През последните няколко десетилетия археолози от България и Полша извършват

През последните няколко десетилетия археолози от България и Полша правят разкопки на мястото, където в миналото се е намирала римската легионерска цитадела Нове. Руините на крепостта се намират в Северна България, по поречието на река Дунав, където римските нашественици са открили и защитавали териториална граница преди 2000 години. Продължаващите разкопки там са довели до редица забележителни и просветляващи находки и описът с тези разкрити чудеса в този момент включва античен образец за издръжлива и известна технология - хладилника.
Полската осведомителна организация (PAP) заяви, че екип от археолози под управлението на професор Пьотр Дичек от Изследователския център за античността на Югоизточна Европа към Варшавския университет, са се натъкнали на нещо сходно на резервоар, изработен от дебели червеникави керамични плочи. Археолозите са разгадали приложението му - антична версия на огромна камера за лед или ледник. Използвала се за предпазване на нетрайни храни.
Римският ледник е открит във военна казарма. Монтиран е в ниша в каменния под на постройката подземен. Отварял се е единствено от горната страна. Този дизайн подсигурява, че е бил задоволително добре изолиран от хладния камък, който го заобикаля от три страни.
Тъй като в България има минусови температури през зимните месеци, римските бойци са събирали лед или сняг, слагали го в „ хладилната камера ", с цел да запазят храната си студена и свежа.
Изследователите с наслада разкрили, че керамичната камера за предпазване не е празна. В нея имало части керамични съдове дружно с няколко изпечени костни фрагмента, евентуално останки от готвена храна. Те разкрили и купа, съдържаща въглен, която съгласно тях би била употребена за отбиване на инсекти.
Крепостта Нове е издигната през първи век след Христа. Изглежда евентуално камерата за предпазване на храна да е била конфигурирана по това време, като натурален детайл в изцяло оборудвана казармена постройка.
Археолозите се натъкнали и на тайник с няколко десетки монети, още веднъж от римската ера. Монетите са открити в слой, който датира от сред трети и четвърти век сл. н. е. - интервал, описван с набезите на готите през трети век и възкачването на престола на римския император Константин Велики през 306 година
Друго забавно изобретение са останките от римско жилище, намиращо се вътре в стените на крепостта. Сред артефактите имало няколко камъка за смилане, тежести за лов на риба и още части от керамични съдове. 
През 69 година сл. н. е. римските управляващи стават все по-загрижени за допустимо посягане върху техните земи от прилежащите даки, които са обитавали днешна Румъния. През този интервал стартира и построяването на дунавската цитадела Нове и когато Мизия е разграничена на половина през 86 година сл. н. е. Нове се трансформира в главния защитителен пост за новата провинция Долна Мизия.
Нове е строена, с цел да бъде непрекъснат дом на Първия италиански легион, който се състои извънредно от римски бойци и е основан особено за отбрана на територията на Мизия от нашествието на даките. Изглежда страховете на римските управляващи са били оправдани, защото при започване на втори век сл. Хр. избухва война сред даките и силите на римския император Траян. Нове служи като базов лагер за сполучливата отбрана на територията, доказвайки своята стойност и значение за упоритостите на Римската империя в района.
За да се уверят, че Нове е подобаваща за дълготрайно обитаване, нейните строители конфигурирали комплицирана водоснабдителна система, направена от керамични и оловни тръби, които довеждали чиста вода до крепостта и обвързваното с нея гражданско населено място. Тъй като качеството на дунавската вода не било на равнище, водоснабдителната система на крепостта било обвързвана и с река Дермен. За задачата бил издигнат акведукт, дълъг почти шест благи (10 километра). Водата се съхранявала в два огромни резервоара на място, откъдето посредством мрежа от канали и водопроводи се разпределяла из територията на крепостта.
Източник