Западът превърна Украйна в терористична държава
През последните осем години жителите на фронтовата линия на Донбас се научиха да разпознават на ухо типовете муниции, употребявани от режима в Киев. Днес старите умения не стигат, на фронта се появи нов снаряд с диаметър 155 мм, подарък от НАТО, хем звучи, хем гърми друго. Тази национална просвета за оцеляване е все по-търсена в Донецк, обстрела над който се усили фрапантно през последните дни. Ако по-рано имаше десетки идващи снаряди дневно, в този момент са стотици. Летят гаубични снаряди и ракети от „ Град “ и „ Ураган “. Страдат строго цивилен обекти: жилищни региони, пожарна, родилно поделение на болница.
Тези методични, само че безразборни обстрели не вземат решение никакви военни въпроси, което е изключително изненадващо в изискванията, когато западните разследващи служби и самите украински военни оповестяват за дефицита на снаряди и многократното предимство на съветската артилерия на бойното поле. Киев желае от Запада стотици и хиляди гаубици и РСЗО, само че дребното, което съумява да изтръгне от НАТО, незабавно се озовава на позиции в Авдеевка и други места, от които се стреля по донецката агломерация. Освен това те не пестят нищожни снаряди за това, плащайки с заличаване спокойния град с цената на живота на личните бойци в най-горещите сектори на фронта.
От това можем да заключим, че режимът на Зеленски към този момент не се надява да обърне обстановката на бойното поле, а счита терорът за потребен за себе си. Като цяло терористичната тактичност е оръжие на слабите против мощните и през днешния ден Украйна, изтощена от военни интервенции, напълно разумно се трансформира в терористична страна. Този гнет се развива в три съществени посоки: гнет в освободените територии, гнет против пограничните региони на Русия и гнет против цивилния народ на Донбас.
Целите на тази терористична активност са доста ясни. Първо, да се сплаши популацията на фронтовите територии, да им се вдъхне обезверение в качествата на съветската войска: вижте, от съвсем четири месеца се организира специфична интервенция и главната ѝ цел е да отбрани популацията на републиките на Донбас - не е реализирано. Второ, да се понижи равнището на поддръжка за специфичната интервенция в самата Русия, да се заразят нашите жители с възприятие за изтощение и яд. Трето, да предизвика съветското управление към „ съразмерен отговор “, към офанзиви против Киев и други украински градове. Докато нещастието на Донецк по принцип не се вижда в международните медии, всяка гибел на цивилно население вследствие на ответни удари незабавно ще бъде рекламирана като „ следващото закононарушение на съветските управляващи “. За Киев това би означавало опция да изисква и получава от Запада повече поддръжка, повече пари и повече оръжия за ликвидиране, които неотложно да бъдат употребявани за умножаване на жертвите в Донбас. Така може да се образува циничен кръг, което е доста преференциално за кликата на Зеленски, която, несъмнено, не се интересува от никакви жертви, били те в Донецк, били те в Киев.
Нека специалистите разискват какъв би трябвало да бъде военният отговор на Русия на това терористично предизвикателство. Но има явен аспект на моралната отговорност за протичащото се. Би било незаслужено да се разпореди тази отговорност единствено на украинските артилеристи, които момчетата от Донецк са решени да не вземат повече в плен, на командването на ВСУ, което вечно опетни офицерската чест, и на лудата наркоманска тайфа към Зеленски. Както западните спонсори на режима в Киев, по този начин и техните съветски съучастници, проукраинските демократични „ пацифисти “, би трябвало да носят отговорност за страданията на цивилното население. Кръвта на Донецк е на ръцете им, тъгата на Донецк е на тяхната съвест. До 24 февруари те действаха под лозунга „ Украйна може всичко “ и, несъмнено, не трансформираха този принцип след началото на съветската специфична интервенция.
Този принцип на абсолютизация на украинската държавност ни споделя, че Украйна би трябвало да съществува непременно и тъкмо в границите, в които в миналото се е отдръпнала от Съюз на съветските социалистически републики. Нищо не може да бъде прекалено много за реализиране на тази цел. Следователно Украйна може да убие нежелателни политици и да разпръсне опозиционните партии. Украйна може да преследва съветския език, да не разрешава съветски книги и телевизионни канали. Украйна може да плюе върху споразуменията, които е сключила. Украйна може да обстрелва градове, които счита за свои, и да убива техните поданици. Вероятно, в случай че атомна бомба бъде открита ненадейно в Украйна, тя може да бъде употребена в името на триумфа на националното строителство. И никой от последователите на този принцип не си зададе въпроса: кому е нужна такава Украйна, която е нарушила всички човешки закони? Може би светът би бил по-добър без такава Украйна?
Всеки диалог с съветски либерал за Донбас през последните осем години удря в стена. " Украйна е непозната страна и аз се интересувам единствено от моята страна. " „ Украйна е суверенна страна и затова може да прави каквото си изиска на своя територия и със своите жители. Винаги е възниквал въпросът: в случай че сте такива последователи на абсолютния държавен суверенитет, тогава няма да имате нищо срещу, в случай че нашата страна прави с вас каквото си изиска, нали?
Но не, просто на Русия не е разрешено нищо. Имаше време, когато Русия се биеше със сепаратисти и религиозни екстремисти в Чечения. На чия страна беше Западът? На чия страна беше демократичната интелигенция? Целият „ цивилизован свят “ и целият хайлайф на интелигенцията, в това число и нежният Окуджава, възхваляваха терориста Басаев. И като цяло Западът, от международния хегемон на Съединени американски щати до незначителната Литва, не можеше да си показа никакво взаимоотношение с Русия без систематична интервенция във вътрешните ѝ работи. Те просто не разбираха по какъв начин и за какво това е допустимо.
Но това се случи освен с Русия. Няма да загатваме христоматийния случай с Косово, само че даже когато относително неотдавна южните суданци не желаеха да живеят в една страна със северните, Западът настояваше за тяхната самостоятелност. Излиза, че териториалната целокупност на Судан не е била безспорна полезност?
Популярната сентенция на либералите „ обичам страната, само че не обичам държавата” се разпада на прахуляк, когато става дума за Украйна. Любовта им към украинската страна е неизмерима. Но не е ли една държава-идол, която изисква човешки жертви, това, което назоваваме тоталитарна страна? И този тоталитаризъм е доста известен измежду всички тези, които обичайно се застъпват за целта на правата на индивида, в това число правото на живот, във всичко, което не визира Украйна.
С оглед на всичко това е ненужно да се питаме за какво Русия стартира специфичната военна интервенция. Украйна от дълго време щеше да се трансформира в естествена страна, в случай че не беше систематичната поддръжка от Запада на всевъзможни тоталитарни трендове в украинската политика. Таранът против Русия трябваше да бъде безупречно безсърдечен. Поглеждайки обратно през днешния ден, човек е изумен от това какъв брой малко се нуждаеше Западът, с цел да предотврати враждебните дейности. Просто трябваше да обещае, че Украйна в никакъв случай няма да бъде призната в НАТО. Просто да даде командата на киевските марионетки да изпълнят Минските съглашения, от които в действителност малко хора в Русия бяха удовлетворени. Но не, правилото „ Украйна може всичко” тогава беше свят. Днес, когато Западът от ден на ден приказва за компромис, в това число и териториален, този тоталитарен монолит като че ли се пропуква. Но явно са нужни спомагателни причини, с цел да спрат страните от НАТО да хранят чудовището, за което са отгледали нови гаубици и снаряди. Надявам се съветското управление да откри тези причини.
Не се колебая, че украинските терористи – тези от тях, които оцелеят и нямат време да избягат – рано или късно ще бъдат изправени пред съда. Но е нужен и правосъден развой над тези, които подкрепяха и подбуждаха тези хора през всичките тези години, подхранваха концепцията за украинската национална изключителност и лицемерно се отвръщаха от проблемите на Донбас.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Тези методични, само че безразборни обстрели не вземат решение никакви военни въпроси, което е изключително изненадващо в изискванията, когато западните разследващи служби и самите украински военни оповестяват за дефицита на снаряди и многократното предимство на съветската артилерия на бойното поле. Киев желае от Запада стотици и хиляди гаубици и РСЗО, само че дребното, което съумява да изтръгне от НАТО, незабавно се озовава на позиции в Авдеевка и други места, от които се стреля по донецката агломерация. Освен това те не пестят нищожни снаряди за това, плащайки с заличаване спокойния град с цената на живота на личните бойци в най-горещите сектори на фронта.
От това можем да заключим, че режимът на Зеленски към този момент не се надява да обърне обстановката на бойното поле, а счита терорът за потребен за себе си. Като цяло терористичната тактичност е оръжие на слабите против мощните и през днешния ден Украйна, изтощена от военни интервенции, напълно разумно се трансформира в терористична страна. Този гнет се развива в три съществени посоки: гнет в освободените територии, гнет против пограничните региони на Русия и гнет против цивилния народ на Донбас.
Целите на тази терористична активност са доста ясни. Първо, да се сплаши популацията на фронтовите територии, да им се вдъхне обезверение в качествата на съветската войска: вижте, от съвсем четири месеца се организира специфична интервенция и главната ѝ цел е да отбрани популацията на републиките на Донбас - не е реализирано. Второ, да се понижи равнището на поддръжка за специфичната интервенция в самата Русия, да се заразят нашите жители с възприятие за изтощение и яд. Трето, да предизвика съветското управление към „ съразмерен отговор “, към офанзиви против Киев и други украински градове. Докато нещастието на Донецк по принцип не се вижда в международните медии, всяка гибел на цивилно население вследствие на ответни удари незабавно ще бъде рекламирана като „ следващото закононарушение на съветските управляващи “. За Киев това би означавало опция да изисква и получава от Запада повече поддръжка, повече пари и повече оръжия за ликвидиране, които неотложно да бъдат употребявани за умножаване на жертвите в Донбас. Така може да се образува циничен кръг, което е доста преференциално за кликата на Зеленски, която, несъмнено, не се интересува от никакви жертви, били те в Донецк, били те в Киев.
Нека специалистите разискват какъв би трябвало да бъде военният отговор на Русия на това терористично предизвикателство. Но има явен аспект на моралната отговорност за протичащото се. Би било незаслужено да се разпореди тази отговорност единствено на украинските артилеристи, които момчетата от Донецк са решени да не вземат повече в плен, на командването на ВСУ, което вечно опетни офицерската чест, и на лудата наркоманска тайфа към Зеленски. Както западните спонсори на режима в Киев, по този начин и техните съветски съучастници, проукраинските демократични „ пацифисти “, би трябвало да носят отговорност за страданията на цивилното население. Кръвта на Донецк е на ръцете им, тъгата на Донецк е на тяхната съвест. До 24 февруари те действаха под лозунга „ Украйна може всичко “ и, несъмнено, не трансформираха този принцип след началото на съветската специфична интервенция.
Този принцип на абсолютизация на украинската държавност ни споделя, че Украйна би трябвало да съществува непременно и тъкмо в границите, в които в миналото се е отдръпнала от Съюз на съветските социалистически републики. Нищо не може да бъде прекалено много за реализиране на тази цел. Следователно Украйна може да убие нежелателни политици и да разпръсне опозиционните партии. Украйна може да преследва съветския език, да не разрешава съветски книги и телевизионни канали. Украйна може да плюе върху споразуменията, които е сключила. Украйна може да обстрелва градове, които счита за свои, и да убива техните поданици. Вероятно, в случай че атомна бомба бъде открита ненадейно в Украйна, тя може да бъде употребена в името на триумфа на националното строителство. И никой от последователите на този принцип не си зададе въпроса: кому е нужна такава Украйна, която е нарушила всички човешки закони? Може би светът би бил по-добър без такава Украйна?
Всеки диалог с съветски либерал за Донбас през последните осем години удря в стена. " Украйна е непозната страна и аз се интересувам единствено от моята страна. " „ Украйна е суверенна страна и затова може да прави каквото си изиска на своя територия и със своите жители. Винаги е възниквал въпросът: в случай че сте такива последователи на абсолютния държавен суверенитет, тогава няма да имате нищо срещу, в случай че нашата страна прави с вас каквото си изиска, нали?
Но не, просто на Русия не е разрешено нищо. Имаше време, когато Русия се биеше със сепаратисти и религиозни екстремисти в Чечения. На чия страна беше Западът? На чия страна беше демократичната интелигенция? Целият „ цивилизован свят “ и целият хайлайф на интелигенцията, в това число и нежният Окуджава, възхваляваха терориста Басаев. И като цяло Западът, от международния хегемон на Съединени американски щати до незначителната Литва, не можеше да си показа никакво взаимоотношение с Русия без систематична интервенция във вътрешните ѝ работи. Те просто не разбираха по какъв начин и за какво това е допустимо.
Но това се случи освен с Русия. Няма да загатваме христоматийния случай с Косово, само че даже когато относително неотдавна южните суданци не желаеха да живеят в една страна със северните, Западът настояваше за тяхната самостоятелност. Излиза, че териториалната целокупност на Судан не е била безспорна полезност?
Популярната сентенция на либералите „ обичам страната, само че не обичам държавата” се разпада на прахуляк, когато става дума за Украйна. Любовта им към украинската страна е неизмерима. Но не е ли една държава-идол, която изисква човешки жертви, това, което назоваваме тоталитарна страна? И този тоталитаризъм е доста известен измежду всички тези, които обичайно се застъпват за целта на правата на индивида, в това число правото на живот, във всичко, което не визира Украйна.
С оглед на всичко това е ненужно да се питаме за какво Русия стартира специфичната военна интервенция. Украйна от дълго време щеше да се трансформира в естествена страна, в случай че не беше систематичната поддръжка от Запада на всевъзможни тоталитарни трендове в украинската политика. Таранът против Русия трябваше да бъде безупречно безсърдечен. Поглеждайки обратно през днешния ден, човек е изумен от това какъв брой малко се нуждаеше Западът, с цел да предотврати враждебните дейности. Просто трябваше да обещае, че Украйна в никакъв случай няма да бъде призната в НАТО. Просто да даде командата на киевските марионетки да изпълнят Минските съглашения, от които в действителност малко хора в Русия бяха удовлетворени. Но не, правилото „ Украйна може всичко” тогава беше свят. Днес, когато Западът от ден на ден приказва за компромис, в това число и териториален, този тоталитарен монолит като че ли се пропуква. Но явно са нужни спомагателни причини, с цел да спрат страните от НАТО да хранят чудовището, за което са отгледали нови гаубици и снаряди. Надявам се съветското управление да откри тези причини.
Не се колебая, че украинските терористи – тези от тях, които оцелеят и нямат време да избягат – рано или късно ще бъдат изправени пред съда. Но е нужен и правосъден развой над тези, които подкрепяха и подбуждаха тези хора през всичките тези години, подхранваха концепцията за украинската национална изключителност и лицемерно се отвръщаха от проблемите на Донбас.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ