Румъния с по-висок стандарт от Гърция, България остана сама на опашката
През последните три години всички страни в Европа са повишили стандарта на живот, в това число и България.
Само че страната ни продължава да е на опашката, освен това без безконечния ѝ сателит в отрицателните ранглисти - Румъния, която е дръпнала напред с цели 7 позиции и популацията ѝ има по-висок стандарт от този в Естония и Гърция
Това демонстрират данни на Евростат за фактическото самостоятелно ползване, оповестени в четвъртък.
Показателят е нов, мери се от 2018 година насам и съдържа данни за действителното ползване на артикули и услуги в дадена страна, без значение дали са платени от семействата, страната или нетърговски организации. Така се заобикалят изкривяванията от това, че в обособените страни някои услуги като просветителните и здравните са проведени по друг метод.
Данните демонстрират, че в България фактическото ползване се е подобрило за последните три години, защото преди е било 57% от междинното за Европейски Съюз, до момента в който в този момент е 61%. Но в Румъния процентът от 74 преди 3 година към този момент е 80.
В Люксембург индикаторът е с 45% над средноевропейския, а в Германия - с 24%. За Люксембург обаче обяснението е, че в тази дребна страна има доста работещи от други страни, които усилват Брутният вътрешен продукт, а в това време не вземат участие при изчисляването на брутния вътрешен артикул на глава от популацията. Последното е един от детайлите за индикатора “фактическо ползване ”.
Освен с най-нисък стандарт на живот страната ни се отличава и с най-високото неравноправие в Европа. Това от своя страна има мощно отражение върху образованието и опазването на здравето, защото бедните нямат достъп до обучение и до пазара на труда, а и не могат да поставят съответни грижи за здравето си, се твърди в ново проучване на Института за пазарна стопанска система, което ще бъде оповестено идната седмица и бе показано в четвъртък пред медии и членове на Националното съдружие на общините в България.
61,8% от бедните настояват, че опазването на здравето им е скъпо, а и измежду тях хората, които правят оценка здравословното си положение като неприятно, са три пъти повече. При останалите българи парите за здраве се костват прекомерно значими единствено на 24% от интервюираните, демонстрират данните на института.
Същевременно в по-богатите общини резултатите от изпитите по български език и литература и по математика след 7-и клас непроменяемо са по-високи, в сравнение с в по-бедните, демонстрират още данните.
Само че страната ни продължава да е на опашката, освен това без безконечния ѝ сателит в отрицателните ранглисти - Румъния, която е дръпнала напред с цели 7 позиции и популацията ѝ има по-висок стандарт от този в Естония и Гърция
Това демонстрират данни на Евростат за фактическото самостоятелно ползване, оповестени в четвъртък.
Показателят е нов, мери се от 2018 година насам и съдържа данни за действителното ползване на артикули и услуги в дадена страна, без значение дали са платени от семействата, страната или нетърговски организации. Така се заобикалят изкривяванията от това, че в обособените страни някои услуги като просветителните и здравните са проведени по друг метод.
Данните демонстрират, че в България фактическото ползване се е подобрило за последните три години, защото преди е било 57% от междинното за Европейски Съюз, до момента в който в този момент е 61%. Но в Румъния процентът от 74 преди 3 година към този момент е 80.
В Люксембург индикаторът е с 45% над средноевропейския, а в Германия - с 24%. За Люксембург обаче обяснението е, че в тази дребна страна има доста работещи от други страни, които усилват Брутният вътрешен продукт, а в това време не вземат участие при изчисляването на брутния вътрешен артикул на глава от популацията. Последното е един от детайлите за индикатора “фактическо ползване ”.
Освен с най-нисък стандарт на живот страната ни се отличава и с най-високото неравноправие в Европа. Това от своя страна има мощно отражение върху образованието и опазването на здравето, защото бедните нямат достъп до обучение и до пазара на труда, а и не могат да поставят съответни грижи за здравето си, се твърди в ново проучване на Института за пазарна стопанска система, което ще бъде оповестено идната седмица и бе показано в четвъртък пред медии и членове на Националното съдружие на общините в България.
61,8% от бедните настояват, че опазването на здравето им е скъпо, а и измежду тях хората, които правят оценка здравословното си положение като неприятно, са три пъти повече. При останалите българи парите за здраве се костват прекомерно значими единствено на 24% от интервюираните, демонстрират данните на института.
Същевременно в по-богатите общини резултатите от изпитите по български език и литература и по математика след 7-и клас непроменяемо са по-високи, в сравнение с в по-бедните, демонстрират още данните.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ