Бюджет 2026: Нужни са стимули за иновации и растеж вместо нова тежест върху труда
През последните седмици дебатът за обществените финанси звучи значително като елементарна математическа задача. Има някакъв минус в бюджета и всички се чудят по какъв начин механически да се покрие дефицитът. Едни желаят да се режат разноски, други желаят да се подвигат налози и изобщо целият спор върви по линията на „ закърпването “, без да се регистрира по какъв начин всичко това би повлияло на стопанската система. Безспорно проблем с бюджета има, само че евентуалните ограничения би трябвало да се преглеждат в по-широка повърхност, отчитайки резултатите върху продуктивните фактори в стопанската система, освен това – в средносрочен и дълготраен небосвод.
Точно в тази посока е концепцията, споделена тази седмица от вицепремиера Томислав Дончев, за данъчен тласък за вложенията в научна и развойна активност. От фискална позиция тази мярка не е в областта на „ закърпването “ на бюджета, само че в действителност това е късмет да се даде подтик на вложенията в страната и надлежно на икономическия напредък. Не инцидентно тази концепция участва както в алтернативния бюджет на ИПИ за 2025 година, по този начин и в оповестената преди година бяла книга „ Отключване на растежа: пътят напред след изборите “ (ИПИ, 2024 г.).
България съумява към този момент близо 20 година да поддържа ниската данъчната тежест върху фирмите, само че без да търси спомагателни ограничения за поддръжка на вложенията. Именно равнището на частни вложения в стопанската система, наред с корупцията и недоразуменията в правосъдната система, е една от главните разграничителни линии с сполучливите страни в региона на Централна и Източна Европа. Инвестиционната интензивност не може да се отключи единствено с данъчни ограничения, само че може да бъде подтиквана с механизма на бърза амортизация (100% в първата година за машини и съоръжение, транспортни средства, компютри и софтуер) и данъчен тласък за разноски за нововъведения и развойна дейност (признаване в двоен размер при установяване на данъчния финансов резултат). Казано в резюме – фирмите, които влагат в по-голяма работливост и/или отделят средства за развойна активност и нововъведения, да получат данъчна отстъпка.
Точно в противоположната посока на тази философия е натискът за нарастване на осигурителната тежест. Увеличението на вноската за пенсия с 3 прочие пункта ще удари върху разполагаемия приход на семействата в страната и ще накаже полагането на труд. Подобна политика има за цел само да се закърпи бюджета – работещите да платят за подаръците на политиците, без по никакъв метод да се регистрира резултатът върху икономическия напредък и тласъците за основаване на добре платени работни места „ на ярко “.
Опитът демонстрира, че когато пазарът на труда е в положително здраве, приходите в хазната от облагането на работещите са високи. Това се следи и тази година – към август работещите са внесли 1,7 милиарда лева повече обществени и здравноосигурителни вноски и над 700 млн. лева спомагателен налог върху приходите (спрямо август 2024 г.). По всичко проличава, че и двата приходоизточника ще реализиран задачата, сложена им в рамката на признатия бюджет – да се отчетат най-високи доходи (като дял от БВП) от облагане на приходи и обществени и здравни осигуровки в последните две десетилетия.
Продуктивната част от стопанската система в действителност заплаща своя дял в бюджета. И в случай че положителното положение на пазара на труда носи рекордни доходи, то данъчният тласък за вложения и развойна активност също може да поддържа бюджета през повече продуктивност и напредък. В този ред на мисли и ограниченията за ограничение на растежа на разноските за личен състав в страната не са самоцелни, само в посока да се спестят пари. Структурният резултат в посока ограничение на непродуктивни разноски, които не водят до напредък, и повишение на успеваемостта посредством по-умно потребление на човешките запаси в администрацията и въобще в публичния бранш, са по-важни от елементарното „ връзване “ на бюджетното салдо в една съответна година.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
Бюджет 2026 държавен бюджет бюджетен недостиг тласъци за напредък тласъци за нововъведения осигурителна тежест данъчно-осигурителна тежест
Точно в тази посока е концепцията, споделена тази седмица от вицепремиера Томислав Дончев, за данъчен тласък за вложенията в научна и развойна активност. От фискална позиция тази мярка не е в областта на „ закърпването “ на бюджета, само че в действителност това е късмет да се даде подтик на вложенията в страната и надлежно на икономическия напредък. Не инцидентно тази концепция участва както в алтернативния бюджет на ИПИ за 2025 година, по този начин и в оповестената преди година бяла книга „ Отключване на растежа: пътят напред след изборите “ (ИПИ, 2024 г.).
България съумява към този момент близо 20 година да поддържа ниската данъчната тежест върху фирмите, само че без да търси спомагателни ограничения за поддръжка на вложенията. Именно равнището на частни вложения в стопанската система, наред с корупцията и недоразуменията в правосъдната система, е една от главните разграничителни линии с сполучливите страни в региона на Централна и Източна Европа. Инвестиционната интензивност не може да се отключи единствено с данъчни ограничения, само че може да бъде подтиквана с механизма на бърза амортизация (100% в първата година за машини и съоръжение, транспортни средства, компютри и софтуер) и данъчен тласък за разноски за нововъведения и развойна дейност (признаване в двоен размер при установяване на данъчния финансов резултат). Казано в резюме – фирмите, които влагат в по-голяма работливост и/или отделят средства за развойна активност и нововъведения, да получат данъчна отстъпка.
Точно в противоположната посока на тази философия е натискът за нарастване на осигурителната тежест. Увеличението на вноската за пенсия с 3 прочие пункта ще удари върху разполагаемия приход на семействата в страната и ще накаже полагането на труд. Подобна политика има за цел само да се закърпи бюджета – работещите да платят за подаръците на политиците, без по никакъв метод да се регистрира резултатът върху икономическия напредък и тласъците за основаване на добре платени работни места „ на ярко “.
Опитът демонстрира, че когато пазарът на труда е в положително здраве, приходите в хазната от облагането на работещите са високи. Това се следи и тази година – към август работещите са внесли 1,7 милиарда лева повече обществени и здравноосигурителни вноски и над 700 млн. лева спомагателен налог върху приходите (спрямо август 2024 г.). По всичко проличава, че и двата приходоизточника ще реализиран задачата, сложена им в рамката на признатия бюджет – да се отчетат най-високи доходи (като дял от БВП) от облагане на приходи и обществени и здравни осигуровки в последните две десетилетия.
Продуктивната част от стопанската система в действителност заплаща своя дял в бюджета. И в случай че положителното положение на пазара на труда носи рекордни доходи, то данъчният тласък за вложения и развойна активност също може да поддържа бюджета през повече продуктивност и напредък. В този ред на мисли и ограниченията за ограничение на растежа на разноските за личен състав в страната не са самоцелни, само в посока да се спестят пари. Структурният резултат в посока ограничение на непродуктивни разноски, които не водят до напредък, и повишение на успеваемостта посредством по-умно потребление на човешките запаси в администрацията и въобще в публичния бранш, са по-важни от елементарното „ връзване “ на бюджетното салдо в една съответна година.
Източник: Институт за пазарна стопанска система
Бюджет 2026 държавен бюджет бюджетен недостиг тласъци за напредък тласъци за нововъведения осигурителна тежест данъчно-осигурителна тежест
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ