В Турция броят на непълнолетните, извършили престъпления, е нараснал с близо една пета през изминалото десетилетие, сочат данни на ТЮРКСТАТ
През последното десетилетие броят на малолетните лица, които са направили закононарушения и са попаднали в системата на наказателното правораздаване в Турция, е повишен със 17,5 %, обрисувайки тревожна наклонност, сочат данни на Турския статистически институт (ТЮРКСТАТ) и турското министерство на правораздаването.
По данни на ТЮРКСТАТ през 2015 година броят на малолетните жители, които са „ тласнати към закононарушение “ – както е дефинирано в турското законодателство – е бил 158 560. В идващите години до 2019 година броят на малолетните, направили закононарушения, е останал подобен, като поради пандемията от КОВИД-19 и наложените тогава ограничаващи ограничения през 2020 година е регистриран внезапен спад до 119 769 души. След това обаче още веднъж се вижда внезапно повишаване в броя на „ тласнатите към закононарушение “, като най-високо равнище е регистрирано през 2024 година – 188 926 души, а през 2025 година броят им доближава 186 256 души.
Джемалетин Гюрлер, юрист от Турция, разказва актуалната наклонност като „ ужасяваща “. „ Децата не са „ тласнати към закононарушение “ от един-единствен претекст. Ставаме очевидци на комбинираното влияние на икономическите ограничения, от една страна, и на популяризирането на концепцията за „ изкаравне на лесни пари “ посредством медийните платформи, от друга “, разяснява Гюрлер.
Според юриста най-критичният абсурд се крие във обстоятелството, че правните разпореждания, предопределени да пазят децата и да ги реинтегрират в обществото, са били употребявани от незаконните организации като „ щит “, за отбрана на причинителите на закононарушения, което директно подхранва необятно публикуваното чувство за безотговорност при сходни случаи.
Дебатът за търсенето на наказателна отговорност на малолетни лица е един от главните в турското общество през последните години. Той се развихри най-много след станалия печално прочут в Турция случаи „ Мингуци “, при който при започване на предходната година посред многолюден пазар в Истанбул спор сред младежи докара до гибелта на 15-годишно момче от турско-италиански генезис. През октомври м.г. – решение, което провокира разнопосочни реакции в обществото, защото фамилията на Мингуци и част от обществото считат наказванията за незадоволителни, а правозащитни организации и друга част от обществото ги дефинира като прекомерно сурови.
В началото на тази година, откакто сборичкване сред младежи в кафене в истанбулския регион Гюнгьорен, докара до гибелта на 16-годишно момче.
На фона на дебата в турското общество през ноември м.г. турските депутати образуваха специфична парламентарна комисия за следствие на факторите, които тласкат младежите в страната към незаконна активност, а министърът на вътрешните работи на Турция Али Йерликая разгласи, че държавното управление обмисля промени в метода, по който се търси наказателна отговорност от малолетни лица.
Съгласно актуалното турско законодателство, лица под 18 години не могат да получат доживотни присъди, а 24 години е оптималният вероятен период на отнемане от независимост за малолетни, наказани за тежки закононарушения.
По данни на ТЮРКСТАТ през 2015 година броят на малолетните жители, които са „ тласнати към закононарушение “ – както е дефинирано в турското законодателство – е бил 158 560. В идващите години до 2019 година броят на малолетните, направили закононарушения, е останал подобен, като поради пандемията от КОВИД-19 и наложените тогава ограничаващи ограничения през 2020 година е регистриран внезапен спад до 119 769 души. След това обаче още веднъж се вижда внезапно повишаване в броя на „ тласнатите към закононарушение “, като най-високо равнище е регистрирано през 2024 година – 188 926 души, а през 2025 година броят им доближава 186 256 души.
Джемалетин Гюрлер, юрист от Турция, разказва актуалната наклонност като „ ужасяваща “. „ Децата не са „ тласнати към закононарушение “ от един-единствен претекст. Ставаме очевидци на комбинираното влияние на икономическите ограничения, от една страна, и на популяризирането на концепцията за „ изкаравне на лесни пари “ посредством медийните платформи, от друга “, разяснява Гюрлер.
Според юриста най-критичният абсурд се крие във обстоятелството, че правните разпореждания, предопределени да пазят децата и да ги реинтегрират в обществото, са били употребявани от незаконните организации като „ щит “, за отбрана на причинителите на закононарушения, което директно подхранва необятно публикуваното чувство за безотговорност при сходни случаи.
Дебатът за търсенето на наказателна отговорност на малолетни лица е един от главните в турското общество през последните години. Той се развихри най-много след станалия печално прочут в Турция случаи „ Мингуци “, при който при започване на предходната година посред многолюден пазар в Истанбул спор сред младежи докара до гибелта на 15-годишно момче от турско-италиански генезис. През октомври м.г. – решение, което провокира разнопосочни реакции в обществото, защото фамилията на Мингуци и част от обществото считат наказванията за незадоволителни, а правозащитни организации и друга част от обществото ги дефинира като прекомерно сурови.
В началото на тази година, откакто сборичкване сред младежи в кафене в истанбулския регион Гюнгьорен, докара до гибелта на 16-годишно момче.
На фона на дебата в турското общество през ноември м.г. турските депутати образуваха специфична парламентарна комисия за следствие на факторите, които тласкат младежите в страната към незаконна активност, а министърът на вътрешните работи на Турция Али Йерликая разгласи, че държавното управление обмисля промени в метода, по който се търси наказателна отговорност от малолетни лица.
Съгласно актуалното турско законодателство, лица под 18 години не могат да получат доживотни присъди, а 24 години е оптималният вероятен период на отнемане от независимост за малолетни, наказани за тежки закононарушения.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ