Вносът на работници от трети страни има и потенциални икономически рискове?
През последните години у нас има дефицит на работна мощ в някои браншове, най-вече при хотелиерство, строителство и други действия, свързани с услуги и физически труд. Работодатели от тези браншове нееднократно са изказвали мнение, че би могло формалните процедурите по наемане на служащи от трети страни (т.е. страни отвън ЕС), включително издаване на работни визи, да бъдат улеснени.
Освен този взор на въпроса обаче, има и различен, обвързван с съществуването на евентуални опасности от наемане на служащи от трети страни, стана ясно по време на разисквания на " кръгла маса ", проведена от Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) и Институтът за синдикални и обществени проучвания и образование.
В дълготраен проект, наемането на (голям брой) ниско квалифицирани хора от трети страни, би могло да ни " вкара в клопката " на по-ниската продуктивност в дадени браншове, уточни по време на презентацията си икономистът от ЕКИП Георги Вулджев .
Източник:
Той обаче незабавно посочи, че досега няма публични и точни данни колко и в кои браншове се наемат задгранични служащи отвън Европейски Съюз, както и за какъв интервал от време - което значи, че в известна степен тезите в презентацията са единствено индикативни и се опират също по този начин на опита в това отношение на други страни.
По думите на Вулджев, ако в даден бранш се наемат повече хора от трети страни с ниска подготовка, те ще получават и по-ниски заплати, а също по този начин във въпросната област (част от) работодателите няма да имат тласък да внедряват високи технологии . Икономистът уточни, че към този момент този риск е единствено евентуален и се основава на обстоятелството, че единствено 2-3% от идващите да работят в България хора от трети страни са с висока подготовка .
Като се има поради, че България е страната в Европейски Съюз с най-големи стопански неравенства, то (голямо) повишаване на трудовата миграция, би довело до още по-голямо задълбочаване на неравенствата, а евентуално и до повишаване на сивата стопанска система у нас, уточни икономистът.
Балнеологията и СПА туризмът у нас – интерес демонстрират най-големият туроператор на Германия и на Китай
Въпросът за работните визи за чужденци се чака да бъде решен законово, сподели за Money.bg доктор Меглена Плугчиева
От своя стана, от Института за синдикални и обществени проучвания беше посочено, че би трябвало да се обърне внимание на подбора на работната мощ от трети страни - което нормално се прави от организации в съответните страни - защото част от хора в действителност не могат да правят работата, за която са наети.
А по неофициални данни, към половината от пристигналите у нас служащи от трети страни, пък отпътуват за друга страна от Европейски Съюз, много преди да е изминал срокът на работната им виза у нас. По посочените аргументи, към този момент има случаи, когато представители на някои огромни български компании отиват на място в съответната страна отвън Европейски Съюз, с цел да създадат асортимент на фрагменти.
Според Агенцията по заетостта обаче, одобрените от страната процедури за наемане на служащи от трети страни не са " тромави " - изключително като се има поради какви са те в други страни от Европейски Съюз - а е належащо да станат електронни. Беше посочено, че в случай че има междудържавни контракти, а не се разчита единствено на организации на място, би могло в огромна степен да се избегне наемането на несъответствуващи фрагменти.
Секторът с едни от най-ниско платените чиновници, в който има максимален дефицит на фрагменти
Кризата в този значим бранш се задълбочава
Освен този взор на въпроса обаче, има и различен, обвързван с съществуването на евентуални опасности от наемане на служащи от трети страни, стана ясно по време на разисквания на " кръгла маса ", проведена от Експертен клуб за стопанска система и политика (ЕКИП) и Институтът за синдикални и обществени проучвания и образование.
В дълготраен проект, наемането на (голям брой) ниско квалифицирани хора от трети страни, би могло да ни " вкара в клопката " на по-ниската продуктивност в дадени браншове, уточни по време на презентацията си икономистът от ЕКИП Георги Вулджев .
Източник:
Той обаче незабавно посочи, че досега няма публични и точни данни колко и в кои браншове се наемат задгранични служащи отвън Европейски Съюз, както и за какъв интервал от време - което значи, че в известна степен тезите в презентацията са единствено индикативни и се опират също по този начин на опита в това отношение на други страни.
По думите на Вулджев, ако в даден бранш се наемат повече хора от трети страни с ниска подготовка, те ще получават и по-ниски заплати, а също по този начин във въпросната област (част от) работодателите няма да имат тласък да внедряват високи технологии . Икономистът уточни, че към този момент този риск е единствено евентуален и се основава на обстоятелството, че единствено 2-3% от идващите да работят в България хора от трети страни са с висока подготовка .
Като се има поради, че България е страната в Европейски Съюз с най-големи стопански неравенства, то (голямо) повишаване на трудовата миграция, би довело до още по-голямо задълбочаване на неравенствата, а евентуално и до повишаване на сивата стопанска система у нас, уточни икономистът.
Балнеологията и СПА туризмът у нас – интерес демонстрират най-големият туроператор на Германия и на Китай
Въпросът за работните визи за чужденци се чака да бъде решен законово, сподели за Money.bg доктор Меглена Плугчиева
От своя стана, от Института за синдикални и обществени проучвания беше посочено, че би трябвало да се обърне внимание на подбора на работната мощ от трети страни - което нормално се прави от организации в съответните страни - защото част от хора в действителност не могат да правят работата, за която са наети.
А по неофициални данни, към половината от пристигналите у нас служащи от трети страни, пък отпътуват за друга страна от Европейски Съюз, много преди да е изминал срокът на работната им виза у нас. По посочените аргументи, към този момент има случаи, когато представители на някои огромни български компании отиват на място в съответната страна отвън Европейски Съюз, с цел да създадат асортимент на фрагменти.
Според Агенцията по заетостта обаче, одобрените от страната процедури за наемане на служащи от трети страни не са " тромави " - изключително като се има поради какви са те в други страни от Европейски Съюз - а е належащо да станат електронни. Беше посочено, че в случай че има междудържавни контракти, а не се разчита единствено на организации на място, би могло в огромна степен да се избегне наемането на несъответствуващи фрагменти.
Секторът с едни от най-ниско платените чиновници, в който има максимален дефицит на фрагменти
Кризата в този значим бранш се задълбочава
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ