Няколко варианта какво да се случи с българските ТЕЦ-ове
През последните няколко месеца текат разгорещени диспути за бъдещето на българската електроенергетика. Централно място в тях заема бъдещето на въглищните ни централи. Казусът с тях продължава да се заплита поради устремената политика на Европейски Съюз в посока отричане от въглищата в интерес на " по-чисти " енергоизточници. Зад идеалистично звучащите хрумвания обаче прозира една жестока химера – множеството страни от Централна и Източна Европа не могат да си разрешат бърз отвод от въглищата , написа анализаторът Борислав Боев в специфичен коментар за .
В тези страни ТЕЦ-овете образуват гръбнака на електроенергийния микс, а всяка една стъпка в посока стремително извеждане на въглищата от употреба е в положение да нанесе трайни вреди освен върху енергийната, само че и върху цялостната икономическа сигурност на цели райони.
В България въглищните централи образуват над 45% от електроенергийния микс. Към сегашния миг ТЕЦ-овете са безалтернативни в базовата съставния елемент на този микс. Заедно с АЕЦ „ Козлодуй “, те образуват гръбнака на българската енергетика. За страдание, политиките на Европейски Съюз и непрекъснатото повишение цените на въглеродните квоти чертаят много неразбираемо бъдеще за въглищните централи в България.
Държавната " Марица Изток " 2 е в извънредно тежко финансово положение, най-много поради фрапантния скок в цената на въглеродните излъчвания през последната година. Финансовите загуби за миналата 2018 година са в размер на 332 млн. лв., което е съвсем двойно нарастване по отношение на миналата 2017 година По силата на договорите подписани за частните марици, българската страна заплаща и техните въглеродни излъчвания. Тук е мястото да отбележим, че макар голямото издаване на въглеродни излъчвания, нашите въглищни централи направиха големи вложения в инсталирането на сероочистващи уреди, които предотвратяват изхвърлянето на надалеч по-вредни газове като серен диоксид в атмосферата. Този факт нормално се пропуща, когато се заприказва за екологичния профил на българските ТЕЦ-ове.
За страдание, обаче климатичната рамка на Европейски Съюз е ориентирана към ограничението на въглеродните излъчвания – събитие, което на този стадий не може да бъде заобиколено. Драстичното увеличение на цените на CO2 квотите нанася директни вреди върху финансовите резултати на централите, оттова и върху себестойността на създаваната сила. Рано или късно това ще се отрази и върху крайната цена на електричеството, която доближава до главните стопански сътрудници в лицето на бизнеса и семействата.
В тези условия държавното управление е единствения сериозен състезател, който може да предприеме някакви дейности за избавяне на българските ТЕЦ-ове. Системните проблеми в енергетиката, наред с усложненото състояние на въглищните централи обаче не дават необятно поле за деяние на държавното управление. Все отново решенията за бъдещето на българските ТЕЦ-ове значително зависят от политическата воля и държавните политики - както на национално, по този начин и на европейско равнище. Това е по този начин заради няколко аргументи.
България е подписала редица съглашения в региона на климатичните политики, а отговорността за тяхното съблюдаване пада на плещите точно на държавното управление. Генералната тенденция в тези съглашения е фрапантното понижаване на въглеродните излъчвания. Това значи, че България би трябвало да ограничи производствата с най-голям въглероден отпечатък или да заплаща все по-скъпите им емисионни квоти. Такъв е казусът с българските въглищни централи. В този безизходен енергиен ребус пред българските управляващи стоят няколко вероятни разновидността, като всичките носят със себе си забележителен политически и стопански риск:
Първи вид . Излизане от интернационалните съглашения и овакантяване на европейския пазар на въглеродни излъчвания. Това ще усъвършенства финансовото положение на ТЕЦ-овете, само че ще навлече гнева на Брюксел, който в последно време става " все по-зелен " политически. Правителството ще стартира да търпи удари извън, като не е изключено и да бъдат налагани санкции или наказания. Едва ли този вид изобщо е реален и стои на дневен ред, тъй като рисковете които носи със себе си, са големи.
Втори вид . Продължаване заплащанията на квотите, без значение какъв брой се повишава тяхната цена. Тук акцентът е обществен - опазване на стотици хиляди работни места (първични и вторични). Но в това време ТЕЦ-овете не престават да натрупат финансови загуби, оттова се усилват дефицитите в енергетиката и се завърта циничен цикъл, който в дълготраен проект е с неподходящ край за всички.
Трети вид . Затваряне на въглищните централи. Това е най-лошия сюжет за българската електроенергетика. Налице са стопански действителности, които го обуславят, само че по този начин България на практика губи енергетиката си, тъй като, както към този момент споменахме, все още ТЕЦ-овете образуват 45% от енергийния микс. Няма потребност да разиграваме сюжети, при които губим половината от енергийното си произвеждане.
Четвърти вид . Възможности за дерогация. Предвидената опция за дерогация (изключение) дава късмет на българските централи да се възползват от режим, при който екологичните правила и такси са по-поносими. Предоставянето на дерогация е планувано по член 15 (4) от Директива 2010/75 и това е единствения „ мек “ вид, при който нашите централи могат да запазят някаква икономическа целенасоченост. В противоположен случай въглищните централи ще попаднат под ударите на новите еконорми в Европейски Съюз, които влизат в действие от 2021 година Те включват още по-строги условия и високи цени на излъчванията на серен диоксид, живак, азотни окиси и така нататък
В сегашния стадий на своето технико-технологично развиване, енергетиката продължава да бъде бранш, който не може да бъде преструктуриран в бързи периоди от порядъка на 2-3 години. Поддържането на равновесието в енергийната система е от основно значение за вярното ѝ действие и всякакво пробно разбъркване на главните детайли в системата ще има непредвидими последствия. За реализирането на всяко едно стратегическо решение в бранша ще са нужни най-малко няколко години. Това се отнася както за разкриването на нови нуклеарни мощности, по този начин и за възможното извеждане от употреба на някои остарели такива в лицето на въглищните централи.
Българското държавно управление би трябвало да откри метод да отбрани националния интерес, а този интерес все още е сладкодумен – страната ни не може да се откаже от въглищните централи в кратковременен проект .
Ако енергийната политика в Брюксел резервира наклонността за увеличение цените на въглеродните квоти и в допълнение стягане на екологичните правила, то рецесията с въглищната енергетика ще става все по-трудна за решение. Това слага в неизгодно състояние всички страни, разчитащи на въглищни централи като главен енергиен източник.
Тук е мястото да се означи и значимостта от правенето на солидна Национална тактика за развиването на българската енергетика, която да очертае рамката и пътя, по който ще върви българската енергетика в средносрочен и дълготраен проект. Това би трябвало да бъде съобразено и с софтуерните и стопански процеси, които вървят в международен мащаб. На европейско равнище страната ни би трябвало да търси други сътрудници - най-много в лицето на страните от Централна и Източна Европа, които се сблъскват със идентични проблеми.
Изводът от цялата обстановка е, че политическите решения са сериозна част от образуването на устойчивия енергиен микс на България. Постигането на съответно и далновидно политическо решение преди всичко изисква защитаването на националния интерес. Без отчитането на фактори като съществуване (или липса) на енергийни запаси и цялостната финансово-икономическа конюнктура, залагането на стратегически цели в енергетиката е немислимо.
В тези страни ТЕЦ-овете образуват гръбнака на електроенергийния микс, а всяка една стъпка в посока стремително извеждане на въглищата от употреба е в положение да нанесе трайни вреди освен върху енергийната, само че и върху цялостната икономическа сигурност на цели райони.
В България въглищните централи образуват над 45% от електроенергийния микс. Към сегашния миг ТЕЦ-овете са безалтернативни в базовата съставния елемент на този микс. Заедно с АЕЦ „ Козлодуй “, те образуват гръбнака на българската енергетика. За страдание, политиките на Европейски Съюз и непрекъснатото повишение цените на въглеродните квоти чертаят много неразбираемо бъдеще за въглищните централи в България.
Държавната " Марица Изток " 2 е в извънредно тежко финансово положение, най-много поради фрапантния скок в цената на въглеродните излъчвания през последната година. Финансовите загуби за миналата 2018 година са в размер на 332 млн. лв., което е съвсем двойно нарастване по отношение на миналата 2017 година По силата на договорите подписани за частните марици, българската страна заплаща и техните въглеродни излъчвания. Тук е мястото да отбележим, че макар голямото издаване на въглеродни излъчвания, нашите въглищни централи направиха големи вложения в инсталирането на сероочистващи уреди, които предотвратяват изхвърлянето на надалеч по-вредни газове като серен диоксид в атмосферата. Този факт нормално се пропуща, когато се заприказва за екологичния профил на българските ТЕЦ-ове.
За страдание, обаче климатичната рамка на Европейски Съюз е ориентирана към ограничението на въглеродните излъчвания – събитие, което на този стадий не може да бъде заобиколено. Драстичното увеличение на цените на CO2 квотите нанася директни вреди върху финансовите резултати на централите, оттова и върху себестойността на създаваната сила. Рано или късно това ще се отрази и върху крайната цена на електричеството, която доближава до главните стопански сътрудници в лицето на бизнеса и семействата.
В тези условия държавното управление е единствения сериозен състезател, който може да предприеме някакви дейности за избавяне на българските ТЕЦ-ове. Системните проблеми в енергетиката, наред с усложненото състояние на въглищните централи обаче не дават необятно поле за деяние на държавното управление. Все отново решенията за бъдещето на българските ТЕЦ-ове значително зависят от политическата воля и държавните политики - както на национално, по този начин и на европейско равнище. Това е по този начин заради няколко аргументи.
България е подписала редица съглашения в региона на климатичните политики, а отговорността за тяхното съблюдаване пада на плещите точно на държавното управление. Генералната тенденция в тези съглашения е фрапантното понижаване на въглеродните излъчвания. Това значи, че България би трябвало да ограничи производствата с най-голям въглероден отпечатък или да заплаща все по-скъпите им емисионни квоти. Такъв е казусът с българските въглищни централи. В този безизходен енергиен ребус пред българските управляващи стоят няколко вероятни разновидността, като всичките носят със себе си забележителен политически и стопански риск:
Първи вид . Излизане от интернационалните съглашения и овакантяване на европейския пазар на въглеродни излъчвания. Това ще усъвършенства финансовото положение на ТЕЦ-овете, само че ще навлече гнева на Брюксел, който в последно време става " все по-зелен " политически. Правителството ще стартира да търпи удари извън, като не е изключено и да бъдат налагани санкции или наказания. Едва ли този вид изобщо е реален и стои на дневен ред, тъй като рисковете които носи със себе си, са големи.
Втори вид . Продължаване заплащанията на квотите, без значение какъв брой се повишава тяхната цена. Тук акцентът е обществен - опазване на стотици хиляди работни места (първични и вторични). Но в това време ТЕЦ-овете не престават да натрупат финансови загуби, оттова се усилват дефицитите в енергетиката и се завърта циничен цикъл, който в дълготраен проект е с неподходящ край за всички.
Трети вид . Затваряне на въглищните централи. Това е най-лошия сюжет за българската електроенергетика. Налице са стопански действителности, които го обуславят, само че по този начин България на практика губи енергетиката си, тъй като, както към този момент споменахме, все още ТЕЦ-овете образуват 45% от енергийния микс. Няма потребност да разиграваме сюжети, при които губим половината от енергийното си произвеждане.
Четвърти вид . Възможности за дерогация. Предвидената опция за дерогация (изключение) дава късмет на българските централи да се възползват от режим, при който екологичните правила и такси са по-поносими. Предоставянето на дерогация е планувано по член 15 (4) от Директива 2010/75 и това е единствения „ мек “ вид, при който нашите централи могат да запазят някаква икономическа целенасоченост. В противоположен случай въглищните централи ще попаднат под ударите на новите еконорми в Европейски Съюз, които влизат в действие от 2021 година Те включват още по-строги условия и високи цени на излъчванията на серен диоксид, живак, азотни окиси и така нататък
В сегашния стадий на своето технико-технологично развиване, енергетиката продължава да бъде бранш, който не може да бъде преструктуриран в бързи периоди от порядъка на 2-3 години. Поддържането на равновесието в енергийната система е от основно значение за вярното ѝ действие и всякакво пробно разбъркване на главните детайли в системата ще има непредвидими последствия. За реализирането на всяко едно стратегическо решение в бранша ще са нужни най-малко няколко години. Това се отнася както за разкриването на нови нуклеарни мощности, по този начин и за възможното извеждане от употреба на някои остарели такива в лицето на въглищните централи.
Българското държавно управление би трябвало да откри метод да отбрани националния интерес, а този интерес все още е сладкодумен – страната ни не може да се откаже от въглищните централи в кратковременен проект .
Ако енергийната политика в Брюксел резервира наклонността за увеличение цените на въглеродните квоти и в допълнение стягане на екологичните правила, то рецесията с въглищната енергетика ще става все по-трудна за решение. Това слага в неизгодно състояние всички страни, разчитащи на въглищни централи като главен енергиен източник.
Тук е мястото да се означи и значимостта от правенето на солидна Национална тактика за развиването на българската енергетика, която да очертае рамката и пътя, по който ще върви българската енергетика в средносрочен и дълготраен проект. Това би трябвало да бъде съобразено и с софтуерните и стопански процеси, които вървят в международен мащаб. На европейско равнище страната ни би трябвало да търси други сътрудници - най-много в лицето на страните от Централна и Източна Европа, които се сблъскват със идентични проблеми.
Изводът от цялата обстановка е, че политическите решения са сериозна част от образуването на устойчивия енергиен микс на България. Постигането на съответно и далновидно политическо решение преди всичко изисква защитаването на националния интерес. Без отчитането на фактори като съществуване (или липса) на енергийни запаси и цялостната финансово-икономическа конюнктура, залагането на стратегически цели в енергетиката е немислимо.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ