Какво следва, ако отново няма редовно правителство?
През последните месеци България се намира в серия от рецесии, изключвайки политическата такава – висока инфлация, рекордни цени на горивата и електрическата енергия за бизнеса, неизясненост за зимния отоплителен сезон
Последната година и половина, след изборите на 4 април 2021 година, отключили портите на продължаваща месеци наред политическа рецесия и застоялост, въпросът, който следва всяко оповестяване на резултатите от следващите парламентарни избори, е не толкоз кой е победител, колкото дали и по какъв начин ще може да образува структурата на постоянно ръководство.
И, в действителност, постоянно определените държавни управления за последната над година и половина се трансфораха в самобитна „ екзотика “ на родния политически хоризонт. Казано по различен метод – времето на политическата рецесия в страната роди серия от прецеденти, започвайки от исторически конституционни проблеми до първия кабинет в новата ни история, който беше свален посредством избор на съмнение.
Какво следва оттук нататък след оповестяване на изборните резултати в стойност на проценти и в брой дали своят вот?
Първоначално има несъмнено количество работа за Централната изборна комисия, обвързвана с това да дефинира броя мандати по методиката, по-късно да ги персонализира поименно и да ги разгласи в „ Държавен вестник “. Оттам процедурно „ топката “ минава в ръцете на президента Румен Радев.
Съгласно член 75 от Конституцията новоизбраното Народно заседание се привиква на първо съвещание от президента на републиката най-късно един месец след избирането на Народно заседание. Ако в посочения период президентът не свика Народното събрание, то се привиква от една пета от народните представители.
На първото съвещание Народното събрание би трябвало да избере ръководител, заместник-председатели и така нататък, преди да стартира една същинска, само че с опция да бъде времево лимитирана в къси периоди работа. Защо?
През последните месеци България се намира в серия от рецесии, изключвайки политическата такава – висока инфлация, рекордни цени на горивата и електрическата енергия за бизнеса, неизясненост за зимния отоплителен сезон, проблеми в обществените финанси, свързани със заложения недостиг и невъзможността на приходите да покрият увеличените разноски. Приетите от Народното събрание през лятото обезщетения за цените на промишления ток ще спрат да работят в края на годината. Бизнесът от своя страна упорства и за обезщетителен механизъм за цените на природния газ. Без настоящо Народно заседание няма по какъв начин това да бъде заложени в бюджетните параметри на страната. А политическата рецесия, при положение, че се задълбочи и още веднъж не бъде излъчено постоянно държавно управление, обрича държавния бюджет на една огромна мъгла и неизясненост.
От една страна, България има служебно държавно управление, което може да внесе плана за държавен бюджет и плановете за бюджети на НЗОК и Национален осигурителен институт, защото в Конституцията работи правилото на непрекъсваемост на изпълнителната власт – страната няма по какъв начин да остане без държавно управление.
Оттук насетне този бюджет обаче може да влезе в клопката на политическото опълчване.
Едно поляризирано Народно заседание, без предпочитание за разговор сред обособените политически сили, може да минира опцията за съставяне на нужните най-малко за разглеждане на бюджетите парламентарни комисии – финансова, обществена, здравна, в това число и безпределно нужната на всеки един парламент правна комисия. Тези комисии съставляват така наречен „ хигиеничен най-малко “ за действието на законодателната власт с опцията да вземе някакви решения. Тоест, всяка липса на политически разговор в Народното събрание за бързото приемане на устав за организацията и неговата активност и излъчването на комисии след неговото привикване, слага пречки пред приемането на държавния бюджет за идната година. А времето за това няма да е по никакъв начин доста – до 31 декември 2023 година от момента на свикването на Народното събрание ще остават в най-хубавия случай два месеца и половина.
Друг проблем на неналичието на политически разговор сред партиите в 48-то Народно заседание може да се окаже основен за задълбочаване на политическа рецесия и да ограничи хоризонта за деяние на Народното събрание за решение на значими и належащи въпроси. А той е обвързван с процедурата по съставяне на държавно управление по член 99 от Конституцията – онази процедура, която се разигра толкоз пъти безрезултатно през последната година и половина.
Докато Народното събрание образува своите комисии и влиза в разговор със служебното държавно управление по линия на основния за толкоз браншове и за цялото общество държавен бюджет, президентът ще стартира процедурата с връчването на проучвателните мандати на парламентарните групи.
Практиката демонстрира, че при съблюдаване на един рационален период, както и при конституционно откритите периоди по член 99, тази процедура лишава приблизително по два месеца. При крах на трите проучвателни мандата се стига до разформироване на Народното събрание, назначение на длъжностен кабинет и нови парламентарни избори.
Невъзможността на политическите сили в 48-то Народно заседание да реализират разговор и в посока за съставяне на ръководещо болшинство и лъчение на министър-председател и състав на държавно управление, което да се употребява с поддръжката на болшинството, внезапно може да ограничи оня времеви период, в който законодателната власт да може да се структурира пълноценно и да стартира да работи по същинските въпроси. Тоест, съществува риск при неналичието на политически разговор страната да остане без постоянен кабинет, без признат държавен бюджет и бюджети на здравното и публичното обезпечаване за идната година, без нужните обезщетения, с неустановеност за покриването на редица обществени и публични разноски. Разбира се, бюджетът за 2022 година ще продължи да работи и при започване на 2023 година, само че той няма да бъде нито обновен по отношение на действителностите на деня, нито ще има някаква предвидимост във връзка с доходи и държавни разноски.
Държавният бюджет може би заема най-голяма доза внимание от всички съществуващи въпроси, тъй като е директно обвързван с най-наболелите въпроси на деня. Но отвън него съществуват редица други институционални проблеми, чието решение зависи напълно от опцията на едно Народно заседание да действа устойчиво – избор на парламентарна квота за новия състав на Висшия правосъден съвет, избор на основен контрольор и инспектори към Висшия правосъден съвет, избор на двама конституционни съдии от квотата на Народното събрание, избор на шеф на Българска национална банка, избор на ръководители на водещите регулатори, които са с изминал мандат. Продължаването на политическа рецесия посредством разпускането на 48-то Народно заседание след привършване на процедурата по член 99 от Конституцията ще остави тези държавни органи без членове или ново управление за месеци напред.
В този смисъл решаването на серията от рецесии, съпътстващи страната в стопанската система, финансите, ръководството, се дължи на първо място на намирането на излаз от политическата рецесия посредством съставянето на постоянен кабинет и парламентарно болшинство, което да го поддържа и което да поеме самодейността за вземането на неотложните решения. И освен – то би трябвало да откри основата за задоволително необятен разговор, с цел да предприеме тези стъпки, които изискват по-големи парламентарни болшинства, както да вземем за пример това стои при въпроса с Висшия правосъден съвет, парламентарната квота за него и състава на инспектората към Висш съдебен съвет. Конституцията е заложила задоволително съществени гаранции за реализирането на последователност в ръководството, неговата поредност и непрекъсваемост.
Проблемите, които могат да се породят, не идват от недостига на конституционната уредба, а от недостига на политическо съгласие и разговор. Но точно политическата рецесия може да стигне до такива мащаби, че последователно да породи други рецесии след себе си, както се случва и това – финансова, икономическа, даже и конституционна. Затова и решението е в три думи – разговор, консенсус и съгласие.
*Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Последната година и половина, след изборите на 4 април 2021 година, отключили портите на продължаваща месеци наред политическа рецесия и застоялост, въпросът, който следва всяко оповестяване на резултатите от следващите парламентарни избори, е не толкоз кой е победител, колкото дали и по какъв начин ще може да образува структурата на постоянно ръководство.
И, в действителност, постоянно определените държавни управления за последната над година и половина се трансфораха в самобитна „ екзотика “ на родния политически хоризонт. Казано по различен метод – времето на политическата рецесия в страната роди серия от прецеденти, започвайки от исторически конституционни проблеми до първия кабинет в новата ни история, който беше свален посредством избор на съмнение.
Какво следва оттук нататък след оповестяване на изборните резултати в стойност на проценти и в брой дали своят вот?
Първоначално има несъмнено количество работа за Централната изборна комисия, обвързвана с това да дефинира броя мандати по методиката, по-късно да ги персонализира поименно и да ги разгласи в „ Държавен вестник “. Оттам процедурно „ топката “ минава в ръцете на президента Румен Радев.
Съгласно член 75 от Конституцията новоизбраното Народно заседание се привиква на първо съвещание от президента на републиката най-късно един месец след избирането на Народно заседание. Ако в посочения период президентът не свика Народното събрание, то се привиква от една пета от народните представители.
На първото съвещание Народното събрание би трябвало да избере ръководител, заместник-председатели и така нататък, преди да стартира една същинска, само че с опция да бъде времево лимитирана в къси периоди работа. Защо?
През последните месеци България се намира в серия от рецесии, изключвайки политическата такава – висока инфлация, рекордни цени на горивата и електрическата енергия за бизнеса, неизясненост за зимния отоплителен сезон, проблеми в обществените финанси, свързани със заложения недостиг и невъзможността на приходите да покрият увеличените разноски. Приетите от Народното събрание през лятото обезщетения за цените на промишления ток ще спрат да работят в края на годината. Бизнесът от своя страна упорства и за обезщетителен механизъм за цените на природния газ. Без настоящо Народно заседание няма по какъв начин това да бъде заложени в бюджетните параметри на страната. А политическата рецесия, при положение, че се задълбочи и още веднъж не бъде излъчено постоянно държавно управление, обрича държавния бюджет на една огромна мъгла и неизясненост.
От една страна, България има служебно държавно управление, което може да внесе плана за държавен бюджет и плановете за бюджети на НЗОК и Национален осигурителен институт, защото в Конституцията работи правилото на непрекъсваемост на изпълнителната власт – страната няма по какъв начин да остане без държавно управление.
Оттук насетне този бюджет обаче може да влезе в клопката на политическото опълчване.
Едно поляризирано Народно заседание, без предпочитание за разговор сред обособените политически сили, може да минира опцията за съставяне на нужните най-малко за разглеждане на бюджетите парламентарни комисии – финансова, обществена, здравна, в това число и безпределно нужната на всеки един парламент правна комисия. Тези комисии съставляват така наречен „ хигиеничен най-малко “ за действието на законодателната власт с опцията да вземе някакви решения. Тоест, всяка липса на политически разговор в Народното събрание за бързото приемане на устав за организацията и неговата активност и излъчването на комисии след неговото привикване, слага пречки пред приемането на държавния бюджет за идната година. А времето за това няма да е по никакъв начин доста – до 31 декември 2023 година от момента на свикването на Народното събрание ще остават в най-хубавия случай два месеца и половина.
Друг проблем на неналичието на политически разговор сред партиите в 48-то Народно заседание може да се окаже основен за задълбочаване на политическа рецесия и да ограничи хоризонта за деяние на Народното събрание за решение на значими и належащи въпроси. А той е обвързван с процедурата по съставяне на държавно управление по член 99 от Конституцията – онази процедура, която се разигра толкоз пъти безрезултатно през последната година и половина.
Докато Народното събрание образува своите комисии и влиза в разговор със служебното държавно управление по линия на основния за толкоз браншове и за цялото общество държавен бюджет, президентът ще стартира процедурата с връчването на проучвателните мандати на парламентарните групи.
Практиката демонстрира, че при съблюдаване на един рационален период, както и при конституционно откритите периоди по член 99, тази процедура лишава приблизително по два месеца. При крах на трите проучвателни мандата се стига до разформироване на Народното събрание, назначение на длъжностен кабинет и нови парламентарни избори.
Невъзможността на политическите сили в 48-то Народно заседание да реализират разговор и в посока за съставяне на ръководещо болшинство и лъчение на министър-председател и състав на държавно управление, което да се употребява с поддръжката на болшинството, внезапно може да ограничи оня времеви период, в който законодателната власт да може да се структурира пълноценно и да стартира да работи по същинските въпроси. Тоест, съществува риск при неналичието на политически разговор страната да остане без постоянен кабинет, без признат държавен бюджет и бюджети на здравното и публичното обезпечаване за идната година, без нужните обезщетения, с неустановеност за покриването на редица обществени и публични разноски. Разбира се, бюджетът за 2022 година ще продължи да работи и при започване на 2023 година, само че той няма да бъде нито обновен по отношение на действителностите на деня, нито ще има някаква предвидимост във връзка с доходи и държавни разноски.
Държавният бюджет може би заема най-голяма доза внимание от всички съществуващи въпроси, тъй като е директно обвързван с най-наболелите въпроси на деня. Но отвън него съществуват редица други институционални проблеми, чието решение зависи напълно от опцията на едно Народно заседание да действа устойчиво – избор на парламентарна квота за новия състав на Висшия правосъден съвет, избор на основен контрольор и инспектори към Висшия правосъден съвет, избор на двама конституционни съдии от квотата на Народното събрание, избор на шеф на Българска национална банка, избор на ръководители на водещите регулатори, които са с изминал мандат. Продължаването на политическа рецесия посредством разпускането на 48-то Народно заседание след привършване на процедурата по член 99 от Конституцията ще остави тези държавни органи без членове или ново управление за месеци напред.
В този смисъл решаването на серията от рецесии, съпътстващи страната в стопанската система, финансите, ръководството, се дължи на първо място на намирането на излаз от политическата рецесия посредством съставянето на постоянен кабинет и парламентарно болшинство, което да го поддържа и което да поеме самодейността за вземането на неотложните решения. И освен – то би трябвало да откри основата за задоволително необятен разговор, с цел да предприеме тези стъпки, които изискват по-големи парламентарни болшинства, както да вземем за пример това стои при въпроса с Висшия правосъден съвет, парламентарната квота за него и състава на инспектората към Висш съдебен съвет. Конституцията е заложила задоволително съществени гаранции за реализирането на последователност в ръководството, неговата поредност и непрекъсваемост.
Проблемите, които могат да се породят, не идват от недостига на конституционната уредба, а от недостига на политическо съгласие и разговор. Но точно политическата рецесия може да стигне до такива мащаби, че последователно да породи други рецесии след себе си, както се случва и това – финансова, икономическа, даже и конституционна. Затова и решението е в три думи – разговор, консенсус и съгласие.
*Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ