През последните седмици река Дунав поставя ежедневни рекорди за най-ниски

През последните седмици река Дунав слага ежедневни върхове за най-ниски водни равнища за съответния ден, засечено от 1941 година насам. Еколозите са обезпокоени, че нивото на реката е доста ниско от началото на годината и даже през всекидневно пълноводните пролетни месеци не съумя да доближи естественото си равнище и да зареди с вода влажните зони и местата за размножаване на множеството икономически скъпи типове риби. Статистиката сочи, че най-ниското равнище на реката е било на 8-и септември 2003 година, когато котата при Русе е била минус 73 см. Днешните коти са доста покрай този антирекорд и поради продължаващата суша в Централна Европа, изгледите за възстановяване на обстановката не са доста положителни. Минималните водни количества, регистрирани до момента при Русе за юли са 2441 куб. м/сек, до момента в който в края на юли 2022 година паднаха под 2000 куб.м/сек. По данни на Изпълнителна организация „ Проучване и поддържане на р. Дунав “ (ИАППД) през юли в българския сектор на реката са минали два пъти по-малко водни количества в съпоставяне със междинното многогодишно количество за месеца. „ Основните аргументи за засушаването и смяната във водния режим на Дунав са световните климатични промени, обезлесяването на басейна на реката и строителството на хиляди дребни и огромни водноелектрически централи по течението на реката и притоците ѝ. Снеговете в Алпите и Карпатите са все по-малко и се топят все по-рано всяка година. Наблюдава се и понижаване на пролетните дъждове в Централна Европа и Балканския полуостров, където са най-големите притоци на Дунав “, разяснява Стоян Михов, началник на стратегия „ Води “ във WWF. „ Силният напън за създаване на хидротехнически уреди за възстановяване на корабния трафик, както и обезлесяването, заплашват да доведат до необратимо заличаване на екосистемата на реката, както и на всички услуги, които тя ни дава “. Колониите водолюбиви птици изоставят гнездата си
Тази пролет равнището на Дунав не се качи задоволително, с цел да изпълни езерата с вода и да даде началото на размножителния сезон на стотици типове животни и растения. Това се случва за първи път от 2008 година, когато беше възобновена естествената връзка сред влажната зона на о-в Персин и Дунав. Напълно сухите езера объркаха колониите от къдроглави пеликани на острова, почнали да гнездят в очакване на водата. Постепенно обаче изоставиха гнездата си, атакувани от хищниците, които елементарно достъпиха колониите заради неналичието на вода. Тази година на острова не се излюпи нито едно пеликанче, а предходната година бяха регистрирани над 100. Сформираната през 2020 година смесена чаплово-корморанова колония в Мъртвото тресавище също беше изоставена. Дунавската скумрия понижава, а стопанският лов на риба е съвсем спрял
През май и юни екип от специалисти на WWF организира мониторинг на положението на дунавската скумрия (карагьоз). Ихтиолозите откриха с 90% по-малко яйца от екземпляри от типа, преминаващи през Дунав, спрямо предходните две години. Прогнозите са, че този фрапантен спад в размножаването може да окаже отрицателно въздействие върху улова на типа през идващите 3-4 години. Карагьозът е скъп рибарски обект както в Черно море, по този начин и в река Дунав. Мигриращ тип, сходно на есетрите, той навлиза в реката, с цел да се развъжда. Останалата част от живота си прекарва в солени води. Жизненият цикъл на типа е доста къс, рядко живее повече от 7-8 години. Част от рибите умират след размножаването си в Дунав, играейки значима роля в хранителната верига на реката. Запасите на карагьоз понижават през годините и той е включен в Списъка със застрашени типове на Международния съюз за отбрана на природата (IUCN), както и в Червената книга на България в категорията „ уязвим “.
Ниското равнище на реката, високите температури на водата и слабото течение, принуждават рибите да мигрират към по-дълбоките места, нормално надолу по течението. Слабият приток на разтворени частици вършат водата транспарантна, което разрешава рибите да виждат мрежите отдалеко и да ги заобикалят. Освен това мощната слънчева светлина, съпроводена с доста високата температура на водата, доближава до дъното на реката и провокира бурно развиване на дънни водорасли, които задръстват рибарските мрежи. Поради мощните слънчеви лъчи водораслите създават доста О2, който се събира в балончета и ги принуждава да се откъснат от речното дъно, да изплават на повърхността и да се понесат по течението. Те запълват риболовните мрежи, които по думите на риболовците „ стават като черги “ и е доста мъчно да бъдат изтеглени и почистени. Рискът от пожари нараства Сухите тръстикови масиви в пресъхналите крайдунавски блата и влажни зони са извънредно податливи на пожари. През септември 2021 година изгоря цялата растителност в блатото Кайкуша, а през май 2022 година – 80% от тази в блатото Калимок. Само съответната интервенция на пожарникарите и доброволците предотврати изгарянето на гнездящите там къдроглави пеликани. Криза в напояването
Три области от Дунавска Румъния остават без вода за напояване, заради ниските равнища на реката. В България напояването от река Дунав се оказа стопански неизгодно за поддръжка и последователно беше изоставено през 90-те години на предишния век. Проблеми за нуклеарната енергетика
По-голямата част от атомните централи в страните от някогашния социалистически блок са ситуирани по Дунав, употребявайки водите му за изстудяване на реакторите и превоз. През юли атомната централа в Пакш, Унгария разгласи, че работи с редуцирани мощности заради прекомерно високите водни температури и незадоволителните количества вода, а през 2003 година атомната централа в Черна вода, Румъния, е спряна, заради ниските равнища на река Дунав. Навигацията бедства
По течението на реката всекидневно засядат товарни кораби, а редица фериботни връзки са затворени. Освен стопански вреди и неудобства за локалното население, това води до обстановки на бедстващи екипажи, оставени на жегата при недобри условия, което крие опасности от трафик и развиване на други незаконни действия.

Всъщност ниското равнище не е нещо извънредно за Дунав поради големите размери вода, които минават през реката. Колебанията на равнището на реката през годината обикновено могат да доближат разлики от 6-7 метра. Години с ниски равнища е имало и преди, само че казусът е, че тази наклонност мощно зачестява през последните 2-3 десетилетия. Освен това режимът, в който се редуват високите и ниските равнища, се трансформира. Преди един век високите води на Дунава (т.нар. „ черешови води “) всекидневно са идвали през май. Тогава се случвало и размножаването на множеството риби. Днес най-високите води на Дунав идват през март и все по-рядко през април, надалеч преди черешите да узреят и когато водата е към момента прекомерно студена, с цел да стартира размножителния развой при рибите.