Съдебната система - неефективност, но на висока цена
През последните повече от две десетилетия напъните за преустройване на правосъдната власт в България одобряваха изразително две посоки, и двете за възстановяване на вътрешните за системата недостатъци. Едната посока бе одобряване независимостта на съдиите като бъдат овластени сами да вземат решение своите кариерни и организационни въпроси. Не бе реализиран заложеният за системите със правосъден съвет резултат. Второто направление бе да бъдат предпазени от всевластието на основния прокурор редовите прокурори. И тук се реализираха частични и най-вече на нормативно равнище резултати. Докато траеха тези процеси средата вътре в системата се промени заради разнообразни фактори, промяна на поколенията, трайно и продължаващо покачване на възнагражденията, съпроводено със доста понижаване на натовареността по места. Така като краен резултат положението на правосъдната власт за българската страна се намира в позиция, в която наложително да бъдат овластени тези, които може би не желаят осъзнато това и нямат самодейно държание в тези процеси. Междувременно бе реализиран нецеленият, само че присъщ и за други постсоциалистически страни резултат – неефективност на системата на висока цена, вътрешноведомствена бездейност и заплащане през държавния бюджет от самите жители на от ден на ден и повече разноски – над 1,2 милиарда лв. за тази година. Държавните такси също са повече тарифни като за тип услуга, без акцентът да е на достъпът, качеството и срочността.
Очевиден е въпросът за ориентиране на обществения спор и старания към това по какъв начин да бъде преуреден въпросът за бюджета на правосъдната власт. Ключова роля в това начинание може да се търси в три посоки. Единият вид би бил през разнообразни институционални и властови фигури през Народното събрание, министърът на правораздаването, самият Висш правосъден съвет. Втора опция също по този начин е през провеждането на административни политики в съответни области като ефикасното ръководство на ресурсите от правосъдния съвет чрез равномерната натовареност, географското разположение на съдилищата и структурите на прокуратурата /съдебна карта/, последващото от това прекрояване на щата /нулеви години за постъпване в системата, състезания единствено за покачване, целево и резултатно вложение на финансовите разноски. Третият метод допуска нормативно развиване на рамката за бюджета на правосъдната власт до равнище устройствени за правосъдната власт закони.
Съгласно настоящите текстове на Конституцията, в член 117, алинея 3 е заложен правилото на автономия на бюджета на правосъдната власт. В компетентността на пленума на правосъдния съвет е да приема плана на бюджета и да ръководи недвижимите парцели на правосъдната власт – член 130а, алинея 2, т. 1 и т. 6 /с оглед РКС № 13 по КД 1/2024/. От своя страна в осъществяване на член 130в, т. 1 министърът на правораздаването предлага план на бюджет на правосъдната власт и го внася във Висш съдебен съвет.
За да се потърси уместно решение на казуса с възходящия, само че неефективно разходван бюджет на правосъдната власт вероятен метод би било да бъдат изследвани допустимите граници на интервенция на обособените основни конституционни участници в този развой. Първо по значимост е Народното събрание, само че на процедура, въпреки и да гласоподава Закона за държавния бюджет и да изслушва годишните отчети на органите на правосъдната власт, ролята му е периферна. Така едно от разклоненията на държавната власт – това на законодателната – е по-скоро пасивно в тези процеси.
През годините министърът на правораздаването е имал повече пълномощия по бюджетните въпроси, включително и във връзка с имуществото на правосъдната власт.
Исторически нормативно този развой се е развил по следния ред:
Първоначално пълномощията на министъра на правораздаването нямат своята конституционна уредба. Това дава съображение за голям брой спорни позволения на законово равнище през годините и последвала от това процедура на Конституционния съд. Едва през 2006 година, с третата корекция на Основния закон, в член 130а, сегашен член 130в, се вкарват пълномощия, които вменяват отговорност на изпълнителната власт над бюджета на правосъдната власт. Тези пълномощия са лимитирани точно до предлагането за бюджет на правосъдната власт до Висш съдебен съвет както и ръководството на имуществото на правосъдната власт. През 2015 година с петата корекция на Конституцията бе отнето ръководството на правосъдното имущество и трансферирано към правосъдния съвет.
Ключово в тази област е Решение № 8 от 2007 по КД 5/2007 година на Конституционния съд. То е по искане на основния прокурор по отношение на обсега и наличието на пълномощията на министъра на правораздаването да „ ръководи имуществото на правосъдната власт “. Конституционното дело на пръв взор извежда тривиални за правото разбирания като обсега на имуществото, третирайки го като цялост от права и отговорности, прочитът на наредбата на член 130а, алинея 2 в подтекста на всички относими конституционни правила. Интересно обаче за отношението самостоятелност на правосъдната власт – бюджет на правосъдната власт е разбирането, че при възлагането на министъра на правораздаването като член на Министерския съвет да ръководи имуществото на правосъдната власт (чл. 130а, алинея 2 от Конституцията) ръководството би трябвало да се съобрази с член 18, алинея 6 от Конституцията и да бъде в полза на жителите и обществото. Наред с това то би трябвало да е и в сходство с другите разпореждания на Конституцията (аргумент от член 105, алинея 1 от нея). (…) Интересите на жителите и обществото постановат построяването на самостоятелна правосъдна власт при открития от член 8 от Конституцията принцип за разделяне на управляващите. (…) Всичко това значи, че ръководството на имуществото на правосъдната власт от министъра на правораздаването е ръководство при нужния баланс и спазване на нейната самостоятелност. То се разгръща върху това предоставено й от страната имущество, при което не се пречи на ефикасното практикуване на нейните функционалности и не се визира независимостта й.
От този тълкувателен текст в претекстовете на решението могат да бъдат изведени три правилото, които дават съображение за преосмисляне на отношението бюджет на правосъдната власт – самостоятелност на правосъдната власт:
ползите на жителите и обществото са водещи при построяването на правосъдната власт, т.е. съществуването и действието на правосъдната власт не може да бъде самоцел за самата система,
търсенето на баланс, в това число и слагане на лимити на разноските на правосъдната власт,
вероятната интервенция на изпълнителната власт е въпреки всичко позволена по бюджетни въпроси стига да не пречи на функционалностите и независимостта на правосъдната власт.
Диспозитивът на тълкувателното решение удостоверява този смисъл. С анулацията на въпросните пълномощия за дълъг интервал от време, към този момент 9 години, тази тематика е оставена в предишното. Нарасналият неведнъж бюджет на правосъдната власт обаче следва да изведе на напред във времето още веднъж тематиката.
В умозаключение
Казано в резюме огромният въпрос е да бъде напусната територията на вътрешноведомственото „ одобряване независимостта на правосъдната власт “ и връщане към това обществото да има успеваемост от работата на правосъдната власт на рационална за бюджета на страната цена. Без тези благоприятни условия приетото самоуправление на правосъдната власт би се трансформирало в безграничен от никакви правила, процедури и правила клон на държавната власт, който самичък по себе си е безотговорен и безграничен. А това изисква най-малко преформулиране на границите на понятието „ правосъдната власт има независим бюджет “ – член 117, алинея 3 от Конституцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Очевиден е въпросът за ориентиране на обществения спор и старания към това по какъв начин да бъде преуреден въпросът за бюджета на правосъдната власт. Ключова роля в това начинание може да се търси в три посоки. Единият вид би бил през разнообразни институционални и властови фигури през Народното събрание, министърът на правораздаването, самият Висш правосъден съвет. Втора опция също по този начин е през провеждането на административни политики в съответни области като ефикасното ръководство на ресурсите от правосъдния съвет чрез равномерната натовареност, географското разположение на съдилищата и структурите на прокуратурата /съдебна карта/, последващото от това прекрояване на щата /нулеви години за постъпване в системата, състезания единствено за покачване, целево и резултатно вложение на финансовите разноски. Третият метод допуска нормативно развиване на рамката за бюджета на правосъдната власт до равнище устройствени за правосъдната власт закони.
Съгласно настоящите текстове на Конституцията, в член 117, алинея 3 е заложен правилото на автономия на бюджета на правосъдната власт. В компетентността на пленума на правосъдния съвет е да приема плана на бюджета и да ръководи недвижимите парцели на правосъдната власт – член 130а, алинея 2, т. 1 и т. 6 /с оглед РКС № 13 по КД 1/2024/. От своя страна в осъществяване на член 130в, т. 1 министърът на правораздаването предлага план на бюджет на правосъдната власт и го внася във Висш съдебен съвет.
За да се потърси уместно решение на казуса с възходящия, само че неефективно разходван бюджет на правосъдната власт вероятен метод би било да бъдат изследвани допустимите граници на интервенция на обособените основни конституционни участници в този развой. Първо по значимост е Народното събрание, само че на процедура, въпреки и да гласоподава Закона за държавния бюджет и да изслушва годишните отчети на органите на правосъдната власт, ролята му е периферна. Така едно от разклоненията на държавната власт – това на законодателната – е по-скоро пасивно в тези процеси.
През годините министърът на правораздаването е имал повече пълномощия по бюджетните въпроси, включително и във връзка с имуществото на правосъдната власт.
Исторически нормативно този развой се е развил по следния ред:
Първоначално пълномощията на министъра на правораздаването нямат своята конституционна уредба. Това дава съображение за голям брой спорни позволения на законово равнище през годините и последвала от това процедура на Конституционния съд. Едва през 2006 година, с третата корекция на Основния закон, в член 130а, сегашен член 130в, се вкарват пълномощия, които вменяват отговорност на изпълнителната власт над бюджета на правосъдната власт. Тези пълномощия са лимитирани точно до предлагането за бюджет на правосъдната власт до Висш съдебен съвет както и ръководството на имуществото на правосъдната власт. През 2015 година с петата корекция на Конституцията бе отнето ръководството на правосъдното имущество и трансферирано към правосъдния съвет.
Ключово в тази област е Решение № 8 от 2007 по КД 5/2007 година на Конституционния съд. То е по искане на основния прокурор по отношение на обсега и наличието на пълномощията на министъра на правораздаването да „ ръководи имуществото на правосъдната власт “. Конституционното дело на пръв взор извежда тривиални за правото разбирания като обсега на имуществото, третирайки го като цялост от права и отговорности, прочитът на наредбата на член 130а, алинея 2 в подтекста на всички относими конституционни правила. Интересно обаче за отношението самостоятелност на правосъдната власт – бюджет на правосъдната власт е разбирането, че при възлагането на министъра на правораздаването като член на Министерския съвет да ръководи имуществото на правосъдната власт (чл. 130а, алинея 2 от Конституцията) ръководството би трябвало да се съобрази с член 18, алинея 6 от Конституцията и да бъде в полза на жителите и обществото. Наред с това то би трябвало да е и в сходство с другите разпореждания на Конституцията (аргумент от член 105, алинея 1 от нея). (…) Интересите на жителите и обществото постановат построяването на самостоятелна правосъдна власт при открития от член 8 от Конституцията принцип за разделяне на управляващите. (…) Всичко това значи, че ръководството на имуществото на правосъдната власт от министъра на правораздаването е ръководство при нужния баланс и спазване на нейната самостоятелност. То се разгръща върху това предоставено й от страната имущество, при което не се пречи на ефикасното практикуване на нейните функционалности и не се визира независимостта й.
От този тълкувателен текст в претекстовете на решението могат да бъдат изведени три правилото, които дават съображение за преосмисляне на отношението бюджет на правосъдната власт – самостоятелност на правосъдната власт:
ползите на жителите и обществото са водещи при построяването на правосъдната власт, т.е. съществуването и действието на правосъдната власт не може да бъде самоцел за самата система,
търсенето на баланс, в това число и слагане на лимити на разноските на правосъдната власт,
вероятната интервенция на изпълнителната власт е въпреки всичко позволена по бюджетни въпроси стига да не пречи на функционалностите и независимостта на правосъдната власт.
Диспозитивът на тълкувателното решение удостоверява този смисъл. С анулацията на въпросните пълномощия за дълъг интервал от време, към този момент 9 години, тази тематика е оставена в предишното. Нарасналият неведнъж бюджет на правосъдната власт обаче следва да изведе на напред във времето още веднъж тематиката.
В умозаключение
Казано в резюме огромният въпрос е да бъде напусната територията на вътрешноведомственото „ одобряване независимостта на правосъдната власт “ и връщане към това обществото да има успеваемост от работата на правосъдната власт на рационална за бюджета на страната цена. Без тези благоприятни условия приетото самоуправление на правосъдната власт би се трансформирало в безграничен от никакви правила, процедури и правила клон на държавната власт, който самичък по себе си е безотговорен и безграничен. А това изисква най-малко преформулиране на границите на понятието „ правосъдната власт има независим бюджет “ – член 117, алинея 3 от Конституцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ