Предишният ВСС: отровна атмосфера, нелегитимни влияния, липса на компетентност и воля
През последните три месеца тематиката за Висшия правосъден съвет (ВСС) и правосъдната власт очевидно загуби място в настоящия поток на обществените събития. " Скандалите " в правосъдната система изчезнаха, само че не и проблемите. Твърдения за съществени нарушавания в инцидентното систематизиране на делата в Софийския апелативен съд, продължаващи оскърбителен акции против съдии, законодателни опити за създаване на редом правораздаване - тава са единствено част от " скандалните " въпроси, по които Висш съдебен съвет и съдийската гилдия резервираха дистанцирано безмълвие - в името на съдействието сред управляващите и на положителния звук.
Това написа в блога си съдията от Софийския апелативен съд Калин Калпакчиев, който беше член на предходния състав на Висш съдебен съвет (2012-2017). Калпакчиев прави разбор на предходния мандат на съвета „ с убеждението, че паметта за обстоятелствата няма да разреши тяхното извращаване в бъдеще, ще помогне да не се повтарят до безспир едни и същи неточности, с цел да не започваме на всеки пет години изначало “. Ето ги част от изводите му:
Висш съдебен съвет се е трансформирал в бюрократизиран орган, който възпроизвежда порочния кръг от зависимости и клонира така наречен правосъдна номенклатура. Установената конструкция на администриране на правосъдната власт би трябвало значително да бъде променена посредством основаване на нови салда сред пълномощията на Висш съдебен съвет, ръководителите на съдилища и общите събрания на съдиите. Промяната е допустима не посредством непрекъснатото безредно изменение в законите, а посредством възходящото значение на присъединяване на съдиите при решение на значимите въпроси за действие на правосъдната власт и с одобряване на нова достоверна легитимация на ръководителите на съдилищата. Наложително е преосмисляне на структурата, състава и мандата на Висш съдебен съвет – дефинитивно и изрично делене на администрирането на прокуратурата и съдилищата; отпадане на Пленума на Висш съдебен съвет като изкуствено основана и компромисна форма и цялостно обособяване на пълномощията на прокурорската и съдийската гилдия.
Висш съдебен съвет не е самостоятелен орган и това е повтаряща се констатация на Европейска комисия, отразена в годишните отчети, както и в поредност от мнения на Венецианската комисия и други органи на Съвета на Европа. Символно значение за зависимостта на Висш съдебен съвет от партийно-олигархични мрежи имаше сюжетът с изпратения есемес от министър-председателя до ръководителя на Върховен касационен съд през януари 2016 година Последвалите събития, в това число нахлуването на министър-председателя в съвещание на Висш съдебен съвет, потвърдиха скритите зависимости на болшинството в съвета от нелегитимни ползи.
В доста случаи Висш съдебен съвет отхвърляше да изрази мнения за отбрана на съдии, които безпричинно и незаслужено бяха атакувани от представители на другите управляващи, или бяха обект на оскърбителен акции в избрани медии.
През целия мандат Висш съдебен съвет сподели некадърност да прави справедливи, почтени и обективни назначения на ръководители на основни съдилища, които имат определящо значение за действието на правораздаването. Фактите, които пораждаха основателни подозрения в честността на претендентите, не бяха проверявани, професионалните качества и компетентността им не бяха изследвани. Назначенията не бяха стимулирани, а вместо това болшинството използваше лишени от смисъл и наличие кухи изречения.
Стилът на значимите кадрови назначения се наложи още при започване на мандата на Висш съдебен съвет. Изборът на основен прокурор през декември 2012 година се извърши при жестоко занемаряване на процедурата, липса на инспекция и оценка на обстоятелствата за зависимости и основателни подозрения в интегритета на авансово известния любимец за поста. При осъществяване на избора за ръководител на Върховен касационен съд болшинството във Висш съдебен съвет не извърши оценка на качествата на претендентите. Този метод беше повтарящ се фасон на работа на болшинството при осъществяване на всички по-важни назначения на ръководители на съдилища.
Кръгът се затвори в края на мандата, когато през септември 2017 година Висш съдебен съвет избра за ръководител на Върховния административен съд претендента, за който имаше обществено оповестени обстоятелства, поставящи под рационално и обосновано подозрение съществуването на изискуемите за длъжността високи нравствени качества. Мнозинството във Висш съдебен съвет комфортно се скри зад така наречен съдийско самоуправление, като го извади от рационалния му подтекст, тъй като принизи присъединяване на съдиите до груба и обикновена аритметика в несъгласие с духа и разсъдъка на закона. Кворумът, болшинствата и броят на гласовете на съдиите в общото заседание са техническа детайлност, въпреки и значима. Същественото в общото заседание на съдиите е съществуването на разискване, претекстове, разногласия, замяна на причини и контрааргументи. Освен това волята на общото заседание не освобождава Висш съдебен съвет от нуждата да извърши задълбочена инспекция и оценка на всички обстоятелства, които имат значение за нравствените и професионални качества на претендентите за висшите длъжности в правосъдната система.
Особено показателни за дефектната кадрова активност на Висш съдебен съвет бяха изборите на ръководители на апелативните съдилища – неопровергани и непроверени обстоятелства, поставящи под подозрение условията за високи нравствени качества, бяха налице в процедурите за избор на ръководители на апелативните съдилища във Варна и Велико Търново. Грубо погазващи закона бяха и решенията за избор на ръководители на апелативните съдилища в Пловдив и София. В единия случай беше подценен претендент от същия съд с очевидно по-добри професионални качества и при липса на претекстове за какво се избира другата кандидатура на арбитър от различен съд.
Липсата на претекстове беше повтарящият се недостатък в кадровата активност на Висш съдебен съвет и след това пренесен в практиката по назначения на съдийската гилдия. Ярък образец за незаконосъобразно решение беше отводът да се назначи ръководител на апелативния съд в София при съществуване единствено на позитивни изявления за претендента и при липса на негативни мнения. Логично това решение беше анулирано по реда на обжалването от Върховния административен съд.
Продължи се с порочната активност по дисциплинарните производства против съдии: по най-масовите случаи – дисциплинарното нарушаване, изразяващо се в редовно неспазване на периодите, планувани в процесуалните закони, ИВСС и съдийската гилдия не демонстрираха поредност, не приложиха ясно открити и почиващи на закони стандарти. В доста от случаите съдии от натоварените съдилища, които са в справедлива неспособност да съблюдават прецизно инструктивните процесуални периоди, бяха атакувани от ИВСС и подложени на голословна дисциплинарна принуда. Не бяха малко и въпросите, в които против съдии бяха формирани дисциплинарни производства за възмездие за заемана от тях сериозна позиция против Висш съдебен съвет или дейности на избрани ръководители на съдилища (такива бяха въпросите на дисциплинарното дело против ръководителя на районен съд Стара Загора, множеството производства против ръководителя на районен съд Благоевград, делата против ръководителя на районен съд София, против съдии от Софийски градски съд и др.).
Висш съдебен съвет показва трайна некадърност за налагане на етичните стандарти в държанието на съдиите.
Установеният корупционен модел на ръководство на Софийския градски съд, оголен вследствие на многочислените сигнали на съдиите от този съд, беше документиран в отчета от инспекцията на Висш съдебен съвет от януари 2014 година Независимо от отчета и констатациите в него, не се доближи до осъществяване на съответна дисциплинарна отговорност. Не беше осъществена инспекция на обстоятелствата по случая със срещата на основния прокурор с издател-бизнесмен и върховен партиен функционер. Независимо че сезирах Висш съдебен съвет, ИВСС и министъра на правораздаването със надлежно искане за инспекция и подробни съображения, указващи на стандартите за преценка, съответни последици нямаше. Пленумът на Висш съдебен съвет и министърът на правораздаването отхвърлиха да се занимават със случая, а инспекцията на ИВСС не даде приемлив отговор на значителните въпроси.
Въпреки многократните претенции за инспекция на обстоятелствата за нарушавания на инцидентното систематизиране на делата в Окръжен съд Благоевград съдийската гилдия нестимулирано отхвърляше да предприеме съответни дейности. В контраст – някогашният ръководител на районния съд в Благоевград беше обект на невиждана принуда от ръководителя на окръжния съд и Висш съдебен съвет, и то заради сериозната си позиция против дейностите на управлението на окръжния съд.
Въвеждането на електронното правораздаване посредством основаване на единна осведомителна система на съдилищата не беше приоритет на Висш съдебен съвет и съдийската гилдия. Изработеното планово предложение, в което имах присъединяване, след това утвърдено от ОПДУ (Оперативна стратегия „ Добро ръководство ”), на практика беше осуетено без солидни и обосновани претекстове от новия състав на Висш съдебен съвет с решение от месец октомври 2017 година При това състояние въвеждането на електронното правораздаване още веднъж остава за далечното неразбираемо бъдеще.
Процедурите за атестиране останаха все по този начин официални. Непоследователният и безреден метод при оповестяване на състезанията откри блестящо проявяване при оповестяване на състезанията за младши съдии. В мандата на Висш съдебен съвет се случи и позорният случай с пропадане на състезанието за младши прокурори, при който се разбра, че има приключване на проблема за писмения изпит. Разследването от прокуратурата и Висш съдебен съвет не беше доведено до сполучлив край, заради което не се доближи до откриване на истината.
Характерна специфичност на активността на Висш съдебен съвет (2012 година – 2017 г.) през цялото време на мандата беше демонстрираната неведнъж некадърност да се водят диспути, непоносимост към сериозното мнение, нападателният диктат на волята на болшинството. Решенията на болшинството се постановяваха от позицията на силата и доста постоянно без претекстове и рационални причини, в несъгласие със закона. Ярък образец в това отношение беше решението за дисциплинарно освобождение от служба на члена на Висш съдебен съвет Камен Ситнилски – при липса на претекстове и в прорез с изискваното от закона болшинство.
Наблюдавахме десетки безмотивни отводи да се извършат инспекции на обстоятелства, които слагат под основателно подозрение интегритета на съдии, членове на Висш съдебен съвет, основния прокурор и в същото време целенасочената принуда на съдии и членове на Висш съдебен съвет, които имат сериозно мнение по настоящите въпроси за действието на правосъдната власт. Аргументираната опозиция и неотстъпчивост на ясно изразеното малцинство в съвета против нападателния диктат на болшинството беше погрешно квалифицирана като безпричинно предизвикателство на „ кавги ” и „ битка на лобита ”. Благодарение на напъните на малцинството в съвета систематично бяха разобличавани зависимостите и подмолното взимане на решения от болшинството.
Нетърпимата и отровна атмосфера на работа във Висш съдебен съвет, опитите за пробутване на нелегитимни партийно-олигархични въздействия в кадровата активност на съвета, яростните оскърбителен медийни акции, водени против избрани съдии с сериозно и свободно мнение, невъзможността за необорим разговор, неналичието на подготвеност и воля за решение на належащите проблеми на правораздаването – това са главните характерности, които белязаха мандата на Висш съдебен съвет в интервала 2012 – 2017 година
Голяма част от пороците в кадровата активност на Висш съдебен съвет се повтарят от години. В края на мандата на следващия правосъден съвет и началото на мандата на идващия, всекидневно съдиите споделят между тях, че по-лош съвет не е имало. И по този начин на всеки пет години. Големият ни проблем е напълно различен, а точно, че нашето лично (на съдиите) отношение към обстоятелствата от предишното на ръководството на правосъдната власт и персоналното ни присъединяване в решаването на проблемите остава дистанцирано отстранено.
Доброволно сме отчуждили в интерес на Висш съдебен съвет и ръководителите на съдилища решаването на съвсем всички проблеми, свързани с администрирането на съдилищата и кадровия развой. Така, последователно и не без дейното съучастничество на законодателя и политическите партии и техните адепти в правосъдната система, Висш съдебен съвет се трансформира в злокобен арбитражен съд, който жигосва другите и свободните съдии (чрез водене на неоснователни дисциплинарни преследвания, официално атестиране, изключване и др.) и клонира себеподобните си посредством т.нар правосъдна номенклатура.
Това написа в блога си съдията от Софийския апелативен съд Калин Калпакчиев, който беше член на предходния състав на Висш съдебен съвет (2012-2017). Калпакчиев прави разбор на предходния мандат на съвета „ с убеждението, че паметта за обстоятелствата няма да разреши тяхното извращаване в бъдеще, ще помогне да не се повтарят до безспир едни и същи неточности, с цел да не започваме на всеки пет години изначало “. Ето ги част от изводите му:
Висш съдебен съвет се е трансформирал в бюрократизиран орган, който възпроизвежда порочния кръг от зависимости и клонира така наречен правосъдна номенклатура. Установената конструкция на администриране на правосъдната власт би трябвало значително да бъде променена посредством основаване на нови салда сред пълномощията на Висш съдебен съвет, ръководителите на съдилища и общите събрания на съдиите. Промяната е допустима не посредством непрекъснатото безредно изменение в законите, а посредством възходящото значение на присъединяване на съдиите при решение на значимите въпроси за действие на правосъдната власт и с одобряване на нова достоверна легитимация на ръководителите на съдилищата. Наложително е преосмисляне на структурата, състава и мандата на Висш съдебен съвет – дефинитивно и изрично делене на администрирането на прокуратурата и съдилищата; отпадане на Пленума на Висш съдебен съвет като изкуствено основана и компромисна форма и цялостно обособяване на пълномощията на прокурорската и съдийската гилдия.
Висш съдебен съвет не е самостоятелен орган и това е повтаряща се констатация на Европейска комисия, отразена в годишните отчети, както и в поредност от мнения на Венецианската комисия и други органи на Съвета на Европа. Символно значение за зависимостта на Висш съдебен съвет от партийно-олигархични мрежи имаше сюжетът с изпратения есемес от министър-председателя до ръководителя на Върховен касационен съд през януари 2016 година Последвалите събития, в това число нахлуването на министър-председателя в съвещание на Висш съдебен съвет, потвърдиха скритите зависимости на болшинството в съвета от нелегитимни ползи.
В доста случаи Висш съдебен съвет отхвърляше да изрази мнения за отбрана на съдии, които безпричинно и незаслужено бяха атакувани от представители на другите управляващи, или бяха обект на оскърбителен акции в избрани медии.
През целия мандат Висш съдебен съвет сподели некадърност да прави справедливи, почтени и обективни назначения на ръководители на основни съдилища, които имат определящо значение за действието на правораздаването. Фактите, които пораждаха основателни подозрения в честността на претендентите, не бяха проверявани, професионалните качества и компетентността им не бяха изследвани. Назначенията не бяха стимулирани, а вместо това болшинството използваше лишени от смисъл и наличие кухи изречения.
Стилът на значимите кадрови назначения се наложи още при започване на мандата на Висш съдебен съвет. Изборът на основен прокурор през декември 2012 година се извърши при жестоко занемаряване на процедурата, липса на инспекция и оценка на обстоятелствата за зависимости и основателни подозрения в интегритета на авансово известния любимец за поста. При осъществяване на избора за ръководител на Върховен касационен съд болшинството във Висш съдебен съвет не извърши оценка на качествата на претендентите. Този метод беше повтарящ се фасон на работа на болшинството при осъществяване на всички по-важни назначения на ръководители на съдилища.
Кръгът се затвори в края на мандата, когато през септември 2017 година Висш съдебен съвет избра за ръководител на Върховния административен съд претендента, за който имаше обществено оповестени обстоятелства, поставящи под рационално и обосновано подозрение съществуването на изискуемите за длъжността високи нравствени качества. Мнозинството във Висш съдебен съвет комфортно се скри зад така наречен съдийско самоуправление, като го извади от рационалния му подтекст, тъй като принизи присъединяване на съдиите до груба и обикновена аритметика в несъгласие с духа и разсъдъка на закона. Кворумът, болшинствата и броят на гласовете на съдиите в общото заседание са техническа детайлност, въпреки и значима. Същественото в общото заседание на съдиите е съществуването на разискване, претекстове, разногласия, замяна на причини и контрааргументи. Освен това волята на общото заседание не освобождава Висш съдебен съвет от нуждата да извърши задълбочена инспекция и оценка на всички обстоятелства, които имат значение за нравствените и професионални качества на претендентите за висшите длъжности в правосъдната система.
Особено показателни за дефектната кадрова активност на Висш съдебен съвет бяха изборите на ръководители на апелативните съдилища – неопровергани и непроверени обстоятелства, поставящи под подозрение условията за високи нравствени качества, бяха налице в процедурите за избор на ръководители на апелативните съдилища във Варна и Велико Търново. Грубо погазващи закона бяха и решенията за избор на ръководители на апелативните съдилища в Пловдив и София. В единия случай беше подценен претендент от същия съд с очевидно по-добри професионални качества и при липса на претекстове за какво се избира другата кандидатура на арбитър от различен съд.
Липсата на претекстове беше повтарящият се недостатък в кадровата активност на Висш съдебен съвет и след това пренесен в практиката по назначения на съдийската гилдия. Ярък образец за незаконосъобразно решение беше отводът да се назначи ръководител на апелативния съд в София при съществуване единствено на позитивни изявления за претендента и при липса на негативни мнения. Логично това решение беше анулирано по реда на обжалването от Върховния административен съд.
Продължи се с порочната активност по дисциплинарните производства против съдии: по най-масовите случаи – дисциплинарното нарушаване, изразяващо се в редовно неспазване на периодите, планувани в процесуалните закони, ИВСС и съдийската гилдия не демонстрираха поредност, не приложиха ясно открити и почиващи на закони стандарти. В доста от случаите съдии от натоварените съдилища, които са в справедлива неспособност да съблюдават прецизно инструктивните процесуални периоди, бяха атакувани от ИВСС и подложени на голословна дисциплинарна принуда. Не бяха малко и въпросите, в които против съдии бяха формирани дисциплинарни производства за възмездие за заемана от тях сериозна позиция против Висш съдебен съвет или дейности на избрани ръководители на съдилища (такива бяха въпросите на дисциплинарното дело против ръководителя на районен съд Стара Загора, множеството производства против ръководителя на районен съд Благоевград, делата против ръководителя на районен съд София, против съдии от Софийски градски съд и др.).
Висш съдебен съвет показва трайна некадърност за налагане на етичните стандарти в държанието на съдиите.
Установеният корупционен модел на ръководство на Софийския градски съд, оголен вследствие на многочислените сигнали на съдиите от този съд, беше документиран в отчета от инспекцията на Висш съдебен съвет от януари 2014 година Независимо от отчета и констатациите в него, не се доближи до осъществяване на съответна дисциплинарна отговорност. Не беше осъществена инспекция на обстоятелствата по случая със срещата на основния прокурор с издател-бизнесмен и върховен партиен функционер. Независимо че сезирах Висш съдебен съвет, ИВСС и министъра на правораздаването със надлежно искане за инспекция и подробни съображения, указващи на стандартите за преценка, съответни последици нямаше. Пленумът на Висш съдебен съвет и министърът на правораздаването отхвърлиха да се занимават със случая, а инспекцията на ИВСС не даде приемлив отговор на значителните въпроси.
Въпреки многократните претенции за инспекция на обстоятелствата за нарушавания на инцидентното систематизиране на делата в Окръжен съд Благоевград съдийската гилдия нестимулирано отхвърляше да предприеме съответни дейности. В контраст – някогашният ръководител на районния съд в Благоевград беше обект на невиждана принуда от ръководителя на окръжния съд и Висш съдебен съвет, и то заради сериозната си позиция против дейностите на управлението на окръжния съд.
Въвеждането на електронното правораздаване посредством основаване на единна осведомителна система на съдилищата не беше приоритет на Висш съдебен съвет и съдийската гилдия. Изработеното планово предложение, в което имах присъединяване, след това утвърдено от ОПДУ (Оперативна стратегия „ Добро ръководство ”), на практика беше осуетено без солидни и обосновани претекстове от новия състав на Висш съдебен съвет с решение от месец октомври 2017 година При това състояние въвеждането на електронното правораздаване още веднъж остава за далечното неразбираемо бъдеще.
Процедурите за атестиране останаха все по този начин официални. Непоследователният и безреден метод при оповестяване на състезанията откри блестящо проявяване при оповестяване на състезанията за младши съдии. В мандата на Висш съдебен съвет се случи и позорният случай с пропадане на състезанието за младши прокурори, при който се разбра, че има приключване на проблема за писмения изпит. Разследването от прокуратурата и Висш съдебен съвет не беше доведено до сполучлив край, заради което не се доближи до откриване на истината.
Характерна специфичност на активността на Висш съдебен съвет (2012 година – 2017 г.) през цялото време на мандата беше демонстрираната неведнъж некадърност да се водят диспути, непоносимост към сериозното мнение, нападателният диктат на волята на болшинството. Решенията на болшинството се постановяваха от позицията на силата и доста постоянно без претекстове и рационални причини, в несъгласие със закона. Ярък образец в това отношение беше решението за дисциплинарно освобождение от служба на члена на Висш съдебен съвет Камен Ситнилски – при липса на претекстове и в прорез с изискваното от закона болшинство.
Наблюдавахме десетки безмотивни отводи да се извършат инспекции на обстоятелства, които слагат под основателно подозрение интегритета на съдии, членове на Висш съдебен съвет, основния прокурор и в същото време целенасочената принуда на съдии и членове на Висш съдебен съвет, които имат сериозно мнение по настоящите въпроси за действието на правосъдната власт. Аргументираната опозиция и неотстъпчивост на ясно изразеното малцинство в съвета против нападателния диктат на болшинството беше погрешно квалифицирана като безпричинно предизвикателство на „ кавги ” и „ битка на лобита ”. Благодарение на напъните на малцинството в съвета систематично бяха разобличавани зависимостите и подмолното взимане на решения от болшинството.
Нетърпимата и отровна атмосфера на работа във Висш съдебен съвет, опитите за пробутване на нелегитимни партийно-олигархични въздействия в кадровата активност на съвета, яростните оскърбителен медийни акции, водени против избрани съдии с сериозно и свободно мнение, невъзможността за необорим разговор, неналичието на подготвеност и воля за решение на належащите проблеми на правораздаването – това са главните характерности, които белязаха мандата на Висш съдебен съвет в интервала 2012 – 2017 година
Голяма част от пороците в кадровата активност на Висш съдебен съвет се повтарят от години. В края на мандата на следващия правосъден съвет и началото на мандата на идващия, всекидневно съдиите споделят между тях, че по-лош съвет не е имало. И по този начин на всеки пет години. Големият ни проблем е напълно различен, а точно, че нашето лично (на съдиите) отношение към обстоятелствата от предишното на ръководството на правосъдната власт и персоналното ни присъединяване в решаването на проблемите остава дистанцирано отстранено.
Доброволно сме отчуждили в интерес на Висш съдебен съвет и ръководителите на съдилища решаването на съвсем всички проблеми, свързани с администрирането на съдилищата и кадровия развой. Така, последователно и не без дейното съучастничество на законодателя и политическите партии и техните адепти в правосъдната система, Висш съдебен съвет се трансформира в злокобен арбитражен съд, който жигосва другите и свободните съдии (чрез водене на неоснователни дисциплинарни преследвания, официално атестиране, изключване и др.) и клонира себеподобните си посредством т.нар правосъдна номенклатура.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ