През последните няколко месеца е регистриран бум на обирите с

През последните няколко месеца е регистриран взрив на обирите с щурм на столични жилища. В някои дни се разрушават по близо 100 жилището в София. Полицията импровизирано признава, че на процедура няма нито силите, нито пък ресурса да проверява множеството случаи и е вдигнала ръце.

 

Ако забележите младежи с колела, които нормално се движат по двойки към блока, напразно мотаещи се по входните порти мъже и дами или просто жители, които наобикалят кварталните кафета и подпитват за този и оня в квартала, бъдете деликатни. При всички случаи става въпрос за съгледвачи, събиращи информация за притежателите на необитаеми жилища, възрастни хора или младежи, които по през целия ден са на работа.

 

Друг номер на бандюгите е да снимат с телефона балкони и прозорци. Ако повече от седмица няма смяна и разбъркване в щорите или пердетата, а просторът стои неприбран – всеки втори жител се трансформира в цел за грабеж. Нагли, арогантни и цинични, крадците елементарно разрушават и най-модерните ключалки благодарение на пасивни съседи, които даже да виждат нещо неправилно, избират да мълчат, вместо да сигнализират за кражба на добре познатия телефон за всевъзможни беди и естествени бедствия – 112.

Понякога обирът стартира с упоителен газ, който се вкарва в жилището през ключалката на входната врата. Собствениците биват приспани, а апашите имат задоволително време, с цел да преровят дрешници и шкафове. Краде се всичко – от монети в детска спестовна касичка. През перилни препарати до златни бижута и пари в брой, въпреки че нашенци по-рядко държат спестяванията си под матрака.

 

В столичните квартали „ Овча купел ", „ Люлин “, „ Дружба ", „ Надежда ” и „ Младост “ съгласно криминалисти всеки ден се правят най-малко 50 обира, като от време на време цифрата набъбва и до съвсем 100!

 

Прави усещане, че към този момент не са „ пощадени " и по-бедничките жилища. Краде се като за международно.

 

От Перник, Враца и Пазарджик идвали „ гастрольори ”, които били снабдени със специфични тапи. С тяхна помощ крадците „ туширали ” видеокамерите и правели връзката със СОТ невъзможна.

 

Пострадалите подавали сигнали до полицията, само че разкриваемостта била към нулата. Униформените вдигали плещи и казвали, че в днешно време обирджиите си наподобяват, тъй като ходели със суичъри вид „ кенгуру “ – шапка, нахлупена съвсем до очите, и джобове начело, в които се прикриват разните джунджурийки за „ работа “.

 

Хората пропищели и от Airbnb квартиранти, които наемали жилища за по 4-5 дни, задоволително време да огледат къде какво има. Най-късно месец след напускането им следвало „ избушване ” на един или няколко жилището.

 

„ Обраха ме в деня, в който взех пенсията си. Обикновено вървим със съседи групово до пощата, тъй като по този начин и не се доверихме на дебитните карти и не свикнахме с тях. После напазарувахме хубаво. Прибрахме се.

 

Следобед излязох да се видя с други дами в кафето. Да съм се мотала два часа, не повече. През това време някой влезнал и взел от скришното ми място за пари 900 лв., толкоз имах. Събирах за пералня, която желаех да подаря на фамилията на дъщерята. Съседите споделиха, че се е чул звук, само че не погледнали да видят какво става. Като видях, че ми липсват парите, едвам не припаднах. Не вързах нещата. Обадих се на дъщерята, тя пристигна и ми се накара. Едва тогава се сетих, че преди седмица се бях срещнала с някаква жена в градинката пред блока. Разхождаше куче. Поговорихме си другарски. Аз й споделих за пералнята, споделих, че очаквам пенсията, с цел да прибавя към спестяванията си, които са в долап под мивката, под сета с лъжиците и вилиците. Дни по-късно белята ме сполетя. Хем се изпокарах с щерка си, хем ще недояждам, тъй като щерката е ядосана. Не й трябвало пералния, а смирение от мен. Да не съм говорила с непознати, да не съм се обяснявала.

 

Аз съм вдовица от 25 години. Внучката не ми обръща внимание. Дъщерята и зетят са на работа. Общувам с стеснен кръг хора, само че много от тях измряха през последните 2 години от ковид. Самотна съм, по тази причина позволих грешката ”, проплаква Невена Димитрова, която признава, че и различен път е общувала с непознати, само че не е била ограбвана.

 

Други столичани научили със забавяне, че жилището им в столичния квартал „ Люлин ” е тарашено няколко пъти. Те живеели в „ Надежда ”, в нов комплекс. Умували да дадат остарелия апартамент чартърен, само че съществени кандидат-наематели все не се намирали. Времето минавало, а прозорците на жилището оставали тъмни, което очевидно било явен знак за крадците, че е необитаемо. Семейството нямало концепция, по кое време е станала кражбата на няколко остарели гоблена, скъпи часовници на към 100 години, картини и 2000 $, които стояли в кутия от прахуляк за пране – ей по този начин, за всеки случай.

 

„ Трябваше да минава инспекторът, който регистрира студената вода. С мъжа ми отидохме да оберем малко праха, да поизчистим на места нещо. Още с излизането от асансьора ахнахме. Входната врата беше леко отворена... Сърцата ни щяха да се разпилян, тъй като бяхме сигурни, че сме заключили. Влязохме вътре, а то всичко с краката надолу.

 

Книгите от библиотеката – преровени една по една. Дрехите – вън от дрешника. Празните буркани от кухненския долап и те се търкалят немили-недраги, карфици, игли, кълба от прежда... Къде каквото е могло е било преровено.

 

Идея си нямаме по какъв начин са стигнали до праха за пране, само че са взели цялата кутия, заедно с парите, които краткотрайно бяхме скрили там. Часовниците са събирани от дядо ми. Сред тях имаше три на съвсем 100 години, един с кукувичка, който като дребна обожавах, джобни часовници. Оставихме ги в остарялото жилище с вярата, че ще им търсим място, като дойдат наематели.

Ала в този момент нито наематели, нито часовници. В злобата си крадците са откърти вратата на празния ледник. Смъкнали са пердетата на пода...

 

Най-интересното е, че никой от съседите ни не можа да каже по кое време е станала кражбата. Нито са чули, нито са видели някой да влиза или да излиза. Тази незаинтересованост на българина напряко ме убива. Мислели, че вратата зее, тъй като ние сме пристигнали и сме я оставили отворена да се проветрява. Хубаво, но може ли да се проветрява с дни?! ”, диви се пред Румяна Петрова, която признава, че за първи път става жертва на апаши.

 

Сред жертвите на крадците имало и такива, които били обирани в самите входове, до момента в който проверявали за рекламни материали и писма в пощенските кутии. Млад ортодонт направил дентален кабинет в унаследен апартамент от майка си и татковци си в столичния квартал „ Подуене ”. Пред кабинета му постоянно имало чакащи. Дори през зимните месеци. Вместо да ги предложения вътре, той държал пациентите на стълбището

 

С първите по-сериозни студове крадците почнали да му звънят на външния звънец и той да им отваря посредством домофона, без да се замисля кой влиза в реалност. Така в жилищната постройка се намъкнали няколко бандитки, които мигновено плъзнали по етажите.

Една грабнала  колело, друга – железен цветарник, трета – лопата за ринене на сняг, четвърта следяла някой от живущите да не с квитанция и се стараела да обезпечи кулоар на аверките си.

 

Ситуацията се повторила няколко пъти. Ограбените откъм колела родители се видели в знамение, тъй като били сигурни, че никой от съседите им не пипа. Един ден крадците били разкрити инцидентно от ранобудна жена, която тръгнала да изхвърля боклука преди 8 ч. сутринта.

 

Чевръстите дами, които тя била виждала и различен път незабавно се шмугнали във входа. Вместо да се тормози, тя извадила ключа и ги заключила. След това се обадила на домоуправителката и на полицията. Униформените спипали крадлите, само че след къс вербален разпит ги пуснали по живо, по крепко, тъй като в ръцете си не държели нищо. Освен това бандитките крещели на живущите, че нямат право да ги снимат, нищо, че ги хващат в акция на терен да ровят в празни шкафове и с две пили в джоба на якето на една от госпожиците.

Инфо: Уикенд

Тагове: обири жилища апартаменти гастрольори „ Овча купел " „ Люлин “ „ Дружба " „ Надежда ” „ Младост “ крадци покъщнина прах за пране