През последните седмици някои западни медийни заглавия се фокусираха върху

През последните седмици някои западни медийни заглавия се концентрираха върху комерсиалния остатък на Китай, представяйки го като опасност за промишленостите на Запада. Този разказ лишава интернационалната търговия от икономическия ѝ подтекст, трансформирайки един-единствен индикатор в щемпел за китайска икономическа експанзия.

И въпреки всичко, тази рамка разкрива по-малко за комерсиалните практики на Китай и повече за възходящото безпокойствие на Запада – безпокойствие за личната му икономическа жизнеспособност и осезаемо отвращение да се приспособява към световна система, която в миналото е подкрепял. Подобно съзнателно деформиране на естествената търговия в систематична опасност издава фундаментално неправилно пояснение на световната динамичност, подкрепено от възходящ „ недостиг на рационалност “.

Това, което се показва като угриженост за „ несъответствието “, в действителност е разпръскване от по-дълбоките структурни недостатъци на Запада. Вместо да се изправят против корените на личните си стопански провокации, някои западни коментатори трансфораха китайския остатък в изкупителна жертва.

„ Рекордният остатък “

Първо, „ рекордният остатък “ е селективен и подвеждащ индикатор за комерсиалната динамичност. Той явно пропуща търговията с услуги, където Китай регистрира недостиг, надхвърлящ 100 милиарда $ през първите 10 месеца на тази година. Това се случва макар западните политики, като да вземем за пример по-високите визови бариери за китайски студенти, които задушиха личния им експорт на просветителни артикули за Китай.

Западът също по този начин подценява обстоятелството, че всеобхватните западни ограничавания върху износа на високотехнологични артикули за Китай съставляват самоналожено ограничаване върху личната им търговия със артикули. И в двата случая Западът лимитира личните си конкурентни преимущества и по-късно упреква Китай за произлизащата от това комерсиална картина.

Нещо повече, търговията е продан във времето, освен през границите. Когато Китай изнася артикули, той постоянно реинвестира приходите, като купува задгранични облигации и акции, дава заеми и строи заводи в чужбина. Днешният остатък може да финансира утрешния импорт или вложения.

Второ, по този начин нареченият „ китайски остатък “ е всъщност „ световен остатък “. Продукт, „ създаден в Китай “, постоянно е олицетворение на световно съдействие, интегрирайки дизайн, съществени съставни елементи и технологии от Съединените щати, Европа, Азия и оттатък. Излишъкът на Китай отразява груповия избор на мултинационалните компании за успеваемост, надеждност и интегрирани индустриални екосистеми.

Според митнически данни, износът и вносът на предприятия с задгранични вложения са представлявали 29,3% от общата външна търговия на Китай през първите 11 месеца на 2025 година Търговията с преправка, която е тясно обвързвана с световното разделяне на труда, е представлявала 18,8%. Излишъкът на Китай освен е от изгода за личната му стопанска система, само че и подтиква производството, нововъведенията и заетостта другаде.

Трето, и най-иронично, Западът в този момент нападна самите правила, които е основал.

Международната търговия се реализира фундаментално, тъй като и двете страни печелят – принцип, въплътен в теорията за сравнителното преимущество. Тази доктрина, която рационализира световното разделяне на труда въз основа на относителните мощни страни, обезпечи основната икономическа аргументация, която трансформира Англия, Съединените щати и Германия в индустриални колоси и страни с продължителен остатък по време на техния промишлен напредък.

Днес обаче, когато Китай се издига въз основата на специализация и световно съдействие, неговият търговски остатък се показва като опасност. Това противоречие разкрива не проблем с комерсиалната доктрина, а рецесия на доверието в Запада.

Може би по-уместният въпрос е за какво Западът демонстрира толкоз дълбока тревога. Под повърхността дискомфортът на Запада произтича от нежеланието му да се изправи пред личните си стопански проблеми. В продължение на десетилетия той аутсорсваше производството, даваше приоритет на краткосрочните финансови облаги и пренебрегваше индустриалното възобновяване. По-лесно е да кажат „ нечестна игра “, в сравнение с да се изправят пред суровите истини.

Китай не се стреми към търговски остатък.

Всъщност, на последните основни политически срещи беше очебийно, че стимулирането на вътрешното търсене е главен приоритет за напредък.

Тази стратегическа смяна е подкрепена от непрекъснати, съответни старания за разширение на вноса, с цел да се реализира по-балансирана търговия. Например, като първото в света ревю на национално равнище, Международното ревю за импорт в Китай (China International Import Expo) се утвърди като световно публично богатство с кумулативни планувани покупко-продажби, надхвърлящи 580 милиарда $ през осемте си сесии. То показва големия капацитет на китайския пазар.

Тъй като втората по величина стопанска система в света се измества към по-голямо ползване, това съставлява възходяща пазарна опция. От нея западните бизнеси биха могли да се възползват, в случай че техните държавни управления изберат съдействие пред ограничавания.

В последна сметка „ ужасът “ от китайския остатък е оглушително разпръскване от императива на самоанализа. Належащото предизвикателство пред Запада не се крие в комерсиалния му баланс, а в недостига на рационалност – в събирането на храброст да се изправи против неуместните истини, да схване далновидна визия и да активизира политическата воля, нужна за възкръсване на личните стопански основи.

Xinhua/Превод:SafeNews