Станишев: БСП не сме червеният ГЕРБ, не задушавайте дебата в партията
През последния месец станахме очевидци на безусловно килнат и манипулиран „ спор “ за Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дамите и домашното принуждение. Заглавието доста изрично приказва за наличието и задачите на тази Конвенция. И всички тълкования, че ще сме задължени да одобряваме „ трансджендъри от Иран “, да образоваме децата по какъв начин да сменят пола си и да вкарваме еднополови бракове не се основават нито на буквата и духа на документа, нито на здравия разсъдък.
Това се споделя в публикация на водача на ПЕС Сергей Станишев в отгвор на откритото писмо на Евгени Кирилов до него, оповестено преди дни във вестник " Дума ". Чрез моето намерено писмо бих желал позицията на ПЕС да стигне до всички членове и симпатизанти на Българска социалистическа партия, с цел да са наясно с правилата, които европейската левица отстоява. Българска социалистическа партия е най-демократичната българска партия и, с цел да я запазим такава, би трябвало да проведем този почтен и открит диалог, декларира Станишев.
За насилието, полезностите и политическите цели на Българска социалистическа партия
Драги Евгени,
Преди време се обърна към мен с намерено писмо и обществен апел: „ Истанбулска спогодба. Стига, Сергей, стой се! Остави на мира Българска социалистическа партия! “ В писмото заявяваш, че демонстрирам „ мъчителна интензивност “, че „ офанзивите от ПЕС “ носят моя почерк, че едно прессъобщение е ориентирано против управлението на Българска социалистическа партия и парламентарната група. Внушението е, че повеждам някаква персонална борба, която вреди на ползите на Българска социалистическа партия.
Бих подминал тези послания, правил съм го нееднократно през годините. Но изводите са прекомерно съществени. И отразяват линия, която не толкоз намерено, колкото тайно, се прокарва измежду членовете на Българска социалистическа партия и образува отрицателно отношение към Европейската социалдемокрация. Тя звучи по този начин: „ Най-сетне напипахме струна, носеща ни необятна социална поддръжка. Като яхнем тази вълна, ще ни припознаят за мощ и ще спечелим предварителните избори. Който се опълчва на това, е срещу ползите на партията. “
Свързан съм с нашата партия кръвно и съм потвърдил в продължение на десетилетия моята ангажираност към социалистическите хрумвания.
Не съм в Българска социалистическа партия поради обстановка или кариера
Още в бурните първи седмици след измененията през ноември 1989 година взех моето осъзнато решение, че дължа това на татко ми и неговото потомство идеалисти, минали през антифашистката опозиция и останали правилни до дъно на социалистическата концепция. Направих този избор и тъй като бях и съм надълбоко уверен, че България има потребност от мощна, демократична, обществена партия. И съм в нейните политически борби до през днешния ден.
Помня първия ни протест пред Българска народна банка в мразовития декември на 1989 година Помня и първата ни акция на деморатични избори през 1990 година, когато като полеви войник с кофа и рула с плакати участвах в „ плакатната война “ в най-синия регион на София и във всички наши манифестации. Като специалист и началник на Международния отдел на Българска социалистическа партия помня и интервала след 1997 година, когато партията беше в ъгъла, в дълбока интернационална изолираност, на „ Позитано “ нямаше телефони и парно, а хората с месеци не получаваха заплати. Да не напомням, че по-късно не бяхме толкоз доста тези, които водихме поредна и открита борба с ГЕРБ и Борисов, до момента в който други се договаряха с него зад тила на партията. Не споделям всичко това, с цел да се акцентирам – мнозина наши приятели са минали през по-тежки тествания. А с цел да кажа, че помня от кое място съм тръгнал и през какво съм минал, и няма да разреша на никого да раздава лековати оценки. Затова – по-внимателно с оценките и апелите!
През последния месец станахме очевидци на безусловно килнат и манипулиран „ спор “ за Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дамите и домашното принуждение. Заглавието доста изрично приказва за наличието и задачите на тази Конвенция. И всички тълкования, че ще сме задължени да одобряваме „ трансджендъри от Иран “, да образоваме децата по какъв начин да сменят пола си и да вкарваме еднополови бракове не се основават нито на буквата и духа на документа, нито на здравия разсъдък. В оригинала на Конвенцията изобщо няма „ обществен пол “, а има „ обществено построени функции, които обещано общество намира за уместни за дамите и мъжете “.
Заради „ полемиките “, създаващи страхова неуравновесеност за „ скрит план против християнството и нашите обичайни полезности “, за това по какъв начин Европа цели заличаване на българската нация, семейство и обичаи, се
загърби същинският, огромен, изострен и нетърпящ отглагане действителен проблем – насилието над дамите.
За този месец нито една политическа мощ не организира разгвор с неправителствените организации, които оказват помощ на стотиците хиляди българки! Цялата социална полемика у нас насочи неправилно обръщение – и към жертвите и към насилниците – за приемливост към домашното принуждение. От началото на годината 6 дами са убити от своите мъже или сътрудници! И това стана до момента в който титанични старания се хвърлиха в битка с „ джендърите “, дебнещи зад всеки ъгъл. Посетих един от спешните центрове и чух покъртителни истории от дамите, персонално претърпели този пъкъл. Само този център през последните години е приел, защитил и оказал помощ на повече от 2 200 българки! А какъв брой десетки хиляди дами в никакъв случай не се вземат решение да споделят своята болежка – физическа и душевна – и я изплакват във възглавницата, бити и унизени?! Защото, както ми показа една от жертвите, „ това се счита за срамно, не би трябвало да се излагаме пред съседите “.
Политическите партии използваха дебата поради криви политически сметки
Тревожи ме реакцията на институциите и политическите сили в този спор. Всичко се свежда до политическа сметка – какъв брой гласоподаватели можем да спечелим, какъв брой да загубим.
Огромна отговорност за посоката на публичните разногласия носят ръководещите, които подхванаха тематиката със скандал, създаден от „ патриотите “ и немалка част от министрите от ГЕРБ. Какво направиха, когато внезапно осъмнаха с „ парещ картоф “ в ръцете? Хвърлиха го. След противоречащи сигнали – ще одобряват, ще отсрочват, ще водят спор – трансферираха тематиката на Конституционния съд – „ и вълкът утолен, и овцете цели “. Хем сме огромни и съвременни европейци, хем нищо не вършим, а проправителствени уеб сайтове развихрят нервността за „ третия пол. “ Само че, в следствие от страха да не стъпят изкривено, жертва пада скромната поддръжка на страната – едвам 500 000 лева за битката с насилието, от които до жертвите стигат 200 000 лева И до ден сегашен не са пуснати процедурите и активността в помощ на жертвите е застрашена от прекъсване.
Левицата можеше аргументирано и с цялостно съображение да громи държавното управление за това! Защото страната е абдикирала от казуса, а насилието е на всички места – в фамилията, в детската градина, в учебно заведение, в лечебните заведения, по улиците. Насилието стана съвременно и за наслаждение!
Човешкото достолепие, правата на индивида, равноправието на дамите във всяко отношение е историческа идея на левицата
в България и по света от самото учредяване на нашето придвижване. Няма по какъв начин да не бъда обезпокоен и заинтригуван, че ние с лекост припознахме и повтаряме причините на националистите. За тях играта със страховете на хората, посяването на ненавист към другите – прилежащата нация, ромите, евреите, бежанците – е естествена среда, с цел да виреят политически. Но нали за нас свободата, човешкото достолепие, солидарността, помощта към беззащитния – не са празни думи?!
Бях сюрпризиран от незабавната позиция на ИБ, огласена късно вечерта на 3 януари. Защото тя опонираше на всичко, протичащо се през цялата 2017 година На акцията на Обединението на дамите в Българска социалистическа партия против насилието на дамите, с десетки събития в цялата страна, включително със събиране на подписка за ратификация на Истанбулската спогодба. В прорез с резолюцията на Съвета на ПЕС, призната през декември, без нито един глас срещу.
Няма по какъв начин да заемем позата, че надали не някой извън ни постанова принудително позиция,
откакто нашата партия взе участие в целия развой на разискване, редактиране и гласоподаване на този документ. Упрекваш ПЕС в „ лична офанзива против членове на управлението “ посредством прессъобщение, в което се разказва процедурата за разискване и приемане на Политическата резолюция на Съвета на ПЕС?! При това пуснато след запитвания от българските медии! Цялата информация е обществена, налична на уеб страницата на ПЕС и даже в Youtube.
Може би не знаеш, само че още на 4 януари позицията на ИБ беше преведена и изпратена на ПЕС-жени и на водещи фигури в групата на социалистите в Екологичен потенциал. И недей да търсиш моя виновност. Беше направено от ГЕРБ неотложно. Защото видяха едва място на Българска социалистическа партия и опция партията да бъде уязвена. Веднага осведомих ръководителя на Националния съвет и цялото ИБ за тази политическа заплаха за Българска социалистическа партия. Защото в борбата с „ джендъра “ не знам дали спасихме половата, само че поставихме на карта своята политическа еднаквост – на лява съвременна европейска партия, отстояваща човешките права! Рискувахме на вятъра, тъй като видно от социологическите изследвания, нито една партия не завоюва от гневното опълчване „ за “ и „ срещу “ „ третия пол “ – електоралните настройки не помръднаха.
Всички мои причини – съдържателни, политически, морални показах пред Националния съвет. Не с цел да „ намеря схващане в Брюксел “! А тъй като съм уверен, че това е поредната и вярна позиция за лява партия. В изкривената среда у нас отстояването й има висока цена. Но истината не би трябвало да се премълчава. На излизане от Народно събрание една жена – член на Съвета ме попита: „ Как ще виждам в този момент дамите, които се причислиха към подписката ни в поддръжка на Конвенцията?! “
Чух доста позовавания на публичното мнение. Разбира се, че е значимо. Но то се мени и въздейства. Хората се вслушват в политическите сили, на които имат доверие. Отговорност на институциите и на сериозните партии е да водят спокоен и образован спор.
З а страдание, този изпит не бе изискан от политическите сили.
Няма по какъв начин да се съглася, че протичащото се е „ победа на здравия разсъдък “, че Конвенцията отнемала суверенитет и давала доста права на неправителствените организации и учредения да съдят България. Всъщност Конвенцията желае точно страната да има дълготраен, неподвластен на политически конюнктури ангажимент, за предварителна защита и битка против насилието над дамите и децата, и основава мощни принадлежности за това.
Ти като международник най-добре знаеш, че смисълът на конвенциите на Съвета на Европа е за търсене на общи, синхронизирани механизми за решение на сходни проблеми във всички 47 страни от тази организация. Ако Конвенцията в действителност съдържа тези закани, по какъв начин по този начин страни, доста по-консервативни в обществен и културен проект като Турция и Полша не са ги провидяли? Защо Грузия, в чиято Конституция е записано категорично, че бракът е съюз сред мъж и жена, е утвърдила? По-малко „ мъжествени “ в своите обичаи ли са Албания, Румъния, Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина? Истината е, че ние сами си създадохме утопичен Франкенщайн, с който да се борим. И превърнахме дебата за Истанбулската спогодба във подправена вест.
Предлагаш да „ оставя на мира Православната ни Църква “. Единственото, което съм споделил е, че в България Църквата е отделена от страната. Сиреч, институциите и политиците не може да употребяват мнението й като щит и мотив. Българска социалистическа партия направи доста през годините против опитите за ерес на БПЦ, инспириран от десните, тъй като беше ярка интервенция на страната в духовните каузи. Но от кой момент Българска социалистическа партия е станала клерикална партия? Ако следваме догмата, да забраним разводите и абортите. Звучи неуместно, нали?
Както знаеш, пред Народно събрание показах мнението, че дебатът и позицията ни всъщност обслужват ползите на ГЕРБ.
Колко комфортно за държавното управление – цялата социална сила да се излее в тази посока. Да се отече като рутинно упражнение вотът на съмнение за корупцията. Да се изтощят митингите за Пирин, да се размият крещящите и измъчващите хората същински проблеми – опазване на здравето, приходи, стопанска система. Много удовлетворени би трябвало да са в ГЕРБ – те си измиха ръцете и ще намерят метод да се измъкнат, а ние ще се състезаваме с крайните националисти на тесния терен кой е по- по- най-традиционалист, националист, популист и най - в синхрон с публичните настройки!
Никой не трябва да се изненадва, че има политическа реакция от страна на ПЕС-жени и от групата на социалистите в Екологичен потенциал във връзка с позицията на Българска социалистическа партия против ратификацията на Конвенцията и желанието за референдум. За да бъдем точни, тя беше забавена по мое гледище. Надявах се, че откакто обясня на управлението и пред Народно събрание смисъла на политиката за правата на дамите за европейските социлисти, загрижеността на останалите партии от нашето семейство ще бъде взета поради. Нямаше да съм почтен към нашата партия, в случай че не предупредя за заплахата от самоизолация на Българска социалистическа партия и подронване на нашия престиж в границите на ПЕС. Предупредих и по какъв начин това може да се върне като бумеранг в България, тъй като нашите съперници няма да пропуснат шанса да провеждат акция, която за следващ път да показа Българска социалистическа партия като антиевропейска партия и ще навреди на нашето показване на избори. Толкова бързо ли забравихме уроците от последния парламентарен избор, когато това беше една от аргументите да загубим?!
Споделих също, че
политически позиции, които се отнасят до права на индивида, се преглеждат изключително сензитивно от социалистите в Европа.
Правата на индивида са крайъгълен фундамет в ценностната система на актуалната левица в Европа и по света. Дадох и съответни образци, когато даже единствено изявления на водачи и министър председатели на наши партии, провокират остра обществена реакция. Всичко следващо не е резултат от моя „ мъчителна интензивност “, а причинност.
Да, „ ПЕС не е Коминтерн “, както се сочи от управлението на Българска социалистическа партия. Партии от нашето семейство са на разнообразни позиции по стопански, обществени политики, по степен и форми на европейската интеграция и никой не прави проблем от това.
Нещата обаче са разнообразни, когато опира до въпроси, касаещи полезностите на нашето семейство. Членството на една от мощните партии беше замразено, когато реши да направи ръководеща коалиция с крайните националисти. Има и доста други случаи на остри обществени реакции, включително и мои, към дейности на партии и водачи от левицата. Защото политиката от дълго време е световна, и това, което вършим вкъщи, има неотложен отклик на открито – оказва помощ или вреди на други от нашето семейство.
Българска социалистическа партия споделя „ чуйте ни, такива са публичните настройки “, други партии дават отговор „ чуйте и нас, правата на дамите са наш политически приоритет и са значими за нашите гласоподаватели. “
Има огромна разлика сред ПЕС и ЕНП. За последните най-важно е една партия да е на власт. Може да прави всевъзможни безобразия – да подчинява правосъдната система, да гази медии, да репресира опозицията. Но щом държи властта и обезпечава гласове в Съвета на Европейски Съюз и Екологичен потенциал – проблемите се замитат и премълчават от ЕНП. Да ти припомня това отношението на ЕНП към България и ГЕРБ, или към Унгария и Орбан? Двойният стандарт за тях важи с цялостна мощ! Е, социалистическото семейство е друго. Когато виждат сериозен проблем, той се разисква намерено. Когато на рецензия от страна на нашите сътрудници се дава отговор с акция против тях, това демонстрира липса на чуваемост и предпочитание за диалог и може единствено да навреди на Българска социалистическа партия.
Лошото в съответния случай е, че Българска социалистическа партия се оказва в изолираност от социалдемократическото семейство поради своята позиция против Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дамите и домашното принуждение. При това всяка последваща стъпка води не до доближаване на позициите, а до задълбочаване на разликите с останалите партии в ПЕС. След първата позиция на ИБ можеше да се проведат срещи и диалози – с неправителствени организации, с ПЕС-жени, с групата на социалистите в Екологичен потенциал. Но се избра незабавно да се върви към последна позиция.
Дълбоко ме тревожи, Евгени, а сигурен съм и ти виждаш, към този момент ясно очертаващата се наклонност на непоносимост към особеното мнение в нашата партия. Вътрешнопартийният спор е част от демократичната еднаквост на Българска социалистическа партия. Има опити той да бъде задушен, а всеки, който си разреши да е несъгласен или да подлага на критика „ правата линия “ да бъде обявяван за зложелател. Да не забравяме – ние сме идейна партия, не сме аленият ГEРБ! Вярвам, че партията ни ще е по-силна, когато не дълбаем вътрешни линии на разделяне, а сплотяваме напъните си в огромната обща цел – спечелването на доверието на българските жители на идващите парламентарни избори. И всеки в Българска социалистическа партия може да има роля и заслуга за това.
Казвам всичко с дълбокото разбиране, че другата ми позиция по въпроса за Истанбулската спогодба, бе възприета в границите на тази наклонност на непоносимост към друго мнение. И за жалост, със същия фасон на непоносимост, бе размахан пръст на ПЕС – безусловно излишно, неуместно и непредизвикано. ПЕС не е следващият инакомислещ приятел, който можеш да нариташ и да напъдиш в ъгъла. Да не объркваме равнищата на локалната с интернационалната политика. Защото това провокира единствено неразбиране.
Естествено, че одобрявам „ мъчително “ всяка опасност за европейския престиж на Българска социалистическа партия!
15 години ни лиши да извървим пътя към пълноправното участие в Европейското социалдемокртическо семейство! И аз, и ти знаем, какъв брой неимоверни старания бяха положени, с цел да ни възприемат като съвременна и равноправна партия в ПЕС. Партия, която е там по разбиране, а не тъй като все накъде би трябвало да бъде. Знаем и вътрешната цена на интернационалната изолираност, изключително през втората половина 1990-те години.
След нашето приемане в ПЕС, в най-важни и сложни моменти за Българска социалистическа партия и България, европейските социалдемократи бяха с нас и ни подкрепяха. Забравихме ли, какво мощно рамо ни дадоха за приемането на България в Европейски Съюз, когато мнозина от десния набор упорстваха за отсрочване на участието ни? Нали си представяш какви политически последствия щеше да има за Българска социалистическа партия, в случай че през 2005-2007 година нашето държавно управление се беше провалило с тази историческа задача?! Забравихме ли, че когато през 2009 година министър председателят Борисов сподели, че Българска социалистическа партия е трябвало да бъде неразрешена, водачът на групата на социалистите Мартин Шулц му удари обществен пестник като отговори: някогашният телохранител на Тодор Живков няма да дава оценки на партия-член на ПЕС! Няма акция от 2004 година насам, в която ПЕС да не е оказала мощна политическа поддръжка на Българска социалистическа партия. И ето, че
доживяхме европейските социалисти да бъдат представяни като враждебна мощ, която ни „ натиска “ с „ лобистки “ писма и пречи на Българска социалистическа партия да завоюва избори!
Е, няма по какъв начин да приема тази операция!
Има един печеливш от цялото напрежение сред ПЕС и Българска социалистическа партия – ГЕРБ! Доволно потриват ръце, че социалистите се карат. А както знаеш, хората не дават ориста на страната в ръцете на разединена политическа мощ.
Дискусията измежду нас повдига един фундаментален въпрос –
за тактиката на Българска социалистическа партия за продобиване на идващите парламентарни избори и за ръководство на страната.
Има три предпоставки една партия да реализира тази политическа цел:
Да бъде безапелационна и ясна съпротива.
Да показа задоволително безапелационна опция – проект за бъдещето на страната.
Да активизира своето ядро, само че и да завоюва хората, които не са нейни обичайни гласоподаватели и се двоумят.
С първата задача се оправяме. Никой не подлага на подозрение, че Българска социалистическа партия е дейна съпротива на властта. Това обаче е единствено първата стъпка и не задава автоматизирана победа на идващите избори. Втората задача е доста по-трудна.
Времето в съпротива е прекомерно скъпо за една партия.
Време за мислене, за разискване и образуване на цялостни политики в разнообразни сфери. За съвещания със синдикати, работодатели, браншови, съсловни и неправителствени организации. Време да се чуят отзиви, да се печелят съдружници и да се натрупа доверие. С тази задача се оправяме отчасти. Сред политиките ни, най-завършен тип има визията ни за бъдещето на Европа и българското председателство, одобрена от съвещание на Конгреса на Българска социалистическа партия. Смея да настоявам, че давам своя принос за това. В това число и с двете огромни конференции за сюжетите за бъдещето на Европа и за Общата политика в региона на защитата и сигурността.
Но имаме потребност от доста по-целенасочена и систематична работа по различните ни политики,
тъй като огромна част от обществото ни разпознава като съпротива, само че не и като опция.
Третата основна задача е да намерим отговор на въпроса от кого търсим спомагателна поддръжка, с цел да сме първа политическа мощ. Някакси сме уверени, че незабавно след българското председателство ще дойдат предварителни избори. Вярно, държавното управление на ГЕРБ и националистите изумително бързо затъна в кавги и натрупа негативи. Основната причина е, че нямат същинска политическа и икономическа цел, проект за бъдещето. А когато не даваш вероятност – всеки скандал е огромен. В очите на хората ГЕРБ към този момент не са онази вяра за правдивост и ред, каквато бяха за мнозина дълги години. И сякаш, отговорът за това, кой ще ги смени се подразбира от единствено себе си. Да, само че не напълно, както видяхме преди една година. Бяхме си повярвали прекомерно доста, че надали не към този момент сме спечелили изборите и бяхме тежко разочаровани.
Видял съм не едни избори, у нас и в цяла Европа, когато неправилно формулирне на тактиката води до струпване на неточности и превръщане на резултатите. Днес е налице
заплаха Българска социалистическа партия да се впусне в безперспективна конкуренция с „ патриотите “ на тяхното поле.
Ние желаеме референдум за Истанбулската спогодба. Те декларират референдум за еднополовите бракове и „ джендър-обучението “. Няма по какъв начин да спечелим това съревнование. Те постоянно ще бъдат по-брутални в разпалването на страховете на хората, в експанзията, в посочването на Европейски Съюз като зла мощ, която желае да подчини, обезличи и затрие България. „ Оригиналът “ постоянно е по-достоверен от „ копието “. Да не забравяме, че има задоволително „ нови “ играчи, които към този момент загряват и се готвят да се хвърлят в борба за гласове на полето на популизма и продаването на нови очаквания.
Най-голямата заплаха за Българска социалистическа партия в този сюжет е да загуби посока и ценностни ориентири за себе си и в очите на обществото. Ако се плъзнем в тази посока, ще изплашим и отблъснем прекалено много хора. Не бива да забравяме, че безапелационното болшинство от българите са проевропейски настроени и правят оценка позитивно участието на България в Европейски Съюз. Хората не желаят България да е сама, изолирана и без посока в един световен и нерешителен свят. И в случай че някой бъде показан като мощ, която ще ни скара с Европа, ще зададат разумния въпрос – „ А какво ни оферират? “ Не мога да приема, че за следващ път оставяме и дори целеустремено оказваме помощ на ГЕРБ да изиграят ролята на единствената европейска политическа мощ в България! Ние им даваме този терен! А българските жители не биха поверили ръководството на страната на министър председател без европейска поддръжка, на партия с разколебани европейска еднаквост и религия в общочовешките цености. Защото публичната поддръжка се печели и губи в политическите борби, само че загубата на еднаквост се санкционира със изгубени избори.
В едно, Евгени, съм склонен с теб.
Най-важното поле за продобиване на доверие и за Българска социалистическа партия, и за ПЕС е борбата за обществената страна.
И в нея единствено дружно можем да преуспеем.
Съветът на ПЕС в Лисабон утвърди ясна, безапелационна и разгърната визия каква Европа желаеме. В България малко се приказва за нея. А тя съставлява амбициозна стратегия за смяна на Европейски Съюз. Българска социалистическа партия мъчно ще може да осъществя своите обществени политики у нас, в случай че не е част от борбата на европейската левица против демонтажа на обществената страна. В ПЕС всички са наясно, че с цел да се реализира огромната смяна в Европейски Съюз са нужни мощни национални партии, с поддръжка в страните си. Но поддръжка трайна и растяща, а не конюктурна и вследствие на страхове и изоставени полезности!
Надявам се, че нашата Българска социалистическа партия осъзнава това. И ще се възползва от всички политики и хрумвания на огромното ни европейско семейство, че ще се радва на европейско самопризнание, а не на изолираност. С мощната поддръжка на ПЕС, Българска социалистическа партия може да се отбелязя като същинска обществена опция на ГЕРБ и по този начин да завоюва идващите парламентарни избори.
Това се споделя в публикация на водача на ПЕС Сергей Станишев в отгвор на откритото писмо на Евгени Кирилов до него, оповестено преди дни във вестник " Дума ". Чрез моето намерено писмо бих желал позицията на ПЕС да стигне до всички членове и симпатизанти на Българска социалистическа партия, с цел да са наясно с правилата, които европейската левица отстоява. Българска социалистическа партия е най-демократичната българска партия и, с цел да я запазим такава, би трябвало да проведем този почтен и открит диалог, декларира Станишев.
За насилието, полезностите и политическите цели на Българска социалистическа партия
Драги Евгени,
Преди време се обърна към мен с намерено писмо и обществен апел: „ Истанбулска спогодба. Стига, Сергей, стой се! Остави на мира Българска социалистическа партия! “ В писмото заявяваш, че демонстрирам „ мъчителна интензивност “, че „ офанзивите от ПЕС “ носят моя почерк, че едно прессъобщение е ориентирано против управлението на Българска социалистическа партия и парламентарната група. Внушението е, че повеждам някаква персонална борба, която вреди на ползите на Българска социалистическа партия.
Бих подминал тези послания, правил съм го нееднократно през годините. Но изводите са прекомерно съществени. И отразяват линия, която не толкоз намерено, колкото тайно, се прокарва измежду членовете на Българска социалистическа партия и образува отрицателно отношение към Европейската социалдемокрация. Тя звучи по този начин: „ Най-сетне напипахме струна, носеща ни необятна социална поддръжка. Като яхнем тази вълна, ще ни припознаят за мощ и ще спечелим предварителните избори. Който се опълчва на това, е срещу ползите на партията. “
Свързан съм с нашата партия кръвно и съм потвърдил в продължение на десетилетия моята ангажираност към социалистическите хрумвания.
Не съм в Българска социалистическа партия поради обстановка или кариера
Още в бурните първи седмици след измененията през ноември 1989 година взех моето осъзнато решение, че дължа това на татко ми и неговото потомство идеалисти, минали през антифашистката опозиция и останали правилни до дъно на социалистическата концепция. Направих този избор и тъй като бях и съм надълбоко уверен, че България има потребност от мощна, демократична, обществена партия. И съм в нейните политически борби до през днешния ден.
Помня първия ни протест пред Българска народна банка в мразовития декември на 1989 година Помня и първата ни акция на деморатични избори през 1990 година, когато като полеви войник с кофа и рула с плакати участвах в „ плакатната война “ в най-синия регион на София и във всички наши манифестации. Като специалист и началник на Международния отдел на Българска социалистическа партия помня и интервала след 1997 година, когато партията беше в ъгъла, в дълбока интернационална изолираност, на „ Позитано “ нямаше телефони и парно, а хората с месеци не получаваха заплати. Да не напомням, че по-късно не бяхме толкоз доста тези, които водихме поредна и открита борба с ГЕРБ и Борисов, до момента в който други се договаряха с него зад тила на партията. Не споделям всичко това, с цел да се акцентирам – мнозина наши приятели са минали през по-тежки тествания. А с цел да кажа, че помня от кое място съм тръгнал и през какво съм минал, и няма да разреша на никого да раздава лековати оценки. Затова – по-внимателно с оценките и апелите!
През последния месец станахме очевидци на безусловно килнат и манипулиран „ спор “ за Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дамите и домашното принуждение. Заглавието доста изрично приказва за наличието и задачите на тази Конвенция. И всички тълкования, че ще сме задължени да одобряваме „ трансджендъри от Иран “, да образоваме децата по какъв начин да сменят пола си и да вкарваме еднополови бракове не се основават нито на буквата и духа на документа, нито на здравия разсъдък. В оригинала на Конвенцията изобщо няма „ обществен пол “, а има „ обществено построени функции, които обещано общество намира за уместни за дамите и мъжете “.
Заради „ полемиките “, създаващи страхова неуравновесеност за „ скрит план против християнството и нашите обичайни полезности “, за това по какъв начин Европа цели заличаване на българската нация, семейство и обичаи, се
загърби същинският, огромен, изострен и нетърпящ отглагане действителен проблем – насилието над дамите.
За този месец нито една политическа мощ не организира разгвор с неправителствените организации, които оказват помощ на стотиците хиляди българки! Цялата социална полемика у нас насочи неправилно обръщение – и към жертвите и към насилниците – за приемливост към домашното принуждение. От началото на годината 6 дами са убити от своите мъже или сътрудници! И това стана до момента в който титанични старания се хвърлиха в битка с „ джендърите “, дебнещи зад всеки ъгъл. Посетих един от спешните центрове и чух покъртителни истории от дамите, персонално претърпели този пъкъл. Само този център през последните години е приел, защитил и оказал помощ на повече от 2 200 българки! А какъв брой десетки хиляди дами в никакъв случай не се вземат решение да споделят своята болежка – физическа и душевна – и я изплакват във възглавницата, бити и унизени?! Защото, както ми показа една от жертвите, „ това се счита за срамно, не би трябвало да се излагаме пред съседите “.
Политическите партии използваха дебата поради криви политически сметки
Тревожи ме реакцията на институциите и политическите сили в този спор. Всичко се свежда до политическа сметка – какъв брой гласоподаватели можем да спечелим, какъв брой да загубим.
Огромна отговорност за посоката на публичните разногласия носят ръководещите, които подхванаха тематиката със скандал, създаден от „ патриотите “ и немалка част от министрите от ГЕРБ. Какво направиха, когато внезапно осъмнаха с „ парещ картоф “ в ръцете? Хвърлиха го. След противоречащи сигнали – ще одобряват, ще отсрочват, ще водят спор – трансферираха тематиката на Конституционния съд – „ и вълкът утолен, и овцете цели “. Хем сме огромни и съвременни европейци, хем нищо не вършим, а проправителствени уеб сайтове развихрят нервността за „ третия пол. “ Само че, в следствие от страха да не стъпят изкривено, жертва пада скромната поддръжка на страната – едвам 500 000 лева за битката с насилието, от които до жертвите стигат 200 000 лева И до ден сегашен не са пуснати процедурите и активността в помощ на жертвите е застрашена от прекъсване.
Левицата можеше аргументирано и с цялостно съображение да громи държавното управление за това! Защото страната е абдикирала от казуса, а насилието е на всички места – в фамилията, в детската градина, в учебно заведение, в лечебните заведения, по улиците. Насилието стана съвременно и за наслаждение!
Човешкото достолепие, правата на индивида, равноправието на дамите във всяко отношение е историческа идея на левицата
в България и по света от самото учредяване на нашето придвижване. Няма по какъв начин да не бъда обезпокоен и заинтригуван, че ние с лекост припознахме и повтаряме причините на националистите. За тях играта със страховете на хората, посяването на ненавист към другите – прилежащата нация, ромите, евреите, бежанците – е естествена среда, с цел да виреят политически. Но нали за нас свободата, човешкото достолепие, солидарността, помощта към беззащитния – не са празни думи?!
Бях сюрпризиран от незабавната позиция на ИБ, огласена късно вечерта на 3 януари. Защото тя опонираше на всичко, протичащо се през цялата 2017 година На акцията на Обединението на дамите в Българска социалистическа партия против насилието на дамите, с десетки събития в цялата страна, включително със събиране на подписка за ратификация на Истанбулската спогодба. В прорез с резолюцията на Съвета на ПЕС, призната през декември, без нито един глас срещу.
Няма по какъв начин да заемем позата, че надали не някой извън ни постанова принудително позиция,
откакто нашата партия взе участие в целия развой на разискване, редактиране и гласоподаване на този документ. Упрекваш ПЕС в „ лична офанзива против членове на управлението “ посредством прессъобщение, в което се разказва процедурата за разискване и приемане на Политическата резолюция на Съвета на ПЕС?! При това пуснато след запитвания от българските медии! Цялата информация е обществена, налична на уеб страницата на ПЕС и даже в Youtube.
Може би не знаеш, само че още на 4 януари позицията на ИБ беше преведена и изпратена на ПЕС-жени и на водещи фигури в групата на социалистите в Екологичен потенциал. И недей да търсиш моя виновност. Беше направено от ГЕРБ неотложно. Защото видяха едва място на Българска социалистическа партия и опция партията да бъде уязвена. Веднага осведомих ръководителя на Националния съвет и цялото ИБ за тази политическа заплаха за Българска социалистическа партия. Защото в борбата с „ джендъра “ не знам дали спасихме половата, само че поставихме на карта своята политическа еднаквост – на лява съвременна европейска партия, отстояваща човешките права! Рискувахме на вятъра, тъй като видно от социологическите изследвания, нито една партия не завоюва от гневното опълчване „ за “ и „ срещу “ „ третия пол “ – електоралните настройки не помръднаха.
Всички мои причини – съдържателни, политически, морални показах пред Националния съвет. Не с цел да „ намеря схващане в Брюксел “! А тъй като съм уверен, че това е поредната и вярна позиция за лява партия. В изкривената среда у нас отстояването й има висока цена. Но истината не би трябвало да се премълчава. На излизане от Народно събрание една жена – член на Съвета ме попита: „ Как ще виждам в този момент дамите, които се причислиха към подписката ни в поддръжка на Конвенцията?! “
Чух доста позовавания на публичното мнение. Разбира се, че е значимо. Но то се мени и въздейства. Хората се вслушват в политическите сили, на които имат доверие. Отговорност на институциите и на сериозните партии е да водят спокоен и образован спор.
З а страдание, този изпит не бе изискан от политическите сили.
Няма по какъв начин да се съглася, че протичащото се е „ победа на здравия разсъдък “, че Конвенцията отнемала суверенитет и давала доста права на неправителствените организации и учредения да съдят България. Всъщност Конвенцията желае точно страната да има дълготраен, неподвластен на политически конюнктури ангажимент, за предварителна защита и битка против насилието над дамите и децата, и основава мощни принадлежности за това.
Ти като международник най-добре знаеш, че смисълът на конвенциите на Съвета на Европа е за търсене на общи, синхронизирани механизми за решение на сходни проблеми във всички 47 страни от тази организация. Ако Конвенцията в действителност съдържа тези закани, по какъв начин по този начин страни, доста по-консервативни в обществен и културен проект като Турция и Полша не са ги провидяли? Защо Грузия, в чиято Конституция е записано категорично, че бракът е съюз сред мъж и жена, е утвърдила? По-малко „ мъжествени “ в своите обичаи ли са Албания, Румъния, Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина? Истината е, че ние сами си създадохме утопичен Франкенщайн, с който да се борим. И превърнахме дебата за Истанбулската спогодба във подправена вест.
Предлагаш да „ оставя на мира Православната ни Църква “. Единственото, което съм споделил е, че в България Църквата е отделена от страната. Сиреч, институциите и политиците не може да употребяват мнението й като щит и мотив. Българска социалистическа партия направи доста през годините против опитите за ерес на БПЦ, инспириран от десните, тъй като беше ярка интервенция на страната в духовните каузи. Но от кой момент Българска социалистическа партия е станала клерикална партия? Ако следваме догмата, да забраним разводите и абортите. Звучи неуместно, нали?
Както знаеш, пред Народно събрание показах мнението, че дебатът и позицията ни всъщност обслужват ползите на ГЕРБ.
Колко комфортно за държавното управление – цялата социална сила да се излее в тази посока. Да се отече като рутинно упражнение вотът на съмнение за корупцията. Да се изтощят митингите за Пирин, да се размият крещящите и измъчващите хората същински проблеми – опазване на здравето, приходи, стопанска система. Много удовлетворени би трябвало да са в ГЕРБ – те си измиха ръцете и ще намерят метод да се измъкнат, а ние ще се състезаваме с крайните националисти на тесния терен кой е по- по- най-традиционалист, националист, популист и най - в синхрон с публичните настройки!
Никой не трябва да се изненадва, че има политическа реакция от страна на ПЕС-жени и от групата на социалистите в Екологичен потенциал във връзка с позицията на Българска социалистическа партия против ратификацията на Конвенцията и желанието за референдум. За да бъдем точни, тя беше забавена по мое гледище. Надявах се, че откакто обясня на управлението и пред Народно събрание смисъла на политиката за правата на дамите за европейските социлисти, загрижеността на останалите партии от нашето семейство ще бъде взета поради. Нямаше да съм почтен към нашата партия, в случай че не предупредя за заплахата от самоизолация на Българска социалистическа партия и подронване на нашия престиж в границите на ПЕС. Предупредих и по какъв начин това може да се върне като бумеранг в България, тъй като нашите съперници няма да пропуснат шанса да провеждат акция, която за следващ път да показа Българска социалистическа партия като антиевропейска партия и ще навреди на нашето показване на избори. Толкова бързо ли забравихме уроците от последния парламентарен избор, когато това беше една от аргументите да загубим?!
Споделих също, че
политически позиции, които се отнасят до права на индивида, се преглеждат изключително сензитивно от социалистите в Европа.
Правата на индивида са крайъгълен фундамет в ценностната система на актуалната левица в Европа и по света. Дадох и съответни образци, когато даже единствено изявления на водачи и министър председатели на наши партии, провокират остра обществена реакция. Всичко следващо не е резултат от моя „ мъчителна интензивност “, а причинност.
Да, „ ПЕС не е Коминтерн “, както се сочи от управлението на Българска социалистическа партия. Партии от нашето семейство са на разнообразни позиции по стопански, обществени политики, по степен и форми на европейската интеграция и никой не прави проблем от това.
Нещата обаче са разнообразни, когато опира до въпроси, касаещи полезностите на нашето семейство. Членството на една от мощните партии беше замразено, когато реши да направи ръководеща коалиция с крайните националисти. Има и доста други случаи на остри обществени реакции, включително и мои, към дейности на партии и водачи от левицата. Защото политиката от дълго време е световна, и това, което вършим вкъщи, има неотложен отклик на открито – оказва помощ или вреди на други от нашето семейство.
Българска социалистическа партия споделя „ чуйте ни, такива са публичните настройки “, други партии дават отговор „ чуйте и нас, правата на дамите са наш политически приоритет и са значими за нашите гласоподаватели. “
Има огромна разлика сред ПЕС и ЕНП. За последните най-важно е една партия да е на власт. Може да прави всевъзможни безобразия – да подчинява правосъдната система, да гази медии, да репресира опозицията. Но щом държи властта и обезпечава гласове в Съвета на Европейски Съюз и Екологичен потенциал – проблемите се замитат и премълчават от ЕНП. Да ти припомня това отношението на ЕНП към България и ГЕРБ, или към Унгария и Орбан? Двойният стандарт за тях важи с цялостна мощ! Е, социалистическото семейство е друго. Когато виждат сериозен проблем, той се разисква намерено. Когато на рецензия от страна на нашите сътрудници се дава отговор с акция против тях, това демонстрира липса на чуваемост и предпочитание за диалог и може единствено да навреди на Българска социалистическа партия.
Лошото в съответния случай е, че Българска социалистическа партия се оказва в изолираност от социалдемократическото семейство поради своята позиция против Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дамите и домашното принуждение. При това всяка последваща стъпка води не до доближаване на позициите, а до задълбочаване на разликите с останалите партии в ПЕС. След първата позиция на ИБ можеше да се проведат срещи и диалози – с неправителствени организации, с ПЕС-жени, с групата на социалистите в Екологичен потенциал. Но се избра незабавно да се върви към последна позиция.
Дълбоко ме тревожи, Евгени, а сигурен съм и ти виждаш, към този момент ясно очертаващата се наклонност на непоносимост към особеното мнение в нашата партия. Вътрешнопартийният спор е част от демократичната еднаквост на Българска социалистическа партия. Има опити той да бъде задушен, а всеки, който си разреши да е несъгласен или да подлага на критика „ правата линия “ да бъде обявяван за зложелател. Да не забравяме – ние сме идейна партия, не сме аленият ГEРБ! Вярвам, че партията ни ще е по-силна, когато не дълбаем вътрешни линии на разделяне, а сплотяваме напъните си в огромната обща цел – спечелването на доверието на българските жители на идващите парламентарни избори. И всеки в Българска социалистическа партия може да има роля и заслуга за това.
Казвам всичко с дълбокото разбиране, че другата ми позиция по въпроса за Истанбулската спогодба, бе възприета в границите на тази наклонност на непоносимост към друго мнение. И за жалост, със същия фасон на непоносимост, бе размахан пръст на ПЕС – безусловно излишно, неуместно и непредизвикано. ПЕС не е следващият инакомислещ приятел, който можеш да нариташ и да напъдиш в ъгъла. Да не объркваме равнищата на локалната с интернационалната политика. Защото това провокира единствено неразбиране.
Естествено, че одобрявам „ мъчително “ всяка опасност за европейския престиж на Българска социалистическа партия!
15 години ни лиши да извървим пътя към пълноправното участие в Европейското социалдемокртическо семейство! И аз, и ти знаем, какъв брой неимоверни старания бяха положени, с цел да ни възприемат като съвременна и равноправна партия в ПЕС. Партия, която е там по разбиране, а не тъй като все накъде би трябвало да бъде. Знаем и вътрешната цена на интернационалната изолираност, изключително през втората половина 1990-те години.
След нашето приемане в ПЕС, в най-важни и сложни моменти за Българска социалистическа партия и България, европейските социалдемократи бяха с нас и ни подкрепяха. Забравихме ли, какво мощно рамо ни дадоха за приемането на България в Европейски Съюз, когато мнозина от десния набор упорстваха за отсрочване на участието ни? Нали си представяш какви политически последствия щеше да има за Българска социалистическа партия, в случай че през 2005-2007 година нашето държавно управление се беше провалило с тази историческа задача?! Забравихме ли, че когато през 2009 година министър председателят Борисов сподели, че Българска социалистическа партия е трябвало да бъде неразрешена, водачът на групата на социалистите Мартин Шулц му удари обществен пестник като отговори: някогашният телохранител на Тодор Живков няма да дава оценки на партия-член на ПЕС! Няма акция от 2004 година насам, в която ПЕС да не е оказала мощна политическа поддръжка на Българска социалистическа партия. И ето, че
доживяхме европейските социалисти да бъдат представяни като враждебна мощ, която ни „ натиска “ с „ лобистки “ писма и пречи на Българска социалистическа партия да завоюва избори!
Е, няма по какъв начин да приема тази операция!
Има един печеливш от цялото напрежение сред ПЕС и Българска социалистическа партия – ГЕРБ! Доволно потриват ръце, че социалистите се карат. А както знаеш, хората не дават ориста на страната в ръцете на разединена политическа мощ.
Дискусията измежду нас повдига един фундаментален въпрос –
за тактиката на Българска социалистическа партия за продобиване на идващите парламентарни избори и за ръководство на страната.
Има три предпоставки една партия да реализира тази политическа цел:
Да бъде безапелационна и ясна съпротива.
Да показа задоволително безапелационна опция – проект за бъдещето на страната.
Да активизира своето ядро, само че и да завоюва хората, които не са нейни обичайни гласоподаватели и се двоумят.
С първата задача се оправяме. Никой не подлага на подозрение, че Българска социалистическа партия е дейна съпротива на властта. Това обаче е единствено първата стъпка и не задава автоматизирана победа на идващите избори. Втората задача е доста по-трудна.
Времето в съпротива е прекомерно скъпо за една партия.
Време за мислене, за разискване и образуване на цялостни политики в разнообразни сфери. За съвещания със синдикати, работодатели, браншови, съсловни и неправителствени организации. Време да се чуят отзиви, да се печелят съдружници и да се натрупа доверие. С тази задача се оправяме отчасти. Сред политиките ни, най-завършен тип има визията ни за бъдещето на Европа и българското председателство, одобрена от съвещание на Конгреса на Българска социалистическа партия. Смея да настоявам, че давам своя принос за това. В това число и с двете огромни конференции за сюжетите за бъдещето на Европа и за Общата политика в региона на защитата и сигурността.
Но имаме потребност от доста по-целенасочена и систематична работа по различните ни политики,
тъй като огромна част от обществото ни разпознава като съпротива, само че не и като опция.
Третата основна задача е да намерим отговор на въпроса от кого търсим спомагателна поддръжка, с цел да сме първа политическа мощ. Някакси сме уверени, че незабавно след българското председателство ще дойдат предварителни избори. Вярно, държавното управление на ГЕРБ и националистите изумително бързо затъна в кавги и натрупа негативи. Основната причина е, че нямат същинска политическа и икономическа цел, проект за бъдещето. А когато не даваш вероятност – всеки скандал е огромен. В очите на хората ГЕРБ към този момент не са онази вяра за правдивост и ред, каквато бяха за мнозина дълги години. И сякаш, отговорът за това, кой ще ги смени се подразбира от единствено себе си. Да, само че не напълно, както видяхме преди една година. Бяхме си повярвали прекомерно доста, че надали не към този момент сме спечелили изборите и бяхме тежко разочаровани.
Видял съм не едни избори, у нас и в цяла Европа, когато неправилно формулирне на тактиката води до струпване на неточности и превръщане на резултатите. Днес е налице
заплаха Българска социалистическа партия да се впусне в безперспективна конкуренция с „ патриотите “ на тяхното поле.
Ние желаеме референдум за Истанбулската спогодба. Те декларират референдум за еднополовите бракове и „ джендър-обучението “. Няма по какъв начин да спечелим това съревнование. Те постоянно ще бъдат по-брутални в разпалването на страховете на хората, в експанзията, в посочването на Европейски Съюз като зла мощ, която желае да подчини, обезличи и затрие България. „ Оригиналът “ постоянно е по-достоверен от „ копието “. Да не забравяме, че има задоволително „ нови “ играчи, които към този момент загряват и се готвят да се хвърлят в борба за гласове на полето на популизма и продаването на нови очаквания.
Най-голямата заплаха за Българска социалистическа партия в този сюжет е да загуби посока и ценностни ориентири за себе си и в очите на обществото. Ако се плъзнем в тази посока, ще изплашим и отблъснем прекалено много хора. Не бива да забравяме, че безапелационното болшинство от българите са проевропейски настроени и правят оценка позитивно участието на България в Европейски Съюз. Хората не желаят България да е сама, изолирана и без посока в един световен и нерешителен свят. И в случай че някой бъде показан като мощ, която ще ни скара с Европа, ще зададат разумния въпрос – „ А какво ни оферират? “ Не мога да приема, че за следващ път оставяме и дори целеустремено оказваме помощ на ГЕРБ да изиграят ролята на единствената европейска политическа мощ в България! Ние им даваме този терен! А българските жители не биха поверили ръководството на страната на министър председател без европейска поддръжка, на партия с разколебани европейска еднаквост и религия в общочовешките цености. Защото публичната поддръжка се печели и губи в политическите борби, само че загубата на еднаквост се санкционира със изгубени избори.
В едно, Евгени, съм склонен с теб.
Най-важното поле за продобиване на доверие и за Българска социалистическа партия, и за ПЕС е борбата за обществената страна.
И в нея единствено дружно можем да преуспеем.
Съветът на ПЕС в Лисабон утвърди ясна, безапелационна и разгърната визия каква Европа желаеме. В България малко се приказва за нея. А тя съставлява амбициозна стратегия за смяна на Европейски Съюз. Българска социалистическа партия мъчно ще може да осъществя своите обществени политики у нас, в случай че не е част от борбата на европейската левица против демонтажа на обществената страна. В ПЕС всички са наясно, че с цел да се реализира огромната смяна в Европейски Съюз са нужни мощни национални партии, с поддръжка в страните си. Но поддръжка трайна и растяща, а не конюктурна и вследствие на страхове и изоставени полезности!
Надявам се, че нашата Българска социалистическа партия осъзнава това. И ще се възползва от всички политики и хрумвания на огромното ни европейско семейство, че ще се радва на европейско самопризнание, а не на изолираност. С мощната поддръжка на ПЕС, Българска социалистическа партия може да се отбелязя като същинска обществена опция на ГЕРБ и по този начин да завоюва идващите парламентарни избори.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ