През последните години стана модерно в западните страни да се

През последните години стана " съвременно " в западните страни да се събарят, оскверняват, поругават " неуместни " монументи. Когато някой не е удовлетворен, отива да си изкара гнева върху паметник, който е решил, че не би трябвало да го има. Кой, по какъв начин и за какво си мисли, че може да дефинира какво може и би трябвало да съществува, остава мистерия. Защото всички си имаме обичани, и не чак толкоз, елементи от историята или персони. За положително или зло методът на мислене и светоусещане сe е трансформирал през вековете, само че точно по тази причина би трябвало да пазим паметниците - те са значими исторически източници.
Срамното е, че в така наречен цивилизован, " либерален " свят, където сякаш сме широкоскроени, но не напълно, не се гледа на монументите по този метод. Всяка страна има своя напредък и проваляне, положителни и слаби управници, един или различен режим, само че сборът от тези неща е нейната история. Никой няма право да я пренаписва, да се пробва да я зачеркне с един размах и да живее единствено в сегашното, правейки, вероятно, проекти за бъдещето.
Англия и Съединени американски щати отстраняват монументи на робовладелци, в Канада събориха монумента на британската кралица пред Народното събрание в Уинипег (и скоро по-късно го върнаха), в Латинска Америка оскверняват статуите на Христофор Колумб, източноевропейски страни унищожават комунистически паметници, в България нарязаха Паметника на Съветската войска, а екоактивисти и либерали заливат с багра монументи на културата...
Интересното е, че в някогашните руски републики в Централна Азия сходни произволи не се позволяват. Свикнали сме да приказваме за хората там с известна доза неуважение и пренебрежителност, тъй като ние сме " европейци ", само че става известно, че са доста по-напред в културно отношение от нас. Макар и в тези страни да се пробват сега да им втълпят, че са по-добре, когато са самостоятелни, те не са тръгнали като варвари да събарят руските монументи. Напротив, почистват ги със същата старателност, с която и тези на предците си. И постоянно споделят: " Това е част от историята ни. Не можем да прескочим този или оня век или да приказваме само в настоящо време. Ние имаме памет ".
За разлика от нас. Гордеем се с къса памет и пренаписване на историята. Сякаш сме всесилни и някой ни е дал това право...