един човек да е лежал две години, да не се е занимавал с физическа интензивност и внезапно да му се наложи да вземем за пример, да върви на спортни надпревари, или пък просто да се натоварва по естествения метод. Най-малкото ще получи мускулна тресчица, в случай че не и да скъса мускул или да получи по-сериозна контузия. Просто хората са по този начин устроени, те са обществени същества и са основани да си поддържат връзка, да си обменят всевъзможни вируси и това ги държи във форма.
Д-р Мангъров, тези дни стана ясно, че са ви оневинили за имитация по отношение на дълготрайното деяние на имунизациите при ковид. Според вас, чакат ли се по-нататъшни последици от имунизирането срещу ковид?
- Това е дълга тематика, това са неща, които занапред ще изплуват. За момента се просмуква обособена информация, само че към момента всичко е много ограничавано за достъп и се държи под надзор.
- Може би, тъй като не е минало задоволително време, с цел да се вършат заключения?
- Не единствено поради това, че не е минало задоволително време. Вижте, има неща, които са смущаващи – всичките тези случаи на неочаквана гибел, изключително на относително младежи. Както и зачестилите случаи на мъртво раждане, проблематична бременност. Това са все неща, които ще изплуват на повърхността през идващите години.
- Може би по тази причина говорите за свръхсмъртност в разнообразни възрастови групи в много страни в Европейския съюз. Всъщност, вие цитирате статистически данни. Трябва ли да се плашим?
- Да, по този начин е, не съм го измислил аз. Всеки, който отвори и влезе в уеб страницата на Евростат, може да се снабди с тази данни. Евростат е формалният уебсайт на статистическата организация на Европейския съюз. И там ще видите, че от началото на предходната година (някъде от февруари-март), спомагателната смъртност в страните от Европейския съюз е някъде към 8-10%. Като в някои страни, като да вземем за пример Гърция, като Испания, тя стига до 37-38%. Много висок % за подобен тежък индикатор. И това няма връзка с коронавирус, защото тази година към този момент го нямаше.
- А на какво се дължи тази спомагателна смъртност, както я наричате?
- Не е ясно на какво се дължи. Но тъй като ме попитахте би трябвало ли да се плашим, ще отбележа, че същата тази спомагателна смъртност в нашата страна, както и в някои други страни, които са на нашето обществено равнище, е много по-ниска като %. Според последните данни, които излязоха за нашата страна през октомври-ноември 2022 година, спомагателната смъртност е плюс 4-5%. Докато в прилежаща Гърция беше двадесет и няколко %. Това, което отличава нашата страна, е, че ние като население бяхме имунизирани едвам на 30%, до момента в който те бяха имунизирани на 80-90%. Затова аз настоявам, че това са неща, които би трябвало да се изяснят.
И отново споделям, не съм го измислил аз, данните от Евростат го демонстрират. Защото нищо кой знае какво не се е случило през тази година, че да се появи тази спомагателна смъртност. Или свръхсмъртност, да, в действителност плашещо като израз.
- А има ли най-малко хипотези за този растеж на умряли?
- Едната догадка е, че ковидът давал такива късни последствия. Но пък това не изяснява за какво в страни като нашата, които са едва имунизирани, тази спомагателна смъртност е доста по-ниска, в пъти по-ниска, в сравнение с в страни, като Испания, Германия, Гърция, които са имунизирани пък в пъти повече от нас. За момента обаче това си е строго табу.
Ако се беше случило при естествени условия, този феномен би трябвало и евентуално щеше да се изследва доста детайлно. Докато сега не се прави нищо съществено. Но обстоятелствата са налице.
Доц. доктор Атанас Мангъров, д.м., е шеф на Клиниката за лекуване на детски инфекциозни заболявания към СБАЛИПБ „ Проф. Ив. Киров ” ЕАД - София. Доцент е към Катедрата по инфекциозни заболявания, паразитология и тропическа медицина, придобива и научната степен „ претендент на медицинските науки “. Дисертацията му, която се ползва в цялата страна, е на тематика „ Съвременна рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческата и ранната детска възраст ”.
За интервала, през който доцент Мангъров практикува в Инфекциозна болница, детската смъртност е намаляла повече от 20 пъти. Терапията, която той основава, е известна с наименованието „ банката на Мангъров ”. Член е на Българското сдружение по инфекциозни заболявания и Националния съвещателен екип по инфекциозни заболявания. Автор е на голям брой научни писания.
Защо се усилиха и то доста случаите на варицела през този сезон? Как протича това заболяване и има ли потребност от характерно лекуване? Грипът ли е водещата вирусна зараза през последните седмици и дали протича по-тежко от предходни години доцент Мангъров дава отговор в изявление за.
- Доц. Мангъров, за какво през последните дни и седмици се повишиха толкоз доста случаите на варицела?
- Случаите са доста, тъй като варицелата е мощно заразно заболяване. Това е въздушно-капкова зараза, при която контагиозният показател е близо 100%. Т.е., когато в една стая има инфектиран или болен с варицела и в нея влезе различен човек, който не е преболедувал, вероятността да се болести е близо 100%.
Конкретно на въпроса ви: в действителност това, което се следи през тази година, е нормалната обстановка, нормалното положение с равнището на заболеваемост от варицела. Защото в нашата страна от край време случаите на варицела са сред 25 000 и 37-38 хиляди годишно. Най-много бяха, в случай че не се неистина, през 2014 година – 37 хиляди и няколко стотин. За миналата към този момент 2022 година в страната са регистрирани близо 27 хиляди случая на варицела, 26 хиляди и няколко стотин по-конкретно.
По-предишната фактически болните с варицела бяха доста по-малко – 6 хиляди. Но повода за това беше, че децата не ходеха на учебно заведение и детски градини, стояха си у дома, заради което вероятността да се заразят, беше доста по-малка. И различен значим фактор, който би трябвало да се означи: допреди 3 години ние бяхме единствената страна в Европейския съюз, в която нямаше дори записана ваксина за варицела.
Т.е. човек и да искаше, не можеше да си купи ваксина за това заболяване. И към момента тази ваксина е малко известна и децата просто ще боледуват. Да не пропуснем да кажем, че и възрастни, които не са прекарали заболяването, също боледуват. Който на остарели години изкара варицела, нормално дълги години си спомня за това.
- Да призовем тогава родителите да имунизират децата си за варицела, при изискване, несъмнено, че има такава налична, макар че не е наложителна.
- Да, не е наложителна, само че е хубаво да я има и да се имунизират децата, тъй като варицелата е продължителна болест. При това заболяване продължителността е 9-10 дни. Т.е., наложителната карантина е 9 дни
Това е времето, през което болните са заразни.
Тя протича на талази, които нормално са три. Всяка вълна е с нови обриви, ново утежняване на положението и повишаване на температурата. Началото на болестта нормално стартира с един-два дни предварителни признаци: неразположение, температура. Но моментът, в който стартира да се регистрира карантината, е появяването на обривите. Оттам стартират да се броят 9 дни за карантина.
- Доц. Мангъров, а по какъв начин се лекува варицелата?
- По принцип, при хората, които са с естествен имунен статус, т.е., тези, които не са имунокомпрометирани, тя е самоограничаващо се заболяване и отминава от единствено себе си. Т.е., не се нуждае от някакво лекуване. Варицелата протича доста тежко при хора, които са с онкохематологично заболяване: при деца с левкемии, с лимфоми. При такива деца протича извънредно тежко и, за жалост, неведнъж приключва със гибел. Затова при тези случаи могат да се употребяват препарати от вида на ацикловир, само че техният резултат е повече от подозрителен.
Това е противовирусен препарат, който с цел да бъде ефикасен, би трябвало да се даде надали не преди да се появят признаците на болестта. И, както споделих, успеваемостта му е ниска.
- А подвигат ли висока температура всички деца, пипнали варицела?
- При всеки от случаите болестта протича самостоятелно. Има доста леки форми, които са съвсем незабележими. Има и такива, които протичат с многодневна (9-10) дни висока температура до 40 градуса.
Освен това не е извънредно на 6-7-ми ден при една варицела да се вдигне още веднъж висока температура, просто тъй като това е естественият ход на болестта. Но не значи безусловно пораждане на затруднения.
- Отбелязват ли се от време на време затруднения при всекидневно протичане на болестта?
- В множеството случаи, изключително в детската възраст, не се следят някакви затруднения. Но въпреки всичко може да има такива. От една страна, затруднения пораждат в хода на самата варицела. Като там най-неприятното затруднение е директното засягане на централната нервна система (на мозъка) от варицелния вирус.
Това се открива елементарно, то просто се вижда, тъй като детето, болният човек, става неконтактен и изпада в кома. Такъв случай имаше преди 10-ина години в Смолян, където едно детенце беше умряло някъде на 4-я ден от началото на болестта. Веднага бързам да кажа обаче, че това са извънредно редки случаи. Други, също редки затруднения, само че по-често срещани и тежки от тези енцефалити, за които стана дума, това са така наречен постварицелни церебелити.
Това са положения, при които антителата, с които организмът се бори, обезврежда варицелния вирус, стартират да изяждат обвивките на нервите в дребния мозък. Все едно че изгарят инсталациите на проводниците на компютъра и той стартира да дава накъсо. В случая с заболяването децата стартират да губят равновесие, да не могат да вървят. Тези положения са обратими. Но обратът настава от няколко седмици до няколко месеца.
Какви съответни рекомендации бихте дали във връзка с варицелата?
- Специално за варицелата има две благоприятни условия: едната е човек да чака, да се болести, да се разболее, да изтърпи признаците, вълните на заболяването, до момента в който тя отмине. Другата опция е просто да се имунизира за варицела и да не се разболее. Това считам, че е много съответно. Ще ми се в умозаключение отново да напомня, че на остарели години варицелата се прекара доста тежко.
И още един значим миг: при хората, които са изкарали варицела, може да се развие след време херпес-зостер. Защото и двете болести се провокират от един и същи вирус. Когато човек за първи път се срещне с този вирус, кара варицела – болестта, което описахме и коментирахме.
Като при забележителна част от хората вирусът варицела-зостер си остава в латентно положение в спиналните ганглии на гръбначния мозък. И по аргументи, които не са доста ясни, се реактивира. Тогава се получава същият обрив както при варицелата, само че локализиран в тази част от кожата, където се инервира съответният нерв.
- И това може да се случи във всеки един миг от живота на индивида, даже след доста години и десетилетия, доколкото съм чувала?
- Може, да. Обикновено на остарели години се случва, тъй като тогава към този момент е налице изтощеност и положения, свързани с угнетяване на имунитета.
Скарлатината също се води като детска шарка, нали това е главната ни тематика през днешния ден. Само ще отбележа, че се предизвиква от хемолитични стрептококи, които отделят в кръвта токсин. Именно този токсин провокира обрива и запомнете: в случай че няма обрив, стрептококовото заболяване не е скарлатина.
По мотив информацията от Националния център по заразни и паразитни заболявания по отношение на зачестили случаи на скарлатина в Европа се показва, че през 52-та седмица на 2022 година у нас са регистрирани 45 случая на скарлатина, като от началото на годината са регистрирани общо 1082 случая. За същия интервал на предходната година са регистрирани 182 случая. Което демонстрира, че и у нас са зачестили случаите на това заболяване.
- Какви дечица доминират като пациенти при вас към днешна дата?
- Сега сега „ заведението предлага “ грип. В момента може би 80 на 100 от тези, които влизат в болница, са с грип. Особено измежду децата.
- Защо имам чувството, че тази година грипът протича по-тежко?
- Тежко протича, да. Но грипът си протича тежко всяка година. Просто това е същинска болест, при която 10-ина дни болният човек има висока температура, главоболие, болки по мускули и по стави, повръщане, обща изнемощялост. И продължава по-дълго, в сравнение с човек му се желае.
Един същински грип не минава за 2 дни, а за седмица-10-ина дни, дори в някои случаи и повече. При грипа постоянно се следят затруднения от страна на дихателната система и на нервната система. Наскоро млад мъж от Търново, на 31 години, е умрял от грипен енцефалит, доколкото разбрах. Същото това тежко затруднение, за което загатнах към този момент.
- Вие нееднократно през последните години повтаряхте, че грипните затруднения са не по-малко тежки от ковидните.
- Те са даже по-тежки. Но другото, което отличава грипа от ковида, е, че инфлуенцата визира по-тежко хората в млада възраст, децата най-много. Докато ковидът засягаше най-много тези в зряла и изключително в напредналата възраст.
- Може ли да се каже, че коронавирусната пандемия има връзка с избухналите в този момент други вирусни болести?
- Има връзка, само че не толкоз със самата пандемия, в сравнение с с ограничаващите ограничения, които бяха подхванати. Това е все едно един човек да е лежал две години, да не се е занимавал с физическа интензивност и внезапно да му се наложи да вземем за пример, да върви на спортни надпревари, или пък просто да се натоварва по естествения метод. Най-малкото ще получи мускулна тресчица, в случай че не и да скъса мускул или да получи по-сериозна контузия. Просто хората са по този начин устроени, те са обществени същества и са основани да си поддържат връзка, да си обменят всевъзможни вируси и това ги държи във форма.
Д-р Мангъров, тези дни стана ясно, че са ви оневинили за имитация по отношение на дълготрайното деяние на имунизациите при ковид. Според вас, чакат ли се по-нататъшни последици от имунизирането срещу ковид?
- Това е дълга тематика, това са неща, които занапред ще изплуват. За момента се просмуква обособена информация, само че към момента всичко е много ограничавано за достъп и се държи под надзор.
- Може би, тъй като не е минало задоволително време, с цел да се вършат заключения?
- Не единствено поради това, че не е минало задоволително време. Вижте, има неща, които са смущаващи – всичките тези случаи на неочаквана гибел, изключително на относително младежи. Както и зачестилите случаи на мъртво раждане, проблематична бременност. Това са все неща, които ще изплуват на повърхността през идващите години.
- Може би по тази причина говорите за свръхсмъртност в разнообразни възрастови групи в много страни в Европейския съюз. Всъщност, вие цитирате статистически данни. Трябва ли да се плашим?
- Да, по този начин е, не съм го измислил аз. Всеки, който отвори и влезе в уеб страницата на Евростат, може да се снабди с тази данни. Евростат е формалният уебсайт на статистическата организация на Европейския съюз. И там ще видите, че от началото на предходната година (някъде от февруари-март), спомагателната смъртност в страните от Европейския съюз е някъде към 8-10%. Като в някои страни, като да вземем за пример Гърция, като Испания, тя стига до 37-38%. Много висок % за подобен тежък индикатор. И това няма връзка с коронавирус, защото тази година към този момент го нямаше.
- А на какво се дължи тази спомагателна смъртност, както я наричате?
- Не е ясно на какво се дължи. Но тъй като ме попитахте би трябвало ли да се плашим, ще отбележа, че същата тази спомагателна смъртност в нашата страна, както и в някои други страни, които са на нашето обществено равнище, е много по-ниска като %. Според последните данни, които излязоха за нашата страна през октомври-ноември 2022 година, спомагателната смъртност е плюс 4-5%. Докато в прилежаща Гърция беше двадесет и няколко %. Това, което отличава нашата страна, е, че ние като население бяхме имунизирани едвам на 30%, до момента в който те бяха имунизирани на 80-90%. Затова аз настоявам, че това са неща, които би трябвало да се изяснят.
И отново споделям, не съм го измислил аз, данните от Евростат го демонстрират. Защото нищо кой знае какво не се е случило през тази година, че да се появи тази спомагателна смъртност. Или свръхсмъртност, да, в действителност плашещо като израз.
- А има ли най-малко хипотези за този растеж на умряли?
- Едната догадка е, че ковидът давал такива късни последствия. Но пък това не изяснява за какво в страни като нашата, които са едва имунизирани, тази спомагателна смъртност е доста по-ниска, в пъти по-ниска, в сравнение с в страни, като Испания, Германия, Гърция, които са имунизирани пък в пъти повече от нас. За момента обаче това си е строго табу.
Ако се беше случило при естествени условия, този феномен би трябвало и евентуално щеше да се изследва доста детайлно. Докато сега не се прави нищо съществено. Но обстоятелствата са налице.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ