Всяка пета медсестра е в пенсионна възраст
През последното десетилетие броят на медицинските сестри у нас с към една трета. Всяка пета сестра е в пенсионна възраст. Дефицитът на такива фрагменти е международен проблем, само че у нас той е още по-остър. Това се акцентира по време на днешна кръгла маса за проблемите на здравните грижи в България.
Въпреки настояването за дълготрайно решение на казуса и ангажиране с предлаганите политики от Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАПЗГ), с години представители на законодателната и изпълнителната управляващи ги подценяват.
Според оценките на Международният съвет на сестрите (ICN) към момента в света липсват 5.9 млн. медицински сестри, като Институтът за здравни индикатори и оценки счита, че в бъдеще тази цифра ще доближи 30 млн. В основата на този дефицит стоят разнообразни фактори, най-тревожното обаче е, че професията губи своята прелест. Така кадровия проблем, пред който сме изправени, съществува освен у нас, само че и в целия свят.
" Тези страни, в които се влага за основаване на фрагменти по медицински грижи, популацията е по-здраво, а пациентите са по-доволни, уточни пред БНР-Радио София Петя Недкова, ръководител на Националния съвет по качество на БАПЗГ. – Хроничната отмалялост (прегарянето, " бърнаут " ) и ниското възнаграждение, наред с неналичието на социална признатост и почитание към специалността, водят до отлив от сестринството. "
През 2024 година в българските лечебни заведения са работили 17 243 медицински сестри – с 35% по-малко спрямо 2015 г. Броят им на 100 000души население е бил 268 против 574 на 100 000 души население приблизително за ЕС или повече от два пъти по-нисък.
Освен че са незадоволителни, медицинските сестри в България са и с висока междинна възраст. 20% от работещите в системата на опазването на здравето са в пенсионна възраст срещу едвам 4% приблизително за Европейски Съюз.
По информация на Недкова, преди към 10 година медицинските сестри, които са желали от БАПЗГ уверение за работа в чужбина, са били близо 900 годишно, до момента в който в този момент са към 100. Но в тези цифри не се регистрират фрагментите, които незабавно след дипломиране, се насочват за работа зад граница.
От съсловната организация упорстват да се приеме национален стандарт по здравни грижи, а от идната година БАПЗГ да стане контрактуван сътрудник на НЗОК.
Въпреки настояването за дълготрайно решение на казуса и ангажиране с предлаганите политики от Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАПЗГ), с години представители на законодателната и изпълнителната управляващи ги подценяват.
Според оценките на Международният съвет на сестрите (ICN) към момента в света липсват 5.9 млн. медицински сестри, като Институтът за здравни индикатори и оценки счита, че в бъдеще тази цифра ще доближи 30 млн. В основата на този дефицит стоят разнообразни фактори, най-тревожното обаче е, че професията губи своята прелест. Така кадровия проблем, пред който сме изправени, съществува освен у нас, само че и в целия свят.
" Тези страни, в които се влага за основаване на фрагменти по медицински грижи, популацията е по-здраво, а пациентите са по-доволни, уточни пред БНР-Радио София Петя Недкова, ръководител на Националния съвет по качество на БАПЗГ. – Хроничната отмалялост (прегарянето, " бърнаут " ) и ниското възнаграждение, наред с неналичието на социална признатост и почитание към специалността, водят до отлив от сестринството. "
През 2024 година в българските лечебни заведения са работили 17 243 медицински сестри – с 35% по-малко спрямо 2015 г. Броят им на 100 000души население е бил 268 против 574 на 100 000 души население приблизително за ЕС или повече от два пъти по-нисък.
Освен че са незадоволителни, медицинските сестри в България са и с висока междинна възраст. 20% от работещите в системата на опазването на здравето са в пенсионна възраст срещу едвам 4% приблизително за Европейски Съюз.
По информация на Недкова, преди към 10 година медицинските сестри, които са желали от БАПЗГ уверение за работа в чужбина, са били близо 900 годишно, до момента в който в този момент са към 100. Но в тези цифри не се регистрират фрагментите, които незабавно след дипломиране, се насочват за работа зад граница.
От съсловната организация упорстват да се приеме национален стандарт по здравни грижи, а от идната година БАПЗГ да стане контрактуван сътрудник на НЗОК.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ