Коя е мръсната тайна на диктаторите
През последните седмици поради по този начин нар. закон за " задграничните сътрудници ", очевидно заимствуван от съветското законодателство. Каква е връзката сред репресивния закон и Дейвид Хофман - журналиста от " The Washington Post ", който е измежду наградените с " Пулицър " за 2023 година?
Преди да отговорим на този въпрос, дано хвърлим взор обратно в предишното и се пренесем Русия, каквато е доскоро повече от десетилетие.
През пролетта на 2012 година Владимир Путин усеща същински публичен напън, защото към оня миг към момента не упражнява толкоз жестоки репресии. Или най-малко очевидно не го прави.
Тогава в продължение на месеци по улиците на Москва и други градове се организират митинги против ръководството му след фалшифицираните парламентарни избори през декември предходната година.
Путин, на който му следва да постави клетва за трети президентски мандат, тогава се опасява от " цветни " революции - като Революцията на розите в Грузия през 2003 година, Оранжевата гражданска война в Украйна през 2004-2005 година - както и от други национални протести като Арабската пролет през 2010-2012 година, при която са свалени четирима диктатори.
До встъпването на Путин в служба през май 2012 година съветските управляващи толерират демонстрациите. Но когато уличните митинги избухват още веднъж, полицията арестува стотици хора.
На 20 юли Путин 2012 година подписва закон с ясна цел властта да " постави ръка " на неправителствените организации (НПО), които подозира, че стоят зад митингите против него. И се финансират от чужбина. Законът за " задграничните сътрудници " задължава всеки, който получава външно финансиране, да се записва като подобен сътрудник. Така въздействието на тези групи, които са гръбнакът на зараждащото се гражданско общество, разцъфнало през 90-те години на предишния век след разпадането на Съветския съюз, е предотвратено.
Една от първите групи, против които е ориентирана мярката, е " Мемориал ", учредена през реформаторските години на Михаил Горбачов, с цел да пази историческите данни за руските репресии и да отстоява правата на индивида. Следва стягане на режима, стигащо до прекаленост след началото на съветската война в Украйна.
През 2024 година управляващите в Грузия - считани за проруски, се пробват да наложат същото законодателство и в другояче устремилата се към участие в Европейски Съюз страна.
Пътят на законодателството за " задграничните сътрудници " е единствено една част от задълбочената поредност на Дейвид Хофман, отдадена на дикторите и техните мръсни секрети, които по всичко наподобява копират един от различен.
Дейвид Е. Хофман е член на публицистичната гилдия на " The Washington Post ". Преди това е бил заместник-главен редактор, задграничен редактор, сътрудник в Йерусалим, началник на московското бюро и сътрудник на Белия дом във вестника.
В началото на седмицата станаха ясни отличените с " Пулицър " за 2023 година - това е най-престижната премия в областта на публицистиката, литературата и музиката.
В своята поредност за " The Washington Post ", Хофман детайлно изследва новите технологии и тактиките, които властническите режими употребяват, с цел да потискат несъгласието в цифровия свят, и за това по какъв начин може да се води битка с тях.
Така да вземем за пример, в частта, в която споделя за противоречивия съветски закон, хронологично онагледява по какъв начин репресивното законодателство, ориентирано към ограничение на Неправителствени организации, се приема в най-малко 60 страни, а 96 други организират политики, ограничаващи активността на неправителствения бранш като постановат тромави условия за регистрация, свръхнаблюдение и упражняват тормоз.
" Вълната от репресивни ограничения предлага явен взор към титаничната битка сред демокрацията и авторитаризма. През последното десетилетие диктаторите сътвориха транснационални връзки, споделяйки способи, копирайки тактики и учейки се един от различен. Те намират нови способи да потискат свободата на словото и самостоятелната публицистика, да унищожават неправителствените организации, да заглушават инакомислието и да задушават рецензията ", споделя Хофман в един от отличените си с " Пулицър " материали.
Руският закон за " задграничните сътрудници " окачи вериги на шията на неправителствените организации, а по-късно и на самостоятелните публицисти и блогъри - всеки, който получи пари от чужбина, даже за една-единствена публикация на свободна процедура. Всички те бяха задължени да слагат етикет върху оповестените материали, в който се посочваше, че те са дело на " задграничен сътрудник ", което в Русия обичайно се свързва с шпионаж.
Когато доста организации отхвърлиха да изпълнят това обвързване, законът беше променен по този начин, че Министерството на правораздаването да може да ги впише в регистъра без тяхно единодушие. След това през 2015 година Русия добави нов закон, съгласно който всяка организация се дефинира като " нежелана ", в случай че държавното управление я сметне за опасност за националната сигурност - на процедура това е възбрана.
Една от по този начин обозначените организации беше фондация " Отворено общество ", основана от вложителя Джордж Сорос.
Азербайджан беше първата от някогашните руски републики, която копира съветския закон от 2012 година към две години по-късно. След това пристигнаха Таджикистан през 2014 година и Казахстан през 2015 година със закони, които директно лимитират задграничното финансиране на Неправителствени организации или внезапно усилват бюрократичните тежести за тях.
Последва Египет, който също сложи на прицел неправителствените организации. През 2013 година съдилищата осъдиха 43 чиновници на неправителствени организации, в това число американци, египтяни и европейци, доста от които задочно, по обвинявания в осъществяване на активност без нужното утвърждение на държавното управление.
При ръководството на президента Абдел Фатах ел-Сиси египетските управляващи замразяват активите на правозащитници, не разрешават им да пътуват в чужбина и постоянно ги викат на разпит по съмнения за " задгранично финансиране ". През 2019 година Египет въпреки всичко размени драконовския закон за Неправителствени организации от 2017 година с нов, само че резервира доста строги ограничавания при нарушение на неразбираемо дефинирани действия, които подкопават " националната сигурност ".
Китай, който в началото позволяваше на Неправителствени организации да съществуват в сива правна зона, зае по-твърда позиция след идването на Си Дзинпин на власт през 2012 година Докато Русия работеше краткотрайно с черни описи, Китай сътвори " бял ", отбелязва Хофман.
Си възнаграждава някои Неправителствени организации, чиито ползи утвърждава, само че по едно и също време с това се стреми да санкционира тези в чувствителни области като медиите, правата на индивида и религията.
И в България една партия - " Възраждане ", която поддържа искрено дейностите на режима в Москва, се пробва да прокара сходен закон - съвсем тъкмо копие на съветския.
Наградите " Пулицър " се присъждат от Колумбийския университет в Ню Йорк за журналистически материали в 15 категории и за достижения в киното, музиката и литературата в още 8. Тази година с изключение на поредицата на Дейвид Хофман за диктаторските режими и потискането на свободата, призове взеха и анализите от затворническата килия на съветския отстъпник и политически пандизчия на Путин - Владимир Кара-Мурза, следствие на бизнес империята на Илон Мъск, фрагменти от войната в Газа, един от които - на жена, оплакваща убитото си дете, обиколи интернет.
Ето и кои са за работата си през 2023 година:
Категория " Журналистика "
В подкатегория " Обществена активност " са наградени Джошуа Каплан, Джъстин Елиът, Брет Мърфи, Алекс Миерски и Кирстен Берг от " ProPublica " - за поредицата от материали за въздействие на богати хора във Върховния съд на Съединени американски щати, която довежда до първия признат етичен кодекс за държание на институциятаВ подкатегория " Breaking news репортаж " е отличено изданието " Lookout Santa Cruz ", основано в Калифорния - за отразяването на бедствията, сполетели щата през 2023 г.В подкатегория " проверяващ репортаж " е отличена Хана Драйер от " The New York Times " -- за поредност материали за детския мигрантски труд в Съединени американски щати.В подкатегория " Explanatory reporting " е отличена Сара Стилман от " The New Yorker " - за следствие за присъдите за ликвидиране в Съединени американски щати, в които измежду наказаните преобладават чернокожи гражданиВ подкатегория " Local reporting " спечелилите са Сара Конуей от " City Bureau " и Трина Рейнолдс-Тайлър от " The invisible institute " - за следствие за изчезнали чернокожи девойки и дами в Чикаго и расовата дискриминацияВ подкатегория " National Reporting " са отличени журналисите от организация " Reuters " - за поредност от мателиали за бизнес империята на Илон Мъск в автомобилостроенето и галактическите технологии, която докара до проверкиВ тази подкатегория спечелили са и публицистите от " The Washington Post " - за ролята на достъпа до автоматизирано огнестрелно оръжие и нещастията, свързани с това.
В подкатегория " International reporting " спечелили са публицистите от " The New York Times " - за отразяването на войната в ГазаВ подкатегория " Feature Writing " е отличена Кейти Енгелхарт, създател на публикация в " The New York Times " - за история, обвързвана с деменциятаВ подкатегория " Коментар " отличен е съветският опозиционер Владимир Кара-Мурза, колумнист в " The Washington Post " - за анализите му от килията в Русия, свързани с режима на Владимир Путин и бъдещето на страната.В подкатегория " Criticism " отличен е Джъстин Чанг от " Los Angeles Times " - за анализите му в областта на кинотоВ подкатегория " Editorial Writing " наградата сграбчи Дейвид Е. Хофман от " The Washington Post " - за историята, която описахме на диктаторските ръководства и борбата им против свободата на изразяванеВ подкатегория " илюстриран репортаж и коментар " отличен е Медар де ла Круз, помощник в " The New Yorker " - за историята му за американския затворнически остров Райкърс Айлънд и глада за книги на жителите му.В подкатегория " Фотография " отличени са фотографските екипи на " Reuters " и " Associated Press " - за фрагментите от нападението над Израел от " Хамас " и послевалата война в Газа, както и за пътя на мигрантите от Колумбия към Съединени американски щати.
В подкатегория " Аудио репортаж " наградата завоюва екипът на " The invisible institute " - за поредност, разказваща истории на закононарушения от ненавист в Чикато през 90-те години на предишния вес
Категория " Книги и музика "
В жанра " Фантастика " е отличена книгата " Нощна стража " (Night watch) на Джейн Ан Филипс.В жанра " Драма " наградата получи " Първично доверие " (Primary trust) от Ебони Бут.В жанра " История " победител е книгата " Без право на почтен живот: Борбите на чернокожите служащи в Бостън в епохата на Гражданската война " на Жаклин Джоунс.В жанра " Биография " притежател на премията е " Кинг: Живот " (King: A Life) на Джонатан Ейг.
В този род наградена е и книгата " Господин плебей, брачен партньор, брачна половинка: епично пътешестване от иго към независимост " (Master Slave Husband Wife: An Epic Journey from Slavery to Freedom) от Илън У.
В жанра " Мемоар или автобиография " победител е книгата на Кристина Ривера Гарза " Непобедимото лято на Лиляна: Търсенето на правдивост от една сестра " (Liliana’s Invincible Summer: A Sister’s Search for Justice).В жанра " Поезия " наградата сграбчи " Трипас: Поеми " (Tripas: Poems) на Брандън Сом.В жанра " General Nonfiction " премията отиде при " Един ден от живота на Абед Салама: анатомия на една йерусалимска покруса " (A Day in the Life of Abed Salama: Anatomy of a Jerusalem Tragedy) на създателя Нейтън Трал.В жанра " Музика " завоюва Адажио (Adagio For Wadada Leo Smith) от Тайшон Сори.
Преди да отговорим на този въпрос, дано хвърлим взор обратно в предишното и се пренесем Русия, каквато е доскоро повече от десетилетие.
През пролетта на 2012 година Владимир Путин усеща същински публичен напън, защото към оня миг към момента не упражнява толкоз жестоки репресии. Или най-малко очевидно не го прави.
Тогава в продължение на месеци по улиците на Москва и други градове се организират митинги против ръководството му след фалшифицираните парламентарни избори през декември предходната година.
Путин, на който му следва да постави клетва за трети президентски мандат, тогава се опасява от " цветни " революции - като Революцията на розите в Грузия през 2003 година, Оранжевата гражданска война в Украйна през 2004-2005 година - както и от други национални протести като Арабската пролет през 2010-2012 година, при която са свалени четирима диктатори.
До встъпването на Путин в служба през май 2012 година съветските управляващи толерират демонстрациите. Но когато уличните митинги избухват още веднъж, полицията арестува стотици хора.
На 20 юли Путин 2012 година подписва закон с ясна цел властта да " постави ръка " на неправителствените организации (НПО), които подозира, че стоят зад митингите против него. И се финансират от чужбина. Законът за " задграничните сътрудници " задължава всеки, който получава външно финансиране, да се записва като подобен сътрудник. Така въздействието на тези групи, които са гръбнакът на зараждащото се гражданско общество, разцъфнало през 90-те години на предишния век след разпадането на Съветския съюз, е предотвратено.
Една от първите групи, против които е ориентирана мярката, е " Мемориал ", учредена през реформаторските години на Михаил Горбачов, с цел да пази историческите данни за руските репресии и да отстоява правата на индивида. Следва стягане на режима, стигащо до прекаленост след началото на съветската война в Украйна.
През 2024 година управляващите в Грузия - считани за проруски, се пробват да наложат същото законодателство и в другояче устремилата се към участие в Европейски Съюз страна.
Пътят на законодателството за " задграничните сътрудници " е единствено една част от задълбочената поредност на Дейвид Хофман, отдадена на дикторите и техните мръсни секрети, които по всичко наподобява копират един от различен.
Дейвид Е. Хофман е член на публицистичната гилдия на " The Washington Post ". Преди това е бил заместник-главен редактор, задграничен редактор, сътрудник в Йерусалим, началник на московското бюро и сътрудник на Белия дом във вестника.
В началото на седмицата станаха ясни отличените с " Пулицър " за 2023 година - това е най-престижната премия в областта на публицистиката, литературата и музиката.
В своята поредност за " The Washington Post ", Хофман детайлно изследва новите технологии и тактиките, които властническите режими употребяват, с цел да потискат несъгласието в цифровия свят, и за това по какъв начин може да се води битка с тях.
Така да вземем за пример, в частта, в която споделя за противоречивия съветски закон, хронологично онагледява по какъв начин репресивното законодателство, ориентирано към ограничение на Неправителствени организации, се приема в най-малко 60 страни, а 96 други организират политики, ограничаващи активността на неправителствения бранш като постановат тромави условия за регистрация, свръхнаблюдение и упражняват тормоз.
" Вълната от репресивни ограничения предлага явен взор към титаничната битка сред демокрацията и авторитаризма. През последното десетилетие диктаторите сътвориха транснационални връзки, споделяйки способи, копирайки тактики и учейки се един от различен. Те намират нови способи да потискат свободата на словото и самостоятелната публицистика, да унищожават неправителствените организации, да заглушават инакомислието и да задушават рецензията ", споделя Хофман в един от отличените си с " Пулицър " материали.
Руският закон за " задграничните сътрудници " окачи вериги на шията на неправителствените организации, а по-късно и на самостоятелните публицисти и блогъри - всеки, който получи пари от чужбина, даже за една-единствена публикация на свободна процедура. Всички те бяха задължени да слагат етикет върху оповестените материали, в който се посочваше, че те са дело на " задграничен сътрудник ", което в Русия обичайно се свързва с шпионаж.
Когато доста организации отхвърлиха да изпълнят това обвързване, законът беше променен по този начин, че Министерството на правораздаването да може да ги впише в регистъра без тяхно единодушие. След това през 2015 година Русия добави нов закон, съгласно който всяка организация се дефинира като " нежелана ", в случай че държавното управление я сметне за опасност за националната сигурност - на процедура това е възбрана.
Една от по този начин обозначените организации беше фондация " Отворено общество ", основана от вложителя Джордж Сорос.
Азербайджан беше първата от някогашните руски републики, която копира съветския закон от 2012 година към две години по-късно. След това пристигнаха Таджикистан през 2014 година и Казахстан през 2015 година със закони, които директно лимитират задграничното финансиране на Неправителствени организации или внезапно усилват бюрократичните тежести за тях.
Последва Египет, който също сложи на прицел неправителствените организации. През 2013 година съдилищата осъдиха 43 чиновници на неправителствени организации, в това число американци, египтяни и европейци, доста от които задочно, по обвинявания в осъществяване на активност без нужното утвърждение на държавното управление.
При ръководството на президента Абдел Фатах ел-Сиси египетските управляващи замразяват активите на правозащитници, не разрешават им да пътуват в чужбина и постоянно ги викат на разпит по съмнения за " задгранично финансиране ". През 2019 година Египет въпреки всичко размени драконовския закон за Неправителствени организации от 2017 година с нов, само че резервира доста строги ограничавания при нарушение на неразбираемо дефинирани действия, които подкопават " националната сигурност ".
Китай, който в началото позволяваше на Неправителствени организации да съществуват в сива правна зона, зае по-твърда позиция след идването на Си Дзинпин на власт през 2012 година Докато Русия работеше краткотрайно с черни описи, Китай сътвори " бял ", отбелязва Хофман.
Си възнаграждава някои Неправителствени организации, чиито ползи утвърждава, само че по едно и също време с това се стреми да санкционира тези в чувствителни области като медиите, правата на индивида и религията.
И в България една партия - " Възраждане ", която поддържа искрено дейностите на режима в Москва, се пробва да прокара сходен закон - съвсем тъкмо копие на съветския.
Наградите " Пулицър " се присъждат от Колумбийския университет в Ню Йорк за журналистически материали в 15 категории и за достижения в киното, музиката и литературата в още 8. Тази година с изключение на поредицата на Дейвид Хофман за диктаторските режими и потискането на свободата, призове взеха и анализите от затворническата килия на съветския отстъпник и политически пандизчия на Путин - Владимир Кара-Мурза, следствие на бизнес империята на Илон Мъск, фрагменти от войната в Газа, един от които - на жена, оплакваща убитото си дете, обиколи интернет.
Ето и кои са за работата си през 2023 година:
Категория " Журналистика "
В подкатегория " Обществена активност " са наградени Джошуа Каплан, Джъстин Елиът, Брет Мърфи, Алекс Миерски и Кирстен Берг от " ProPublica " - за поредицата от материали за въздействие на богати хора във Върховния съд на Съединени американски щати, която довежда до първия признат етичен кодекс за държание на институциятаВ подкатегория " Breaking news репортаж " е отличено изданието " Lookout Santa Cruz ", основано в Калифорния - за отразяването на бедствията, сполетели щата през 2023 г.В подкатегория " проверяващ репортаж " е отличена Хана Драйер от " The New York Times " -- за поредност материали за детския мигрантски труд в Съединени американски щати.В подкатегория " Explanatory reporting " е отличена Сара Стилман от " The New Yorker " - за следствие за присъдите за ликвидиране в Съединени американски щати, в които измежду наказаните преобладават чернокожи гражданиВ подкатегория " Local reporting " спечелилите са Сара Конуей от " City Bureau " и Трина Рейнолдс-Тайлър от " The invisible institute " - за следствие за изчезнали чернокожи девойки и дами в Чикаго и расовата дискриминацияВ подкатегория " National Reporting " са отличени журналисите от организация " Reuters " - за поредност от мателиали за бизнес империята на Илон Мъск в автомобилостроенето и галактическите технологии, която докара до проверкиВ тази подкатегория спечелили са и публицистите от " The Washington Post " - за ролята на достъпа до автоматизирано огнестрелно оръжие и нещастията, свързани с това.
В подкатегория " International reporting " спечелили са публицистите от " The New York Times " - за отразяването на войната в ГазаВ подкатегория " Feature Writing " е отличена Кейти Енгелхарт, създател на публикация в " The New York Times " - за история, обвързвана с деменциятаВ подкатегория " Коментар " отличен е съветският опозиционер Владимир Кара-Мурза, колумнист в " The Washington Post " - за анализите му от килията в Русия, свързани с режима на Владимир Путин и бъдещето на страната.В подкатегория " Criticism " отличен е Джъстин Чанг от " Los Angeles Times " - за анализите му в областта на кинотоВ подкатегория " Editorial Writing " наградата сграбчи Дейвид Е. Хофман от " The Washington Post " - за историята, която описахме на диктаторските ръководства и борбата им против свободата на изразяванеВ подкатегория " илюстриран репортаж и коментар " отличен е Медар де ла Круз, помощник в " The New Yorker " - за историята му за американския затворнически остров Райкърс Айлънд и глада за книги на жителите му.В подкатегория " Фотография " отличени са фотографските екипи на " Reuters " и " Associated Press " - за фрагментите от нападението над Израел от " Хамас " и послевалата война в Газа, както и за пътя на мигрантите от Колумбия към Съединени американски щати.
В подкатегория " Аудио репортаж " наградата завоюва екипът на " The invisible institute " - за поредност, разказваща истории на закононарушения от ненавист в Чикато през 90-те години на предишния вес
Категория " Книги и музика "
В жанра " Фантастика " е отличена книгата " Нощна стража " (Night watch) на Джейн Ан Филипс.В жанра " Драма " наградата получи " Първично доверие " (Primary trust) от Ебони Бут.В жанра " История " победител е книгата " Без право на почтен живот: Борбите на чернокожите служащи в Бостън в епохата на Гражданската война " на Жаклин Джоунс.В жанра " Биография " притежател на премията е " Кинг: Живот " (King: A Life) на Джонатан Ейг.
В този род наградена е и книгата " Господин плебей, брачен партньор, брачна половинка: епично пътешестване от иго към независимост " (Master Slave Husband Wife: An Epic Journey from Slavery to Freedom) от Илън У.
В жанра " Мемоар или автобиография " победител е книгата на Кристина Ривера Гарза " Непобедимото лято на Лиляна: Търсенето на правдивост от една сестра " (Liliana’s Invincible Summer: A Sister’s Search for Justice).В жанра " Поезия " наградата сграбчи " Трипас: Поеми " (Tripas: Poems) на Брандън Сом.В жанра " General Nonfiction " премията отиде при " Един ден от живота на Абед Салама: анатомия на една йерусалимска покруса " (A Day in the Life of Abed Salama: Anatomy of a Jerusalem Tragedy) на създателя Нейтън Трал.В жанра " Музика " завоюва Адажио (Adagio For Wadada Leo Smith) от Тайшон Сори.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ