Мътна и кървава с частните болници – 90% от приходите им са от НЗОК, но не прилагат ЗОП
През последните години в общественото пространство се следи сериозен напън от заинтригувани страни към поддръжка за изключването на частните лечебни заведения за болнична помощ от използване на условията и процедурите на Закона за публичните поръчки. Поставянето под подозрение на поръчките като главен инструмент за относително обективно и конкурентно пазаруване на артикули и услуги, и надлежно – стремежът за заобикалянето им при избрана категория разпоредители е знак, че може би други ползи отвън публичния въздействат по-силно върху вземането на решения. Мнението е на икономистите от ИПИ.
Демонизирането на публичните поръчки и превръщането им в синоним на корупция и ниско качество през последните години е разбираемо, само че рецензиите и опасенията са ориентирани в неверна посока – в случай че се срещат неконкурентни и дискриминиращи процедури, които постоянно се провалят след обжалване, те са проявяване точно на устрема у някои възложители да се заобикалят правилата за почтено, транспарантно и спортно възлагане.
Атаките против провеждането на публични поръчки са нездравословно упражнение, което пречи на процеса по осветляване на дейностите на страната и нейните организации при консумиране на обществен запас.
По данни на Централизираната автоматизирана осведомителна система към Агенцията за публични поръчки единствено през 2023 година в България са оповестени над 23 хиляди публични поръчки на стойност 16,8 милиарда лв., в това число поръчки с европейско финансиране. Сключените контракти са над 35 хиляди броя. Огромният опит, насъбран от администрацията, възложителите и изпълнителите на поръчки у нас през годините, непрекъснатото възстановяване на контрола и развиването на системите и на практиката ги прави главен метод за дейно закупуване на артикули и услуги от разпоредителите с обществен запас и надзор върху тези покупко-продажби.
Провеждането на публични поръчки в частните лечебни заведения евентуално ще усили административната тежест върху тях и надлежно техните разноски, само че този мотив не е причина да се търсят законодателни изключения, защото това е годно за всички участници на пазара на здравни услуги в болничната помощ.
Частните лечебни заведения за болнична помощ са 116 от общо 341 болници – или 34% от всички. Значителният им дял в здравната ни система показва значимото им място и значение за обезпечаване на обществената услуга опазване на здравето. Преглед на финансовите доклади на частните лечебни заведения демонстрира доста мощен превес на публичното финансиране – над 90% от приходите на съвсем всички частни лечебни заведения са с източник Националната здравноосигурителна каса.
Свободната конкуренция допуска, че конфликтът на пазара на самостоятелни икономически субекти води до по-ниски цени за аналогични артикули и услуги. Това е по този начин, когато размяната на артикули и услуги не се финансира от трета страна, защото цената е главен фактор за взимане на решения дали да се реализира договорката. Ще има ли значение каква е цената, в случай че две лица се схванат да разменят стока, само че цената да бъде платена от различен? На нещо сходно към този момент бяхме към този момент очевидци точно в търгуването на медикаменти на десеторни цени.
Към сегашния миг съгласно тълкуването на Директива 2014/24 от страна на Европейската комисия частните лечебни заведения, без значение от тяхната благосъстоятелност, са публичноправни организации, защото дават отговор на трите кумулативни условия: основани са за да задоволява потребност от публичен интерес, имат независима правосубектност и се финансират в по-голямата си част с публичен запас.
Европейската комисията употребява това отнасяне на публичноправния темперамент на организациите при всички случаи и без значение от националното законодателство на страните членки. Това отнасяне е правилно да се ползва и за частните лечебни заведения за болнична помощ. Още повече, сходен извод е подсилен от икономическия разбор и логиката зад действието и финансирането на здравната система у нас. Изключително мъчно е да се открият и показват съответстващи причини, които да изключат българските частни лечебни заведения от тази категория, тъй че те да бъдат допустими за Европейска комисия.
Твърдението, че качеството на услугите на частните лечебни заведения е по-високо и без провеждането на поръчки е противоречиво заради липса на справедливи критерии за премерване, само че даже и да е по този начин, това не е мотив в интерес на приемането на изключение за консумиране на средства с източник НЗОК. Нека пациентът да преценя къде и какъв брой да заплаща за здравна услуга от джоба си, само че за артикули и услуги, финансирани от НЗОК, да има ясни и идентични правила за всички.
В умозаключение ще отбележим, че практиката на осъществяване на публични поръчки несъмнено има дефекти и следва да се концентрират старания за подобряването на действието, прозрачността и законосъобразността им, вместо да отхвърляме въобще правилата зад конкуренцията и надпреварата, като се опитваме да изключваме организации от задължението да ги ползват, декларират от ИПИ.
Линк към Становище от ИПИ по отношение на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните поръчки, изх. № 14- и /20.09.2024 г.
Демонизирането на публичните поръчки и превръщането им в синоним на корупция и ниско качество през последните години е разбираемо, само че рецензиите и опасенията са ориентирани в неверна посока – в случай че се срещат неконкурентни и дискриминиращи процедури, които постоянно се провалят след обжалване, те са проявяване точно на устрема у някои възложители да се заобикалят правилата за почтено, транспарантно и спортно възлагане.
Атаките против провеждането на публични поръчки са нездравословно упражнение, което пречи на процеса по осветляване на дейностите на страната и нейните организации при консумиране на обществен запас.
По данни на Централизираната автоматизирана осведомителна система към Агенцията за публични поръчки единствено през 2023 година в България са оповестени над 23 хиляди публични поръчки на стойност 16,8 милиарда лв., в това число поръчки с европейско финансиране. Сключените контракти са над 35 хиляди броя. Огромният опит, насъбран от администрацията, възложителите и изпълнителите на поръчки у нас през годините, непрекъснатото възстановяване на контрола и развиването на системите и на практиката ги прави главен метод за дейно закупуване на артикули и услуги от разпоредителите с обществен запас и надзор върху тези покупко-продажби.
Провеждането на публични поръчки в частните лечебни заведения евентуално ще усили административната тежест върху тях и надлежно техните разноски, само че този мотив не е причина да се търсят законодателни изключения, защото това е годно за всички участници на пазара на здравни услуги в болничната помощ.
Частните лечебни заведения за болнична помощ са 116 от общо 341 болници – или 34% от всички. Значителният им дял в здравната ни система показва значимото им място и значение за обезпечаване на обществената услуга опазване на здравето. Преглед на финансовите доклади на частните лечебни заведения демонстрира доста мощен превес на публичното финансиране – над 90% от приходите на съвсем всички частни лечебни заведения са с източник Националната здравноосигурителна каса.
Свободната конкуренция допуска, че конфликтът на пазара на самостоятелни икономически субекти води до по-ниски цени за аналогични артикули и услуги. Това е по този начин, когато размяната на артикули и услуги не се финансира от трета страна, защото цената е главен фактор за взимане на решения дали да се реализира договорката. Ще има ли значение каква е цената, в случай че две лица се схванат да разменят стока, само че цената да бъде платена от различен? На нещо сходно към този момент бяхме към този момент очевидци точно в търгуването на медикаменти на десеторни цени.
Към сегашния миг съгласно тълкуването на Директива 2014/24 от страна на Европейската комисия частните лечебни заведения, без значение от тяхната благосъстоятелност, са публичноправни организации, защото дават отговор на трите кумулативни условия: основани са за да задоволява потребност от публичен интерес, имат независима правосубектност и се финансират в по-голямата си част с публичен запас.
Европейската комисията употребява това отнасяне на публичноправния темперамент на организациите при всички случаи и без значение от националното законодателство на страните членки. Това отнасяне е правилно да се ползва и за частните лечебни заведения за болнична помощ. Още повече, сходен извод е подсилен от икономическия разбор и логиката зад действието и финансирането на здравната система у нас. Изключително мъчно е да се открият и показват съответстващи причини, които да изключат българските частни лечебни заведения от тази категория, тъй че те да бъдат допустими за Европейска комисия.
Твърдението, че качеството на услугите на частните лечебни заведения е по-високо и без провеждането на поръчки е противоречиво заради липса на справедливи критерии за премерване, само че даже и да е по този начин, това не е мотив в интерес на приемането на изключение за консумиране на средства с източник НЗОК. Нека пациентът да преценя къде и какъв брой да заплаща за здравна услуга от джоба си, само че за артикули и услуги, финансирани от НЗОК, да има ясни и идентични правила за всички.
В умозаключение ще отбележим, че практиката на осъществяване на публични поръчки несъмнено има дефекти и следва да се концентрират старания за подобряването на действието, прозрачността и законосъобразността им, вместо да отхвърляме въобще правилата зад конкуренцията и надпреварата, като се опитваме да изключваме организации от задължението да ги ползват, декларират от ИПИ.
Линк към Становище от ИПИ по отношение на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните поръчки, изх. № 14- и /20.09.2024 г.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ