Сърбия: Балканският първенец по престъпност и мръсен въздух
През последните години в Сърбия, ръководена от Александър Вучич, се случват доста неща, които не би трябвало да се случват. Всяко неприятно събитие " погребва " предходното и то бива забравено, тъй че през днешния ден малко хора си спомнят какъв брой пъти влакове са дерайлирали на релсите, по какъв начин жителите на Сърбия дишат най-мръсния въздух в Европа и за какво престъпността в балканската страна е издигната в фетиш.
Много пъти балканските нации слушат, че Сърбия е първа в района, водач в това или това, тъй че за благополучие (или за съжаление) страната е и рекордьор по брой часове, прекарани на работното място. Европейската статистическа работа Евростат разгласи на 20 септември, че служащите в Сърбия са работили приблизително по 43,3 часа на седмица предходната година, което е съвсем шест часа повече от междинното за Европейския съюз.
По брой излезли от релсите железопътни композиции Сърбия надмина всички страни от Европейския съюз взети дружно. От 2020 година до края на 2022 година общият брой на дерайлиращите влакове по сръбските железници е 195, до момента в който през същия интервал в 18 страни от Европейски Съюз броят им е 180.
По отношение на замърсяването на въздуха Сърбия зае позорното второ място след Северна Македония, съгласно N1.
Сърбия води и във връзка с замърсяването на въздуха. Въздухът в Белград е по-лош от всеки различен европейски град.
Друго достижение, с което сърбите не би трябвало да се гордеят, е броят на делата по Стратегически искове против гражданското присъединяване (известни още като SLAPP искове или искове за сплашване). През миналата година в Европа са регистрирани повече от 250 каузи SLAPP и 35 в Сърбия, което слага страната на 10-то място в тази категория.
Сърбия е отличник и по осъществени закононарушения съгласно Глобалния показател на проведената престъпност за 2023 година Белград е на трето място в Европа. Страната е сложена високо даже спрямо останалия свят - от 193 страни Сърбия се намира на 40-а позиция.
Може би животът в Сърбия не е сладостен, само че по тази причина пък медът, който жителите употребяват, е прекомерно сладостен. От 25 проби пчелен мед, които са изследвани по новия упълномощен способ за установяване на тикетирането за храни и питиета, 22 не са издържали тестванията. Установено е, че в тези 88% от пробите към меда е добавена някаква захар в друга степен. /БГНЕС
