Израелци и палестинци се страхуват, че ще дойде най-лошото след насилието в Газа
През последните няколко дни бях в Южен Израел покрай границата с Газа, надълбоко в Западния бряг с твърдолинейни еврейски заселници и видях погребението на двама млади палестински мъже, убити от израелската войска при нахлуване против бежански лагер.
Разговарях с някогашен израелски водач в офиса му във висока постройка в Тел Авив и с върховен палестински чиновник в кабинета му във вила в Рамала. Чух израелски татко на бдение в Тел Авив да разказва по какъв начин тортата за рождения ден на щерка му към момента е била в хладилника, когато жена му и трите му дребни деца са били взети от въоръжени бойци на Хамас като заложници.
Това, което не можах да направя, е да вляза в Газа. Само дребни конвои с помощ и шепа израелски бойни елементи, извършващи нападения и разузнаване, съумяха да създадат това.
През последните две седмици и половина са били убити повече палестинци и израелци, в сравнение с през цялата втора палестинска интифада или въстание, траяло от 2000 година изчезна към края на 2004 година
Сред другите хора, които срещнах, палестинци и израелци, както и чужденци, имах едно ясно усещане. Усещане, че мрачните остарели рутини, които се настаниха в този дълъг спор от края на последната интифада, бяха пометени от огромността на събитията след 7 октомври и сменени със боязън, че това, което следва, ще бъде още по-лошо.
Окупираните палестински територии се състоят от Газа и Западния бряг, в това число Източен Йерусалим. Израел ги завладя, дружно с Голанските възвишения, които лиши от Сирия, по време на войната в Близкия изток през 1967 година
Това беше най-размахащата и бърза победа в историята на Израел, реализирана единствено за шест дни. Идваща 19 години след войната за самостоятелност на Израел от 1948 година, която палестинците назовават катастрофата или ал-Накба, войната от 1967 година сътвори пилотската кабина, в която се води спорът, какъвто е през днешния ден.
