Добри Иванов: Поставихме основата на най-успешния период в историята на Монтана
През последните години тимът на Монтана се трансформира във фактор в българското волейболно състезание. Тимът от северозападния град игра на три финала за Купа България (2015, 2017, 2018), два пъти стигна до борбата за купата (2016, 2017). За страдание на играчи, треньори, управление и почитатели на клуба Монтана не съумя да завоюва трофей.
През този сезон съставът на Даниел Пеев се състезава на три фронта – състезание, Купа България и Чалъндж къп. В постоянния сезон на Суперлигата приключи на второ място, загуби с 0:3 финала за Купата от Нефтохимик 2010 и стигна до 1/4-финалите в третия по мощ европейски клубен шампионат. Преди началото на плейофите BGvolleyball.com се срещна с един от играчите на Монтана, който към този момент четири години е част от клуба. Либерото Добромир Иванов направи оценка на представянето през сезона и разяснява на какво се дължи напредъка на клуба в последните сезони.
Добри, ти си един от най-опитните в състава на Монтана и с максимален стаж в тима? Как оценяваш представянето на отбора през сезона досега?
Честно казано, чаках да сме измежду първите в постоянния сезон. Оценявам представянето на тима като извънредно високо. Цяла седмица се приказва за трите надпревари, в които участваме. На първото в историята домакинство на Монтана на заключителен шампионат за Купата се представихме доста добре. Но имаше извънредно мощен тим на Нефтохимик, който не ни даде никакви благоприятни условия да разгърнем нашия капацитет и не успяхме да спечелим Купата. В евротурнирите чаках да стигнем до това равнище, тъй като персонално аз не за първи път играя евротурнири. Мисля, че това са опциите на тима.
.JPG )
Какво беше най-важното за положителното показване на отбора през сезона? Какъв е ключът за триумфа?
Клубът извървя дълъг път и към този момент бере плодовете. За четири години тимът стана важен фактор в шампионата. Отборите започнаха да се преценяват с нас. Говори се за последващо присъединяване в Европа. След този дълъг път се стигна до тази година, в която се играе със самочувствие. Позицията на отбора в класирането не е нещо инцидентно. Не е моментно положение. Второто място към този момент не е особено. Ние се борим за освен това. Може да прозвучи като похвала, само че бих отличил трима състезатели в последните четири години. Защото елементарно можеш да преминаваш от един клуб в различен. Когато е мъчно, да решиш да напуснеш. Затова бих отличил втория капитан на тима Златко Кьосев, Ваньо Латунов, който също е доста сериозен играч, и себе си. В тези четири години, не без помощта на други състезатели и треньори, се сътвори ядро на тима. Ние се познаваме толкоз добре, че към този момент знаем кой по кое време ще се разболее, кой по кое време ще го заболи нещо. Ние тримата вършим всичко допустимо, когато идва различен играч или треньор, да им оказваме помощ. Ако е треньор, ние доста бързо съумяваме да го накараме да ни се довери. Ако е играч, ние му оказваме помощ да вработи, желаеме да покажем, че те не са пристигнали, както ни споделяха, " на село ", че не си тук, единствено с цел да изиграеш сезона, а има упоритости, има нерви, би трябвало да се поддържа неизменност, не да има лъкатушения.
В това ли се крие постоянството в играта на отбора?
Създаде се друг нрав. Преди време, когато играех в Бургас и по-късно в Габрово, пътувахме за мачове с Монтана в деня на срещата. Знаехме, че този тим няма упоритости. Идваш, играеш, биеш и си заминаваш. Това се промени. Накарахме противниковите състезатели и треньори да се преценяват. Когато играят с Монтана, към този момент пътуват по-рано. Съперниците са ни казвали, че сме свършили много добра работа и това е обвързвано с тази традиция, която се сътвори в последните години. Разбира се, това се реализира с доста ограничения, доста тренировки. Миналата година беше може би най-тежкият сезон, който аз съм играл. ЦСКА изпадна в този момент в сходна обстановка с доста контузени. Ние нямахме избор тогава, в много мачове и аз и други момчета играхме със съществени болежки. Но бяхме на игрището, тъй като сме си сложили цели.
За осъществяването на тези цели е значима и финансовата непоклатимост. Има ли я в Монтана?
Г-н Златко Живков е човек, който е предан на спорта. Във всеки миг, в който има опция, се среща с нас, пита ни би трябвало ли ни нещо, удовлетворени ли сме. Ако вероятно има закъснение, той идва и афишира, че има усложнения. Бургас е с най-големия бюджет, само че желая да кажа, че за българските стандарти за предходната година и за тази ние може би сме втори или трети тим по бюджет. Разбира се, той не е галактически. Това, което е дадено, се извършва. Това дава сигурност.
Първоначално играехте в дребната зала " Огоста " на стадиона, към този момент две години домакинствате в зала " Младост ", само че несъмнено Монтана има потребност от нова съвременна зала. Съгласен ли си?
Пътувахме за Турция за мача с Малие. Аз съм играл с отбора на Габрово против тях на същата фаза, само че в по-горния шампионат, в Купата на ЦЕВ. Те ни отстраниха, само че се представихме с една концепция по-успешно, тъй като в единия мач победихме. Но ставаше въпрос за залата. Влизаме в голяма зала в Анкара – топла, огромна, с всичко належащо. Даже се шегувахме с момчетата, че няма защо да се хванем. Смяхме се, по какъв начин ли ще реагират те, когато дойдат в Монтана и видят нашата зала. Но не се изплашиха. Разпределителят им Гьорги Гьоргиев е играл и в другата зала на стадиона, до момента в който беше в Марек. Залата ни е може би една от положителните в България, само че няма какво да се лъжем, не е това, което би трябвало да бъде.
Предстои конфликт с Добруджа 07 в плейофите. Готов ли е отборът на Монтана за тези срещи?
Старият познайник Добрич (смее се). Имам възприятието, че в последните години единствено с тях си играем. Във всяка фаза на всеки шампионат. Във всеки значим миг, в който би трябвало да се преодолее нещо, играем с тях. Искам да ги поздравя. Когато от светлината на прожекторите излязоха Дупница и Разлог като противници, може би на напред във времето излезе нашето съревнование с Добрич. Трябва да се постараем да излезем крайни спечелили. Иска ми се да се надигнем още веднъж против Бургас на финала. Миналата година във втория мач в случай че бяхме задържали още 5 минути при 40 градуса в залата, нищо не се знаеше. Те съумяха да ни откраднат тази победа с 3:2 и оттова към този момент серията се реши в Бургас.
Какво промени Даниел Пеев?
В добавка на това, което споделих първоначално, клубът стартира да задържа състезатели за повече от година. Има ядро. И се гледа в вероятност. Жоро Михалев, Лео Тончев, Боби Наков, Кристиян Петров са млади момчета, които ще станат основа на този обор. Обичам да приказвам за тренера. Като бях по-малък и ходех по залите, постоянно съм му симпатизирал. Може би, тъй като аз не съумях да бъда подобен като него. Аз съм по-емоционален, експлодирам, крещя, викам. Той е радикално другият човек. Много пъти съм го питал по какъв начин съумява да го направи. В развой на мач има напрежение, би трябвало да викнеш, а той е безмълвие и самообладание. Успява да го придвижи и на игрището и това много ни успокоява. През предишния сезон бяхме изпаднали в тежка обстановка. От тим, който имаше единствено една загуба през есента, се превърнахме в тим с 5-6 загуби и едвам задържахме второто място. Тогава той съумя да ни резервира психически. Имаше проблеми с контузени и тъкмо в този миг би трябвало да се появи невъзмутим човек. Ние даже се бяхме изпокарали, стартира да се чува въпросът: " Предадохме ли се ". Но в последна сметка издържахме. Той построи и добър щаб с доста съществени експерти.
Ти играеш на неговата позиция. Дава ли ти повече препоръки?
Това е нож с две остриета. Играл съм и при треньори, които не са играли на моята позиция и те отразяват нещата по друг метод. Ако направиш нещо хубаво, няма проблем. Но като не направиш нещо, другият треньор споделя: " Сигурно не е могъл ". А Пеев прави забележка: " Защо по този начин, какво става ". Това е хубавото, че имам опция да работя с него, тъй като може да ти каже къде грешиш.
Семейството ти също е в Монтана. Свикнахте ли с живота там?
Монтана е прелестно място като успокоение. Опознах доста града. Но е малко скучно и би трябвало да се намерения за това. Може би да се построи кино. Градът може доста да се развива. Там има прелестен баскетбол, има футбол.
Какви са връзките ти с почитателите?
Градът е по-малък и към този момент сме познати с почитателите. Постоянно получаваме препоръки какво би трябвало да подобрим (смее се). " Там за какво се метна, за какво си сбъркал този сервис, за какво не играеш по пръстите, а я пускаш. " Но откакто се наложи да сменим залата, значи, че ползата се увеличи. Отборът почна да играе на съществено равнище. Това води повече почитатели в залата. Имаше мачове, в които нямаше място за всички. Първият мач, в който се сътвори еуфория, беше решаващият пети мач с Арда (полуфинална серия през 2016). Поведохме с 2:0, те изравниха и петият мач беше в Монтана. Ако някой ми беше споделил, че такова нещо може да се случи в Монтана, в никакъв случай нямаше да му допускам. Залата се пръскаше. Както и по-късно по време на финалите с Добрич и Нефтохимик.
През този сезон съставът на Даниел Пеев се състезава на три фронта – състезание, Купа България и Чалъндж къп. В постоянния сезон на Суперлигата приключи на второ място, загуби с 0:3 финала за Купата от Нефтохимик 2010 и стигна до 1/4-финалите в третия по мощ европейски клубен шампионат. Преди началото на плейофите BGvolleyball.com се срещна с един от играчите на Монтана, който към този момент четири години е част от клуба. Либерото Добромир Иванов направи оценка на представянето през сезона и разяснява на какво се дължи напредъка на клуба в последните сезони.
Добри, ти си един от най-опитните в състава на Монтана и с максимален стаж в тима? Как оценяваш представянето на отбора през сезона досега?
Честно казано, чаках да сме измежду първите в постоянния сезон. Оценявам представянето на тима като извънредно високо. Цяла седмица се приказва за трите надпревари, в които участваме. На първото в историята домакинство на Монтана на заключителен шампионат за Купата се представихме доста добре. Но имаше извънредно мощен тим на Нефтохимик, който не ни даде никакви благоприятни условия да разгърнем нашия капацитет и не успяхме да спечелим Купата. В евротурнирите чаках да стигнем до това равнище, тъй като персонално аз не за първи път играя евротурнири. Мисля, че това са опциите на тима.
Какво беше най-важното за положителното показване на отбора през сезона? Какъв е ключът за триумфа?
Клубът извървя дълъг път и към този момент бере плодовете. За четири години тимът стана важен фактор в шампионата. Отборите започнаха да се преценяват с нас. Говори се за последващо присъединяване в Европа. След този дълъг път се стигна до тази година, в която се играе със самочувствие. Позицията на отбора в класирането не е нещо инцидентно. Не е моментно положение. Второто място към този момент не е особено. Ние се борим за освен това. Може да прозвучи като похвала, само че бих отличил трима състезатели в последните четири години. Защото елементарно можеш да преминаваш от един клуб в различен. Когато е мъчно, да решиш да напуснеш. Затова бих отличил втория капитан на тима Златко Кьосев, Ваньо Латунов, който също е доста сериозен играч, и себе си. В тези четири години, не без помощта на други състезатели и треньори, се сътвори ядро на тима. Ние се познаваме толкоз добре, че към този момент знаем кой по кое време ще се разболее, кой по кое време ще го заболи нещо. Ние тримата вършим всичко допустимо, когато идва различен играч или треньор, да им оказваме помощ. Ако е треньор, ние доста бързо съумяваме да го накараме да ни се довери. Ако е играч, ние му оказваме помощ да вработи, желаеме да покажем, че те не са пристигнали, както ни споделяха, " на село ", че не си тук, единствено с цел да изиграеш сезона, а има упоритости, има нерви, би трябвало да се поддържа неизменност, не да има лъкатушения.
В това ли се крие постоянството в играта на отбора?
Създаде се друг нрав. Преди време, когато играех в Бургас и по-късно в Габрово, пътувахме за мачове с Монтана в деня на срещата. Знаехме, че този тим няма упоритости. Идваш, играеш, биеш и си заминаваш. Това се промени. Накарахме противниковите състезатели и треньори да се преценяват. Когато играят с Монтана, към този момент пътуват по-рано. Съперниците са ни казвали, че сме свършили много добра работа и това е обвързвано с тази традиция, която се сътвори в последните години. Разбира се, това се реализира с доста ограничения, доста тренировки. Миналата година беше може би най-тежкият сезон, който аз съм играл. ЦСКА изпадна в този момент в сходна обстановка с доста контузени. Ние нямахме избор тогава, в много мачове и аз и други момчета играхме със съществени болежки. Но бяхме на игрището, тъй като сме си сложили цели.
За осъществяването на тези цели е значима и финансовата непоклатимост. Има ли я в Монтана?
Г-н Златко Живков е човек, който е предан на спорта. Във всеки миг, в който има опция, се среща с нас, пита ни би трябвало ли ни нещо, удовлетворени ли сме. Ако вероятно има закъснение, той идва и афишира, че има усложнения. Бургас е с най-големия бюджет, само че желая да кажа, че за българските стандарти за предходната година и за тази ние може би сме втори или трети тим по бюджет. Разбира се, той не е галактически. Това, което е дадено, се извършва. Това дава сигурност.
Първоначално играехте в дребната зала " Огоста " на стадиона, към този момент две години домакинствате в зала " Младост ", само че несъмнено Монтана има потребност от нова съвременна зала. Съгласен ли си?
Пътувахме за Турция за мача с Малие. Аз съм играл с отбора на Габрово против тях на същата фаза, само че в по-горния шампионат, в Купата на ЦЕВ. Те ни отстраниха, само че се представихме с една концепция по-успешно, тъй като в единия мач победихме. Но ставаше въпрос за залата. Влизаме в голяма зала в Анкара – топла, огромна, с всичко належащо. Даже се шегувахме с момчетата, че няма защо да се хванем. Смяхме се, по какъв начин ли ще реагират те, когато дойдат в Монтана и видят нашата зала. Но не се изплашиха. Разпределителят им Гьорги Гьоргиев е играл и в другата зала на стадиона, до момента в който беше в Марек. Залата ни е може би една от положителните в България, само че няма какво да се лъжем, не е това, което би трябвало да бъде.
Предстои конфликт с Добруджа 07 в плейофите. Готов ли е отборът на Монтана за тези срещи?
Старият познайник Добрич (смее се). Имам възприятието, че в последните години единствено с тях си играем. Във всяка фаза на всеки шампионат. Във всеки значим миг, в който би трябвало да се преодолее нещо, играем с тях. Искам да ги поздравя. Когато от светлината на прожекторите излязоха Дупница и Разлог като противници, може би на напред във времето излезе нашето съревнование с Добрич. Трябва да се постараем да излезем крайни спечелили. Иска ми се да се надигнем още веднъж против Бургас на финала. Миналата година във втория мач в случай че бяхме задържали още 5 минути при 40 градуса в залата, нищо не се знаеше. Те съумяха да ни откраднат тази победа с 3:2 и оттова към този момент серията се реши в Бургас.
Какво промени Даниел Пеев?
В добавка на това, което споделих първоначално, клубът стартира да задържа състезатели за повече от година. Има ядро. И се гледа в вероятност. Жоро Михалев, Лео Тончев, Боби Наков, Кристиян Петров са млади момчета, които ще станат основа на този обор. Обичам да приказвам за тренера. Като бях по-малък и ходех по залите, постоянно съм му симпатизирал. Може би, тъй като аз не съумях да бъда подобен като него. Аз съм по-емоционален, експлодирам, крещя, викам. Той е радикално другият човек. Много пъти съм го питал по какъв начин съумява да го направи. В развой на мач има напрежение, би трябвало да викнеш, а той е безмълвие и самообладание. Успява да го придвижи и на игрището и това много ни успокоява. През предишния сезон бяхме изпаднали в тежка обстановка. От тим, който имаше единствено една загуба през есента, се превърнахме в тим с 5-6 загуби и едвам задържахме второто място. Тогава той съумя да ни резервира психически. Имаше проблеми с контузени и тъкмо в този миг би трябвало да се появи невъзмутим човек. Ние даже се бяхме изпокарали, стартира да се чува въпросът: " Предадохме ли се ". Но в последна сметка издържахме. Той построи и добър щаб с доста съществени експерти.
Ти играеш на неговата позиция. Дава ли ти повече препоръки?
Това е нож с две остриета. Играл съм и при треньори, които не са играли на моята позиция и те отразяват нещата по друг метод. Ако направиш нещо хубаво, няма проблем. Но като не направиш нещо, другият треньор споделя: " Сигурно не е могъл ". А Пеев прави забележка: " Защо по този начин, какво става ". Това е хубавото, че имам опция да работя с него, тъй като може да ти каже къде грешиш.
Семейството ти също е в Монтана. Свикнахте ли с живота там?
Монтана е прелестно място като успокоение. Опознах доста града. Но е малко скучно и би трябвало да се намерения за това. Може би да се построи кино. Градът може доста да се развива. Там има прелестен баскетбол, има футбол.
Какви са връзките ти с почитателите?
Градът е по-малък и към този момент сме познати с почитателите. Постоянно получаваме препоръки какво би трябвало да подобрим (смее се). " Там за какво се метна, за какво си сбъркал този сервис, за какво не играеш по пръстите, а я пускаш. " Но откакто се наложи да сменим залата, значи, че ползата се увеличи. Отборът почна да играе на съществено равнище. Това води повече почитатели в залата. Имаше мачове, в които нямаше място за всички. Първият мач, в който се сътвори еуфория, беше решаващият пети мач с Арда (полуфинална серия през 2016). Поведохме с 2:0, те изравниха и петият мач беше в Монтана. Ако някой ми беше споделил, че такова нещо може да се случи в Монтана, в никакъв случай нямаше да му допускам. Залата се пръскаше. Както и по-късно по време на финалите с Добрич и Нефтохимик.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ