През последните години се наблюдава силна миграция от по-малките към

През последните години се следи мощна миграция от по-малките към по-големите градове. Неминуемо това изисква и повече жилища. Парцелите обаче от дълго време са недостиг. Единственото решение е да се построяват все по-високи здания. Тенденцията е обхванала редица страни – от Индия до Англия. Китай обмисля строителството на полуавтономни градски кули.

В същото време се следи наклонност и по-малки градове да демонстрират интерес към многоетажни здания. Пример е датското село Бранд с население от 8000 души. През 2019 година беше оповестено, че там ще се построи един от най-високите небостъргачи на Стария континент.

В един от международните мегаполиси – Москва, доминират 5- и 9-етажните жилищни здания. Почти всички нови планове обаче са за мини-небостъргачи. В интервала 2017-2020 година броят на новите небостъргачи в съветската столица се е нараснал 1.5 пъти, а в сегмента на първокласните жилища нарастването е двойно.

Резултатите от изследвания демонстрират, че оптималната височина на една жилищна постройка е 12 етажа. Това обаче остава единствено на доктрина. Практиката демонстрира, че всеобщо се строят и заселват здания с по над 20 етажа. Причината е чисто финансова. Подобен парцел е рационална покупка, основана на взаимни отстъпки.

Урбанизацията е друга международна наклонност, с която се сблъскваме през последните години. До 2050 година делът на международното градско население ще нарасне от сегашните 55% на 68%, като по този метод ще се доближи 6.5 милиарда души. При тази наклонност покупката на частна къща, за която мечтаят множеството хора, стана мъчно реализируема.