Да живеят карниворите: Идва ли краят на веганството
През последните години се вижда забележителен спад в публичния интерес към веганството.
Красноречиви по въпроса са и данните от Гугъл Trends - размерът на търсенията, свързани с веганството, е намалял доста, връщайки се до равнища, сходни с тези от 2015 и 2016 г. За задачата задаваме на търсачката да извади търсенията на думата VEGAN от 2005 година до през днешния ден .
Тази смяна е изключително забележима, като се има поради пикът на ентусиазма към растителните диети към 2020 година Но какво стои зад този спад в интереса? Няколко фактора способстват за тази наклонност, като те варират от стопански до изменящи се обществени и здравни усещания .
Възходът и спадът на веганството
По-задълбоченият разбор на Гугъл Trends (от 2004 година назад), демонстрира, че ползата към веганството нараства устойчиво от средата на 2000-те години, достигайки своя връх към 2020 година Оттогава насам обаче наклонността е низходяща .
Регионалните данни сочат, че най-голям интерес към веганството има в страни като Обединеното кралство. Австралия, Израел и Нова Зеландия и Австрия.
Гугъл Trends
Това демонстрира, че до момента в който някои райони остават мощно ангажирани, световният интерес последователно понижава . Освен това, измежду възходящите търсения се открояват " растителна диета " и " суровоядно веганство " , което допуска прекосяване към по-гъвкави хранителни подходи, а не строго веганство.
Икономически провокации на веганството
iStock
Една от главните аргументи за спада в известността на веганството е все по-високите цени на храните . На този декор веганството стартира да наподобява все по-луксозно . Много консуматори стават все по-бюджетно насочени, поставяйки достъпността над питателните желания. Растителните заместители на месо и млечни артикули постоянно са по-скъпи от животинските им аналози, което прави мъчно поддържането на вегански метод на живот за някои хора. В резултат на това мнозина се насочват към по-достъпни хранителни разновидности.
" Еко-умора " и песимизъм към екологичните изгоди
Докато екологичните съображения бяха главен мотор на веганството , от ден на ден нараства скептицизмът по отношение на действителното влияние на самостоятелния хранителен избор върху световните екологични проблеми . Много хора се усещат претрупани от мащаба на климатичните промени и се питат дали техните персонални старания в действителност имат значение. Това събитие, известно като " еко-умора ", кара някои някогашни вегани да изоставят този метод на живот, вярвайки, че са нужни систематични промени, а освен персонални жертви, с цел да се оправим с екологичните провокации.
Здравословни съображения
Здравословните фактори също играят роля в намаляващия интерес към веганството. Въпреки че растителните диети се смятат за потребни , някои хора оповестяват за отмалялост, х ранителни дефицити или други здравословни проблеми след прекосяване към прецизно веганство. Това повлия и на други хора да премислят хранителния си режим, което докара до повишаване на флекситарианството вместо строгото веганство.
Социална стигма
БГНЕС
Друг фактор, способствуващ за спада, е общественото и културното усещане на веганството . Изследванията демонстрират, че мнозина месоядни изпитват отрицателни усеща към веганите, възприемайки ги като прекомерно настойчиви в убежденията си. Тази обществена стигма може да затрудни хората да одобряват или поддържат вегански метод на живот, изключително в случай че се усещат изолирани или подложени на критика за избора си.
Какво е ситуацията в България
Анализът у нас вършим на база на данните, които дава Гугъл Trends за последните 5 години .
Гугъл Trends
Данните демонстрират, че веганството в Бългатрия не е всеобщ тренд, само че има постоянна публика , която интензивно търси информация.
Това са евентуално хора с интерес към:
Красноречиви по въпроса са и данните от Гугъл Trends - размерът на търсенията, свързани с веганството, е намалял доста, връщайки се до равнища, сходни с тези от 2015 и 2016 г. За задачата задаваме на търсачката да извади търсенията на думата VEGAN от 2005 година до през днешния ден .
Тази смяна е изключително забележима, като се има поради пикът на ентусиазма към растителните диети към 2020 година Но какво стои зад този спад в интереса? Няколко фактора способстват за тази наклонност, като те варират от стопански до изменящи се обществени и здравни усещания .
Възходът и спадът на веганството
По-задълбоченият разбор на Гугъл Trends (от 2004 година назад), демонстрира, че ползата към веганството нараства устойчиво от средата на 2000-те години, достигайки своя връх към 2020 година Оттогава насам обаче наклонността е низходяща .
Регионалните данни сочат, че най-голям интерес към веганството има в страни като Обединеното кралство. Австралия, Израел и Нова Зеландия и Австрия.

Това демонстрира, че до момента в който някои райони остават мощно ангажирани, световният интерес последователно понижава . Освен това, измежду възходящите търсения се открояват " растителна диета " и " суровоядно веганство " , което допуска прекосяване към по-гъвкави хранителни подходи, а не строго веганство.
Икономически провокации на веганството

Една от главните аргументи за спада в известността на веганството е все по-високите цени на храните . На този декор веганството стартира да наподобява все по-луксозно . Много консуматори стават все по-бюджетно насочени, поставяйки достъпността над питателните желания. Растителните заместители на месо и млечни артикули постоянно са по-скъпи от животинските им аналози, което прави мъчно поддържането на вегански метод на живот за някои хора. В резултат на това мнозина се насочват към по-достъпни хранителни разновидности.
" Еко-умора " и песимизъм към екологичните изгоди
Докато екологичните съображения бяха главен мотор на веганството , от ден на ден нараства скептицизмът по отношение на действителното влияние на самостоятелния хранителен избор върху световните екологични проблеми . Много хора се усещат претрупани от мащаба на климатичните промени и се питат дали техните персонални старания в действителност имат значение. Това събитие, известно като " еко-умора ", кара някои някогашни вегани да изоставят този метод на живот, вярвайки, че са нужни систематични промени, а освен персонални жертви, с цел да се оправим с екологичните провокации.
Здравословни съображения
Здравословните фактори също играят роля в намаляващия интерес към веганството. Въпреки че растителните диети се смятат за потребни , някои хора оповестяват за отмалялост, х ранителни дефицити или други здравословни проблеми след прекосяване към прецизно веганство. Това повлия и на други хора да премислят хранителния си режим, което докара до повишаване на флекситарианството вместо строгото веганство.
Социална стигма

Друг фактор, способствуващ за спада, е общественото и културното усещане на веганството . Изследванията демонстрират, че мнозина месоядни изпитват отрицателни усеща към веганите, възприемайки ги като прекомерно настойчиви в убежденията си. Тази обществена стигма може да затрудни хората да одобряват или поддържат вегански метод на живот, изключително в случай че се усещат изолирани или подложени на критика за избора си.
Какво е ситуацията в България
Анализът у нас вършим на база на данните, които дава Гугъл Trends за последните 5 години .

Данните демонстрират, че веганството в Бългатрия не е всеобщ тренд, само че има постоянна публика , която интензивно търси информация.
Това са евентуално хора с интерес към:
Източник: dariknews.bg

КОМЕНТАРИ